Определение № 1752 от 05.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1994/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „Групама Застраховане“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт Р. Ч., обжалва решение № 217 от 30.05.2024 г. по в.т.д. № 107/2024 г. на Апелативен съд - П., 3 граждански състав, с коeто след отмяна на решение № 122 от 17.10.2023 г. по т.д. № 12/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия жалбоподател против Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] иск за заплащане на сумата 26 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 26.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като частичен иск от сумата в общ размер на 413 750 лв., представляваща половината от изплатеното от ищеца „Групама застраховане“ ЕАД, [населено място] застрахователно обезщетение на лицата, които са увредени от ПТП, настъпило на 31.03.2019 г. на АМ „Т.“ с лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от водача К. А. З., която сума ищецът претендирал да му бъде присъдена за плащане от ответника поради встъпване от застрахователя в правата на застрахования (суброгация) съгласно чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ след плащането на обезщетението в този размер поради възникване на вреди, на основание, чл. 49 от ЗЗД от работа на работници и служители на „Автомагистрали“ ЕАД, [населено място] по правилно организиране и сигнализиране на пътното движение на мястото, на което е настъпило ПТП - участък от АМ „Т.“ с въведена временна организация на движението поради ремонт на мост на река Елшишка, които ремонтни работи са възложени от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място]. В касационната жалба сочи основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно. Сочи и следните правни въпроси, които били основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК: 1.Следва ли въззивният съд да се съобрази със събраните доказателства в тяхната логическа съвкупност и постанови своя акт съобразно логическата последователност на установеното? 2.Налице ли е противоречие между събраните доказателства, мотивите и крайния постановен съдебен акт на въззивния съд? 3.При постановяване на съдебния акт следва ли съдът да вземе предвид безспорно извършено правонарушение - действие/бездействие на страна като мотивира и обсъди механизма на настъпване на пътно транспортно произшествие и механизма на увреждане когато се спори механизма на произшествието и причинно-следствената връзка между събитието и неблагоприятните последици като прецени всички относими факти и обстоятелства? 4.Породеното законово задължение и неговото неизпълнение, с оглед установените нарушения, породило ли е и до колко неблагоприятните последици от настъпилия инцидент? Налице ли е в конкретния случай извършено нарушение, от което е настъпила вреда или е улеснило настъпването ѝ? 5.При събрани безспорни доказателства за извършено нарушение как следва съдът да определи съотношението на приноса на солидарния правонарушител и деликвента за настъпване на вредата и подлежащите на преценка обстоятелства за това? 6.Неправилното интерпретиране и оценка на събраните по делото доказателства води ли до неправилност на постановения съдебен акт на въззивния съд? Твърди, че е налице противоречие на постановеното въззивно решение с решение № 50039 от 25.05.2023 г. по гр.д. № 2062/2022 г. на ВКС, II гр.о. Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Пазарджик, [населено място], чрез процесуалния представител Я. Б., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. „Автомагистрали“ ЕАД, [населено място] – трето лице помагач по делото, чрез юрисконсулт К. Д. също оспорва подадената касационна жалба и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод, на която са възникнали вреди на основание чл. 49 от ЗЗД. Подчертано е действието на чл. 49 от ЗЗД, като е прието, че за ангажиране на отговорността на възложителя следва работниците и служителите при или по повод на възложената им работа да са осъществили виновни противоправни действия, от които да са настъпили вреди, като в тежест на ищеца било да се установи наличие на елементите на непозволеното увреждане, а именно, действие или бездействие, вреда, противоправност, причинна връзка между тях. Прието е, че на 31.03.2019 г. се е състояло ПТП на АМ „Т.“, където са извършвани ремонтни работи от АПИ. АПИ бил възложил конкретното извършване на тези ремонтни работи на третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД, [населено място], съгласно договор за възлагане на обществена поръчка от 01.09.2015 г. В резултат на пътно-транспортното произшествие били причинени увреждания на лица, на които ищецът „Групама застраховане“ АД, като застраховател на гражданската отговорност на водача на автомобила, с който е причинено увреждането, е изплатил обезщетения на увредените лица. Обезщетения са изплатени за причинените неимуществени вреди от смъртта на загиналите при пътно-транспортното произшествие лица и на лица, които са претърпели неимуществени вреди от болки и страдания от претърпените от това произшествие телесни увреждания. Заплатеното обезщетение от застрахователя било в размер на 827 500 лв. Прието е, че АПИ е носител на задължението да осигури безопасността на движението при извършването на ремонтни работи на участък на магистралата и е длъжна да осигури осъществяване на временна организация на движението. Спорни между страните са били обстоятелствата дали вредите на пострадалите лица и на увредените лица са настъпили освен вследствие противоправното поведение на водача на лекия автомобил К. З. и поради противоправното поведение, изразяващо се в действия или бездействия на работници и служители, извършващи работи по осъществяване на временната организация и безопасността на движението, вследствие на което поведение пътният участък не е бил надлежно обезопасен, при съпричиняване в размер на ½, както твърдял ищецът „Групама застраховане“ ЕАД, или, както твърдели ответникът и третото лице-помагач, вредите били резултат само от поведението на водача К. З., евентуално, че било налице нейно поведение, с което тя е причинила вредите, и поведение на служители на ответника, респективно, на третото лице-помагач, което е допринесло за настъпването на вредите, при съотношение 90-95% за К. З. и 5-10% за работниците и служителите. От представената от ответника с отговора на исковата молба, в копие негова заповед от 06.03.2019 г. е установено, че е разпоредено организиране на движението на АМ „Т.“ на мост над река Елшишка от км 86+664 до км 91+684, дясно платно съгласно одобрения проект за ВОБД (временна организация за безопасност на движението) и при спазване на изискванията на Наредба № 3/16.03.2010 г. за временна организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците. От протокол от 07.03.2019 г., представен също от ответника с исковата молба, е установено, ВОБД била приета от комисия и било посочено, че поддържането и временната сигнализация е задължение на В. П. - отговорното длъжностно лице за поставяне и поддържане на сигнализацията съгласно заповед от 15.02.2019 г. на „Автомагистрали“ ЕАД. Обсъдени са показанията на свидетелите, работници и служители на „Автомагистрали“ ЕАД и пострадала при пътно-транспортното произшествие, И. Ф.. Обсъдено е заключението на вещото лице от САТЕ, изготвено от вещото лице В. Д. Ф.. Констатирано е, че ВОБД от 07.03.2019 г. съответствала на нормативните изисквания на Наредба 3 от 16.08.2010 г. и заповед от 06.03.2019 г. на АПИ и е функционирала правилно по предназначението си, във вида, в който е била приета и организирана. Направен е извод, че организацията на движение, така както е приета с посочената заповед, не можела да бъде причина за възникване на ПТП. Осигурявала в достатъчна степен необходимите условия за безопасно движение. От същото заключение, в съответствие с изготвения „Проект за ВОБД“ се установило, че по протежение на 2 км. предстоящото отклонение е било сигнализирано от двете страни на пътя с поредица от табели и пътни знаци, в т.ч. за постепенно ограничаване на допустимата скорост от 140 до 50 км./ч. Съдът е възприел заключението на вещото лице, в което се е позовало на протокол за оглед и снимки, приобщени към материалите от досъдебното производство, от които е направен извод, че върху платното за движение в мястото на произшествието не са намерени спирачни следи от употребата на спирачките на автомобила, реалната скорост на автомобила била от порядъка на 65-70 км./ч. и превишавала ограничението на скоростта в отклонението, която била указана с пътен знак В 26 50 км./ч. - „Забранено е движение със скорост по-висока от означената“ в конкретния участък с ВОБД. С оглед констатациите в заключението, съдът е приел, че по посоката на движение на автомобила имало промяна на геометрията на пътното платно, която била сигнализирана чрез ВОБД двустранно около южното пътно платно на автомагистралата на 2000 метра с ясно видими знаци А23 „Участък от пътя в ремонт“, дублиран на 800 м. от участъка, пътни знаци за постепенно намаляване на скоростта В26 от 141 на 110,90,70 и 50 км./ч., пътни знаци Ж15 „Край на пътни ленти“, пътни знаци Ж16 „Преминаване в платното за насрещно движение“, на 100 метра преди отклонението наляво налични за насочване на движението по северното платно на магистралата са пътни знаци С4.3 и С4.4 (бализи), комбинирани със С16 „Светлинен източник“ и Г10,9 „Преминаване от ляво или от дясно на знака“, всички изброени пътни знаци в участъка от 2000 м. Вещото лице е обобщило и съдът е възприел извода, че всички тези знаци са ясен сигнал за промяна на пътната обстановка и са останали незабелязани (невъзприети) от водачката на автомобила. От същото заключение е установено още, че произшествието е възникнало към 21,30 часа на 31.03.2019 г., неделя в тъмната част на деня, при ясно и студено време, съгласно справката от НИХМ видимостта е била 20 000 м., неограничена, сухо време без валежи, температура 7,5 градуса, вятър 2 м./с., при нормален трафик по магистралата движението на МПС се извършвало на включени светлини на фаровете. Отклонението било обозначено с ограничителни табели С4.3/С4.4 и знаци Г9/10, някои от които комбинирани със С16 „Светлинен източник, подаващ мигаща жълта светлина“, всички те подредени и образуващи коридор, отвеждащ превозните средства в лявото платно, по този начин движещите се МПС били насочвани в лявата лента на южното платно на магистралата, което в зоната на отклонението било преградено от гореизброените табели и знаци. Посочени са констатациите на вещото лице, че в поредицата ограничителни табели върху лявата лента, където всъщност се пренасочвало движението, отделящи „коридора“ от забранения участък, липсвали две от ограничителните табели, преграждащи лявата лента на платното за П., на разделителната линия между двете ленти имало знак С4.4, комбиниран с Г10. Прието е, че с оглед посоченото в заключението, произшествието било в почивен ден, след 17 часа, според обективните данни до 21,53 часа не е имало поддръжка или проверка (контрол) на състоянието на ВОБД от отговорните за това служебни лица. Въззивният съд след анализ на доказателствата е обобщил, че за мястото на извършването на ремонтни дейности, е била създадена от Агенция пътна инфраструктура надлежно изискуема организация и сигнализация на движението съгласно Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Сигнализацията за извършените ремонтни дейности била поставена с начало на 2 км от мястото на ремонта и по протежение на това разстояние до мястото на отклоняване на движението в другото платно на магистралата имало поредица от табели и пътни знаци от двете страни на пътното платно, указващи наличието на ремонтни дейности, намаляване постепенно на скоростта до 50 км/ч, край на пътни ленти и преминаване в платното за насрещно движение, като на 100 м от мястото на отклоняването на движението то било указано от табели С4- бализи (ограничителна табела за сигнализиране на площи, временно забранени за движение, сигнализираща изменение на широчината на пътното платно) и пътни знаци Г10 (за преминаване отляво на знака), както и светлинен източник, подаващ мигаща жълта светлина, от които табели, пътни знаци и светлинен източник в мястото на самото отклонение е бил оформен коридор за движение и преминаване в другото платно на магистралата. Водачът на лекия автомобил К. З. в протежение на тези 2 км. и в последните 100 метра е била длъжна да се съобрази с тази сигнализация, да намали скоростта на движение до 50 км./ч. и на обозначеното място да премине в другото платно на магистралата, където да продължи своето движение. Установено е, че водачът на автомобила не е спазил поставените пътни знаци за временна организация на движението. Прието е, че с управлявания автомобил водачът е навлязъл в забранения участък, където били извършвани ремонтни дейности (в момента не било работено поради времето на настъпване на ПТП около 21,30 ч.). Въззивният съд е приел, че навлизането е било възможно поради това, че табелата бализ, която е била поставена на лентата, в която последно се е движел автомобила (изпреварващата лента по посоката на неговото движение) в създадения преди това до там от знаците коридор, е липсвала. На място е била само нейната основа, като в тази лента е следвало да има не една табела бализ, а две табели бализ за надлежното, според проекта за ВОБД, сигнализиране на мястото, временно забранено за движение - мястото, където е извършван ремонтът. Този извод е направен с оглед възприемане заключението на вещото лице. Въззивният съд е приел също така, че по делото не е установена липсата на тези две табели бализ да се дължи на поведение на работниците, извършващи през деня в работно време на място ремонта. От обясненията на свидетелите Т. Н. и Б. Х. се установило, че по начало по време на работата знаците били размествани, за да влезе работна техника на обекта, но при влизането и излизането ѝ е имало работник, който е отварял и съответно възстановявал сигнализацията, като процесното ПТП е станало на 31.03.2019 г., когато на обекта не са влизали машини на обекта, а последният ден преди ПТП с влизане на техника на обекта е бил 27 март. Направен е извод, че липсата на една табела бализ в изпреварващата лента от подредбата на табелите С4 според проекта и липсата на другата табела при останала на мястото само нейна основа се дължала на поведение на работниците, които са извършвали на място ремонтни дейности. Следвало да се приеме, че се касаело за неподдържане на сигнализацията в нейния установен по проект вид, което поддържане било задължение на ответника, съответно, на лицата, на които той е възложил тази работа. Въззивният съд е приел, че от двете заключения на САТЕ е направен извод за фактическото състояние на лентата за движение непосредствено преди указаното преминаване на автомобилите в другото платно за движение, с цел избягване на забранения за движение участък на ремонта, като е позволявало там да навлезе автомобил, тъй като с оглед липсващата табела бализ (останалата на място само нейна основа) разстоянието между другите налични табели бализ е позволявало преминаването на автомобил. Прието е, че това е направила водачът К. З. - вместо следвайки сигнализацията по протежение на 2 км. от това място и в последните 100 метра да намали скоростта до 50 км./ч. и там да премине вляво в другото платно на магистралата, тя минала между наличните ограничителни табели бализ със скорост между 65 км./ч. и 75 км./ч. и навлязла в площта на мястото на ремонта, която била забранена за движение. С оглед конкретните пътни условия при движението в тъмната част на денонощието, че водачът К. З. е била длъжна и е могла да види и да спази сигнализацията и изискванията, които тя ѝ указвала не само на мястото на отклонението, но начиная 2 километра преди него и особено в последните 100 метра преди него, но тя не го е направила, поради което не можело да се приеме, че в случая липсата на две табели бализ на мястото на отклонението представлявало предпоставка за заблуда на водача К. З.. Обстоятелството, че в случая това нейно нарушение е било улеснено от наличното разстояние между табелите бализи, позволяващо преминаването на автомобила, не било причина нито за извършването от нея на това нарушение, нито за последвалото ПТП. В заключението на повторната САТЕ, изрично с оглед техническите данни, било посочено, че преминаването на лекия автомобил между поставените ограничителни табели и знаци не било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Установено било по категоричен начин от заключенията на двете САТЕ, че след неправомерното навлизане на автомобила в забранения участък, водачът К. З. е имала възможността да види и възприеме, че се движи в участък, в който очевидно се извършва ремонт с оглед наличните строителни материали, натрупани на платното, да намали скоростта и да спре безопасно, за което е имала достатъчно време и е имало достатъчно разстояние, преди мястото на прекъсването на пътя на 212 метра от навлизането, включително и при превишената скорост от между 65 км./ч. и 75 км./.ч., с която се е движела и с която автомобилът напуснал пътя и паднал в отвора на моста до коритото на реката, но тя не е реагирала, нямало следи от опит за аварийно спиране (не били намерени спирачни следи) и с тази скорост на автомобил настъпило и ПТП, при което загинали водачът З. и двама от пътниците в автомобила, а другите двама пътници получили телесни увреждания. Обобщено е, че техническата причина за процесното ПТП е именно поведението на водача К. З. след навлизането в забранения участък от пътя - тя е била длъжна и е могла да възприеме при елементарен визуален контрол и обикновено внимание рязкото стесняване на пътя пред нея от депонирани строителни материали, което било на 160 метра от навлизането и на 40-50 метра преди мястото на прекъсване на пътното платно, които строителни материали били на значителна височина (насипи) и били видими на светлината на фарове от разстояние не по-малко от 50-60 м., да намали скоростта и да спре безопасно, за което е имала достатъчно време и място, но тя не е реагирала по никакъв начин, не е намалила скоростта, не е спряла движението на автомобила, продължила е движението и със скорост между 65 и 75 км./ч. според двете експертизи е напуснала пътя, именно която липса на реакция от водача е довела до процесното ПТП - падането на автомобила в отвора на ремонтираното съоръжение, жертвите и пострадалите лица. Въззивният състав е приел, че в процесния случай било установено по категоричен начин, че не поведението на служителите, на които от ответника АПИ е възложена поддръжката на сигнализацията, а конкретно само поведението на водача К. З. било причината за настъпването на ПТП, тъй като тя е била длъжна и е могла след навлизането от нея неправомерно в забранения участък да управлява автомобила по начин, при който да не настъпи процесното ПТП и последиците от него, и именно нейното неадекватно поведение довело до произшествието, при което са настъпили уврежданията. Въззивният съд приема, че водачът З. е извършила нарушение на чл. 20 от ЗДвП, съгласно която норма водачите на МПС са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Обобщено е, че водачът на процесния лек автомобил К. З., е извършила поредица от недопустими тежки нарушения на правилата за движение, както преди, така и след навлизането в забранения за движение участък от пътя, като поведението ѝ след това неправомерно навлизане на пълно несъобразяване с обстановката и с очевидната опасност от продължаване на движението, е пряката причина за настъпилото ПТП. След като съдът е приел, че основната причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е противоправното поведение на водача на лекия автомобил е направил и извод, с оглед анализираните факти, че поведението на работници и служители на АПИ не е довело до възникване на вредите от ПТП. Това е обусловило извод за липса на регресно право, твърдяно от застрахователя, на основание по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, съответно неоснователно на иска на посоченото основание за заплащане на обезщетение за вреди от причиненото от водача К. З. ПТП, в случая с оглед предявения частичен иск до сумата 26 000 лв., частично от 413 750 лв. Установено било, че двете подадени въззивни жалби били основателни, искът неправилно бил уважен от окръжния съд. Тъй като нямало основание за присъждане на сума в полза на ищеца и в тежест на ответника, нямало основания да се извършва по възражението на ответника и прихващане с неговото вземане за сума за щети от увреждането на съоръжението при ПТП спрямо застрахователя с част от исковата сума. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че с поставения първи правен въпрос касаторът обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. С оглед правомощията на касационната инстанция, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточни поставеният правен въпрос както следва: Cлeдвa ли въззивният cъд ĸaтo cъд пo cъщecтвoтo нa cпopa дa нaпpaви cвoитe фaĸтичecĸи и пpaвни извoди, ĸaтo oбcъди в тяxнaтa cъвĸyпнocт вcичĸи дoпycтими и oтнocими дoĸaзaтeлcтвa, възpaжeния и дoвoди нa cтpaнитe, съобразно направените доводи и възражения във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба? Касационното обжалване следва да се допусне при наличие на соченото от касатора допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК противоречие на разрешения от въззивния съд правен въпрос със задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 104/10.04.2025 г. по т.д. № 884/2023 г. на ВКС, I т.о. № 163/06.02.2020 г. по т.д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т.д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т.д. 2579/18 г., решение № 55 от 3.4.2-14 г. по т.д. 1245/13 г. На касатора следва да се даде възможност да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 520 лв, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България