Определение № 271 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4561/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С. Т. С. и К. И. С., чрез пълномощника им адв. К. С., са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 773 от 24.06.2019 г. по в. гр. д. № 125/2019 г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд № 3709 от 15.08.2018 г. по гр. д. № 10424/2016 г., с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу К. В. П. и [община] иск за делба на еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор ...., на два етажа, със застроена площ по скица – 55 кв.м., с разгърната застроена площ 90-100 кв.м., изградена в поземлен имот ..... по КККР, одобрена със заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица]. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и е процесуално допустима. Касаторите оспорват изводите на въззивния съд, че помещенията, обособени в подпокривното пространство на процесния недвижим имот вследствие на извършени преустройства, не са обект, годен за делба. Поддържа се, че построеното в съсобствения терен, без учредено право на строеж от останалите съсобственици, е съсобствено по силата на приращение. В касационната жалба, както и в изложението за допускане на касационното обжалване, са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, поради неконституиране в производството на Ц. И. Г., М. К. Д, Р. Д. К, Т. С. К., съответно неговите наследници. В изложението се п оставят и въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК относно съдържанието на понятията „преустройства“ по чл. 147 ЗУТ, „вътрешни преустройства“ по чл. 151 ЗУТ, § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, §. 16 ЗУТ, кога тези преустройства съставляват самостоятелен обект и как следва да се процедира при установени преустройства, с които построеното в повече вече представлява отделен самостоятелен обект, както и въпрос по приложението на чл. 92 ЗС. Сочи, се че въззивното решение е и очевидно неправилно. В отговор на касационната жалба ответникът [община], представлявана от кмета И. Портних, чрез юрк. П. Ц., поддържа становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. В срока за отговор ответникът К. П. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ищците твърдят, че процесната сграда е била построена върху съсобственото им дворно място (имот пл. № ....) и е станала съсобствена между по силата на приращение в съответствие с притежаваните от тях квоти. Независимо че към момента на предявяване на настоящия иск съсобствеността върху дворното място е прекратена с влязло в сила решение по гр.д. № 6219/2007 г. на Варненския районен съд, ищците сочат, че построената преди това сграда не е била предмет на извършената по това дело делба. Ответникът К. П. възразява, че сградата е негова лична собственост, придобита по силата на съдебна спогодба по гр. д. № 4438/1984 г. по описа на Варненския районен съд. Поддържа, че преустройването на подпокривното пространство на две стаи за живеене не променя характера му на подпокривно пространство, като не е изграждал нищо извън очертанията на собствената си сграда, придобита в реален дял. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. [община] е изложила становище, че са налице предпоставките за допускане на делба върху процесния имот. Въззивният съд е приел за установено, че по силата на постигната спогодба по гр. д. № 4438/1984 г. на Варненския районен съд е била извършена съдебна делба между К. П. и родителите на ищеца – Т. С. К. и Р. Д. К., с която е била прекратена съсобствеността между тях по отношение на две жилищни сгради, изградени в поземлен имот пл. № ..... кв. ..... по плана на [населено място], с адрес в [населено място], [улица], като К. П. е станал изключителен собственик на дял I, включващ жилище, състоящо се от антре, три стаи, баня, гараж, тоалет и склад, заедно със 100/235 кв.м. ид.ч. от поземления имот, а Т. и Р. К. - на дял II, включващ жилище, състоящо се от две антрета, две стаи, два навеса, тоалет в сутеренния етаж и антре и стая на етажа, заедно със 135/235 кв.м. ид.ч. от поземления имот. През 1987 г. К. дарили на сина си С. Т. С. 67/235 кв.м. ид.ч. от дворното място и 1/2 ид.ч. от сградата, поставена в техния дял. След това [община] отчуждила изцяло в своя полза имот пл. № ...., с площ 235 кв.м., и двете сгради, предмет на спогодбата гр. д. № 4438/1984 г. на Варненския районен съд. През 1990 г. отчуждаването е било частично отменено по отношение на С. С. и К. П., като първият станал собственик на 67/235 кв.м. от поземления имот, а вторият - на 50/235 кв.м. [община] останала собственик на по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху всяка от двете сгради, които части са били изкупени съответно от С. и от П.. Установено е, че застроителният и регулационният план на поземлен имот с пл. № ..... е частично изменен, като е разделен на две УПИ – УПИ X.-....., с площ 102 кв.м., и УПИ XX-....., с площ 100 кв.м. Съсобствеността по отношение на тези два имота е прекратена с влязло в сила решение по гр.д. № 6219/2007 г. на Варненския районен съд за делба, като П. е станал изключителен собственик на УПИ XX-....., с площ 100 кв.м., в който изцяло попада процесната сграда с идентификатор ...... От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза съдът е приел за установено, че жилището, описано в съдебната спогодба по гр. д. № 4438/1984г. на Варненския районен съд като част от дял I попада в очертанията на сградата с идентификатор № .....; че жилището, част от дял I, се е състояло от един приземен етаж и над него скатен покрив, респективно подпокривно пространство, а процесната сграда се състои от две нива – приземно и надземно ниво, представляващо подпокривно пространство, до което се достига до външно стълбище. В приземното ниво е констатирано наличие на допълнително помещение (стая № .....), което не фугурира в графичната част на заключението по гр. д. № 4438/1984 г. Установено е още, че помещенията, разположени в надземното ниво на сградата не съответстват на строителните изисквания; че няма видими следи от подмяна на съществуващия от 1968 г. покрив на сградата, отнасящ се до частта му над спалните помещения на приземния етаж, като над три от останалите помещения впоследствие е изпълнен нов покрив от метална конструкция с покритие от профилна листова ламарина, което представлява извършване на нови строителни работи по отношение на сградната покривна конструкция. От показанията на свидетеля В. е установено, че през 1980-1981 г. подпокривното пространство било преустроено за живеене в две тавански помещения, но преустройствата са били вътре в самото подпокривното пространство и в рамките на външните зидове на къщата. При тези данни е прието, че процесната сграда е изцяло лична собственост на ответника К. П., тъй като е идентична със жилището в дял I, възложен му със съдебната спогодба по гр.д. № 4438/1984 г. на Варненския районен съд. Прието е, че стая № ....., намираща се на приземния етаж, както и обособените помещения в подпокривното пространство нямат самостоятелен характер, а представляват прилежащи части, следващи собствеността на главната вещ, които не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и не могат да бъдат предмет на делба. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в рамките на служебната проверка, която прави за валидността и допустимостта на решението и при обсъждане на изрично наведените от касаторите доводи намира, че не е налице съмнение за недопустимост на решението поради неучастието на всички съсобственици в делбата, които са задължителни необходими другари. Видно данните от приложеното по делото удостоверение рег. № АУ090788ВН/11.10.2016 г., издадено от Дирекция „Информативно и административно обслужване“ бракът между Ц. И. Г. и К. П. е сключен на 27.03.1971 г. и е прекратен с влязло в сила решение от 05.02.1980 г. по гр. д. № 2121/1979 г. на Варненски окръжен съд, а К. П. е придобил процесния имот през 1968 г., тоест преди сключване на брака. Следователно за този имот не е възникнала съпружеска имуществена общност, съответно бившата съпруга не притежава права и няма основание да участва в делбата. Неоснователни са и доводите, за недопустимост на производството поради неучастие на М. К. Д. (дъщеря на К. П.) и на Р. Д. К. и Т. С. К. (съответно законните му наследници), тъй като притежаваните от тях части от имот пл. ....., кв. ....., са били отчуждени в полза на общината, като те са били обезщетени с жилища, и отчуждаването по отношение на тях не е било отменено. Ето защо в случая няма съмнение за недопустимост на съдебното решение поради неучастие на задължителен другар в делбата като основание за допускане на касационното обжалване. Формулираният от касатора въпрос дали след извършеното в подпокривното пространство преустройство е възникнал самостоятелен обект на собственост не е правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, защото съдът е приел, че такова преустройство не е извършвано – очертанията и намалената височина на етажа го характеризират като подпокривно пространство. Соченото от касаторите ТР № 34/1983 на ОСГК на ВС не е приложимо за разрешаване на конкретния спор, защото то третира статута на подпокривното пространство в сгради в режим на етажна собственост, каквато в случая не е налице. Цитираните от касаторите ППВС № 7/1973 г. /за обобщаване на практиката за съдебната делба/, ТР № 3/2017 г. /за другарството на съпрузите по искове за собственост/, ТР № 1/1995 г. по т. д. № 3/1994 г. на ВКС ОСГК /за предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ / не са приложими за разрешаване на спора по настоящото дело, който се състои в изясняването на правното положение на тавански етаж, който няма характеристиката на самостоятелно жилище. Въпросът относно предпоставките за приложението на законовата презумпция по чл. 92 ЗС се основава на доводите на ищците, че процесната сграда е била построена върху съсобствен поземлен имот, без за построеното да е учредено право на строеж и преди съсобствеността по отношение на този поземлен имот да бъде прекратена с влязло в сила решение. Съгласно установената съдебна практика, включително и постановена по чл. 290 ГПК, предвиденото в чл. 92 ЗС изключение е налице, когато се касае до постройка, която не представлява самостоятелен обект, като по отношение на обслужващите помещения е приложимо правилото на чл. 98 ЗС - техният режим следва собствеността на главната вещ. Тази практика е съобразена от въззивния съд и при липса на обосноваване необходимостта да бъде променена, касационното обжалване на може да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на които основания се позовават касаторите. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност, защото от мотивите на решението не може да се установи порок, свързан с нарушение на основни принципи на гражданския процес, явно нарушение на закона или очевидна необоснованост. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение