Определение № 60530 от 07.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2314/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „БГ Билдинг консулт“ООД,гр. Перник, против решение №11642 от 22.07.2020 г. по гр.д. № 346/2020г. на Софийски апелативен съд Ответникът по касация- „Юробанк България“ АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, подадено, чрез пълномощника на касатора – адв. Ч. Д. е поддържано основание по чл.280, ал.2, предл.2-ро ГПК – недопустимост на постановеното решение, поради наличие на отвод за пресъдено нещо.Страната е поддържала в цялото съдебно производство, че е налице влязло в сила решение, постановено по иск с правно основание – чл.422 ГПК, приключило с окончателен съдебен акт на ВКС, по което били издадени изпълнителни листове. Поставени са в тази връзка три въпроса, свързани с допустимостта на „повторно“, според страната, предявяване на иск по чл.422 ГПК за същото вземане между същите страни. Под надслов „по правилността на постановеното съдебно решение“, касаторът е формулирал седем въпроса / от №4-до №10/ с изцяло фактическо съдържание, а именно - относно редовното водене на счетоводство у ищеца / № 4/, относно осъществено „ принудително изпълнение, с оглед вече издадена заповед за изпълнение“/№5/, относно „ оспореното„, според страната, заключение на счетоводната експертиза и доказаността на вземането на ищеца/6,7 и 8/, относно представена във въззивното производство счетоводна експертиза по друго дело, която противоречала на изслушаната пред съда по същество на спора /7/, относно настъпване на предсрочна изискуемост на вземането при „ повторно“ предявен иск по чл.422/8и 9/, относно посоченото в исковата молба за началния момент на предсрочната изискуемост и дали е достигнало до получателя си уведомлението за предсрочна изискуемост /10/. Всичките тези въпроси са поставени с оглед конкретните факти по спора, интерпретирани, с оглед защитната теза на касатора. За част от тези въпроси е сочено общо противоречие с конкретни актове на ВКС, а други са поддържани в хипотеза на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. В заключение лаконично е отбелязано, че страната счита, че са налице основанията по чл.280,ал.1, т.1 т.2 и т.3 ГПК.Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Твърдението за недопустимост на съдебния акт съставлява въведено основание по чл.280, ал.2, предл.2-ро ГПК, поради което същото следва да бъде разгледано и без да са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК. Страната е въвела довод за недопустимост на сезирането, поради отвод за пресъдено нещо, като е поддържала, че между същите страни на същото основание по един и същи договор за банков кредит е налице влязло в сила съдебно решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен, поради това, че не е настъпила предсрочната му изискуемост. Доводът е правно необоснован. Същият е поставен и разглеждан от въззивният съд, който в тази връзка е приел, че не е налице идентитет между производствата- основани са на различни факти и касаят различни периоди на твърдяна предсрочна изискуемост. Същият се е позовал и на константната практика на ВКС, съгласно която решението за отхвърляне на установителен иск по чл.422 ГПК, свързан с дължимост на суми по банков кредит за вноски с ненастъпил падеж, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на целия дълг, не преклудира правото на кредитора да събере тези вземания, включително и с ново инициирано от него заповедно производство. Това разбиране е доразвито и установено като задължителна за съдилищата тълкувателна практика и в ТР ОСГТК № 4/13г. относно вземанията по отношение на непадежиралите вноски и възможността на кредитора да събере тези суми с осъдителен иск, респективно с нов иск по чл.422 ГПК, ако заповедта за изпълнение бъде атакувана по реда на чл.415 ГПК. С оглед това и проведеното заповедно производство и иск по чл.422 ГПК, отхвърлен поради ненастъпване на твърдяната към минал момент предсрочна изискуемост не преклудира възможността на кредитора да събере своето вземане чрез ново производство по чл.417 ГПК респ. чл.422 ГПК. Следователно, съдилищата са валидно сезирани, като на това основание решението на въззивния съд не е недопустимо. Поставените от касатора въпроси окачествени от него като „ по правилността на съдебното решение “ / от № 4-до №10/ не са релевантни по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като са фактически, а не правни, съдържателно основани на конкретните факти по спора и оплакването за тяхното несъобразяване от страна на въззивният съд, съобразно защитната теза на страна, а не с оглед мотивите на съда. Но дори и да бъде изведен правен въпрос от тези въпроси, то същият е необоснован и като допълнителен критерий. Цитираните към въпроси №4, №6, 7, 8 и 10 решения на ВКС са изброени без да бъде обосновано в какво именно се състои противоречието и отклоняване на въззивната инстанция от правните разрешения, дадени с тези решения на ВКС и доколкото част от въпросите, по които страната е твърдяла противоречие са изцяло фактически, свързани с конкретното доказване на конкретни факти, то същите не са и разглеждани от съставите на ВКС, за да може да бъде изведено служебно /каквото задължение няма настоящата инстанция/ противоречие. Извън това, приетото с тези решения в по-голямата си част е изцяло неотносимо към решаващите изводи на състава, а в друга част тези изводи на въззивния съд изцяло съвпадат с приетото в цитираната практика на ВКС. Същото е относимо и към твърдението за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по отношение на въпроси № 5 и 9, по което основание страната не е развила каквито и да било доводи, съобразно установената със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на нормата / т.4 ТР ОСГТК №1/09г. С оглед това, се налага извод, че касаторът не е обосновал нито общ, нито допълнителен критерий, с оглед така депозираното изложение на касационните основания и решението на въззивният съд не следва да бъде допуснато касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение