Определение № 50028 от 23.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1426/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „ДОБРУДЖА МЕЛ“ АД, „ДОБРИЧ МЕЛ“ ЕАД и „КРАСЕН ММ 5“ ЕАД против решение № 46/ 01.02.2021 г. по в.т.д. № 2532/2020 г. на Апелативен съд – София, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 697/04.05.2020 г. по т.д. № 1976/2019 г. на Софийски градски съд, като краен резултат са отхвърлени исковете на касаторите срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място], с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, че по давност са погасени вземанията по изпълнителен лист от 30.01.2006 г., издаден по гр.д. № 1181/2000 г. на Окръжен съд – Перник, за сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна лихва, и за сумата от 14 953 лв. - разноски, за събирането на които е образувано изп.д. № 20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ е подал писмен отговор, в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, погасителната давност за процесното вземане започва да тече от 30.01.2006 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, въз основа на влязло в сила съдебно решение, като продължителността ѝ е пет години по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Намерил е за ирелевантно обстоятелството какъв е характерът на вземането /дали касае лихви и разноски/, тъй като то е установено с влязло в сила съдебно решение, т.е. срокът за новата давност е винаги петгодишен, включително и за присъдените лихви. Счел е, че следва да бъде извършена самостоятелна преценка на фактите, довели до прекъсване или спиране на давността спрямо всеки един от солидарните длъжници, тъй като погасяването на вземането по давност спрямо един от тях не освобождава останалите. Апелативният съд е анализирал, че петгодишната погасителна давност започва да тече от 30.01.2006 г. (датата на издаване на изпълнителния лист), която е прекъсната с образуване на първото изпълнително производство спрямо солидарните длъжници „Красен ММ5“ ЕАД и „Добруджа Мел“ АД на 01.03.2006 г., а по отношение на третия солидарен длъжник „Добрич Мел“ ЕАД - на 29.02.2008 г. Съобразил е, че ППВС № 3/18.11.1980 г. е приложимо към първото изпълнително производство, следователно давността е спряла да тече през цялото време на образуваното изп.д. № 30454/2006 г. по описа на ДСИ при СРС по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД до неговото прекратяване с изрично постановление на ДСИ от 19.03.2013 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Счел е, че новата изпълнителна давност е започнала да тече от момента на прекратяване на изпълнителното производство. С оглед на гореизложеното е приел, че по отношение на нито един от тримата солидарни длъжници не е изтекла петгодишната погасителна давност в рамките на първото изпълнително производство. Посочил е, че новата давност за процесните вземания е била прекъсната с подаване на молба от 26.04.2013 г. за образуване на ново изпълнително дело, спрямо тримата солидарни длъжници, съобразно приетото по ППВС № 3/1980 г. Спирането е било преустановено с обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. Въззивният съд е съобразил, че следващото изпълнително действие е подаването на молба за образуване на ново изпълнително дело на 17.11.2015 г. и прилагане на изпълнителни способи. Констатирал е, че след тази дата, давността е била прекъсвана съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС със следните изпълнителни действия, а именно: налагане на запор на банкови сметки по отношение на „Добрич Мел“ ЕАД (16.05.2018 г.), налагане на запор на моторни превозни средства, собственост на „Красен ММ5“ ЕАД (02.01.2019 г.), подаване на молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия спрямо тримата солидарни длъжници (15.04.2019 г.). Заключил е, че петгодишният давностен срок не би могъл да изтече до постановяване на въззивното решение по отношение на нито един от тримата солидарни длъжници, поради което исковете по чл. 439, ал. 1 от ГПК се явяват неоснователни. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1/ От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?; 2/Доколкото при висящност на спора е прието друго задължително тълкуване на закона, същото следва ли да бъде съобразено при разрешаване на правния спор?; 3/ Мотивирано и законосъобразно ли е решението при липса на мотиви и анализ на характера на изпълнителното действие, което прекъсва или не прекъсва давността спрямо всеки един от длъжниците в производството?; 4/ При наличие на съдебна практика-ППВС по стария ГПК, следва ли тя да се прилага при изменянето на разпоредбата и преуреждането на производствата от момента на влизането в сила на действието на новия ГПК, предвид неприложимостта на Постановлението?; 5/ Може ли да се присъедини изпълнително дело към вече перемирано друго изпълнително дело и валидни ли са действията по него респективно тече ли давност в този период?; 6/Дължи ли съдът при постановяване на въззивното решението да се вземе предвид и да се обсъдят всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства? Въведено е допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие на въззивното решение по въпроси от № 1 до № 5 с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 45/30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 12/02.06.2016 г. по т.д. № 3788/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/2015 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 269/03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2012 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 209/02.02.2016 г. по т.д. № 1248/2013 г. на ВКС, I т.о. по въпрос № 6 - със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г.; ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г.; Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС; Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС- т.19, Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о.; и с практика на ВКС, обективирана в Решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на II т.о.; Решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 283/14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о. Касаторът се позовава на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като счита, че горепосочените въпроси са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че въпроси от № 1, 2 и 4 касаят общ проблем и попадат в обхвата на въпрос № 1. По него след постановяване на въззивното решение е постановено ТР № 3/2020 г. на ОСГТК, в което е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на ТР е разяснено, че последващите тълкувателни решения / нов тълкувателен акт, с който предходно задължителното тълкуване бъде изрично обявено за загубило сила и се даде различно тълкуване/ нямат, подобно на първоначалните тълкувателни решения, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт. Второто поражда действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците. Следователно като е съобразил разрешенията по ППВС № 3/1980 г. спрямо периода на висящност /преди 26.06.2015 г./ на първите две изпълнителни производства, САС е дал разрешение по коментираните въпроси в съответствие със задължителната практика на ВКС. Трети и шести въпрос касаят задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, всички обстоятелства и доводите на страните, вкл. анализ на характера на изпълнителното действие, което прекъсва или не прекъсва давността спрямо всеки един от длъжниците в производството. Настоящият състав на ВКС намира, че не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на посочената група въпроси. В цитираната от касаторите практика на ВКС се застъпва становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. В случая въззивният съд се е произнесъл по релевантните за спора факти, като е преценил момента на образуване на изпълнителните дела и значението на периодите на висящността им до прекратяването им поради перемпция, приложението на даденото задължително тълкуване с ППВС № 3/1980 г. до обявяването му за загубило сила с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. САС подробно е изследвал предприетите в хода на последното образувано изпълнително дело изпълнителни действия и е изложил съображения спрямо кой длъжник са били насочени /спрямо някой конкретен или спрямо тримата солидарни длъжници/ и към какво са били насочени, като е извел заключение за правните им последици – водещи до прекъсване на погасителната давност, като е съобразил попадането им в обхвата на посочените в т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни действия в рамките на предприетия изпълнителен способ. Следователно не се е отклонил от практика на ВКС по повдигнатите втора група правни въпроси. Не е изпълнено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на въпрос № 5. Като е зачел предприети спрямо всички длъжници след твърдения от касаторите момент на настъпила перемпция, но в рамките на петгодишната погасителна давност, по третото изпълнително дело действия, САС е дал разрешение в съответствие с указанията по ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Според последното погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Наличието на задължителна практика на ВКС, цитирана по-горе по всички поставени правни въпроси, изключва осъществяването на соченото в изложението допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът в касационното производство не е поискал присъждане на разноски. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо т.о.