Определение № 381 от 12.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3171/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 вр.чл.280 ал.2 ГПК Образувано е по касационната жалба на Х „Л” срещу въззивното Решение № 637 от 20.06.2014 год. по гр.д.№ 320/2014 год. на Варненския окръжен съд. С него е отменено Решение № 6098 от 28.12.2013 год. по гр.д.№ 1102/2012 год. на Варненския районен съд и уважен предявеният от [фирма] иск за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парично вземане в размер на 6720 лв. за което по реда на чл.410 ГПК е била издадена заповед за изпълнение. Вземането е формирано от неплатената цена по договор за туристически услуги. Сделката от която произтича вземането е търговска по смисъла на чл.286 ал.1и ал.2 вр.чл.1 ал.1 т.13 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 10000 лв. Съобразно чл.280 ал.2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Въззивното решение е влязло в сила, като необжалваемо от датата на обявяването му. Неправилно Варненският окръжен съд е администрирал касационната жалба, въпреки правилната констатация в диспозитива на решението, че то не подлежи на касационен контрол. В този случай е следвало да разпореди връщането на жалбата, което не е сторил. Няма пречка, обаче, недопустимостта и да бъде констатирана и от настоящата инстанция. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждането на разноски, но не е представил доказателства за сторени такива. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.