Определение № 844 от 08.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2543/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Електроразпределение България“АД срещу решение №.1692/7.05.20 по г.д.№.6/20 по описа на ОС Благоевград – с което е потвърдено решение №.249/24.10.19 по г.д.№.797/16 на РС Петрич за осъждане на Община Петрич да плати на Д. А. Б. на основание чл.49 ЗЗД 4000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 135,60лв. обезщетение за имуществени такива и касаторът е осъден да плати на Община Петрич същите суми по предявения срещу него обратен иск при условие, че общината ги плати на Д.Б.. Ответната страна Община Петрич оспорва жалбата; Д.Б. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта, касаеща претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на иска за имуществени такива /135,60лв./ е под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в частта относно имуществените вреди не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е прието от фактическа страна, че на 8.03.16 ищцата е претърпяла описания в исковата молба инцидент - към 21.30ч., движейки се със свидетелите В., Б. и П. по тротоар към бензиностанция „Еко“ в гр.Петрич, пропаднала в необезопасена дупка /десният й крак пропаднал в дупката, а левият й бил свит отгоре/-при което изкрещяла от болка и не можела да се изправи. Свидетелите Б. и П. я извадили от дупката /която не била плитка, около 1-1,5м., пълна с боклуци/ и установили, че същата съставлява шахта без капак. Тъй като не била осветена от уличното осветление, я обозначили с намерени наоколо предмети /светлоотразителни табели и конуси/, за да не пострада и друг. Транспортирали ищцата до болница, където се установило, че няма счупване. На следващия ден тя отново отишла на лекар, като въпреки предприетите мерки десният й крак бил отекъл в областта на коляното, което наложило нови прегледи /в Сандански и София/. Носила шина за обездвижване около 4 седмици, а след махането й продължила да ходи с патерици 6 месеца. Възстановяването било продължително, проведено било раздвижване с физиотерапия и през целия период на лечение ищцата се нуждаела от подпомагане от друг човек поради невъзможност за самостоятелно придвижване; била в социална изолация, посещавали я само приятели и баща й. В деня след инцидента майка й /св. Я./ отишла на местопроизшествието, бързо идентифицирала шахтата по натрупаните в нея предмети и видяла, че била доста дълбока; в нея имало кабели, а отвън излизали арматурни железа. Съдът е приел, че св. Я. правилно и точно е идентифицирала шахтата, в която е паднала ищцата, тъй като показанията й съответстват на казаното от св.Б. и св.П. във връзка с обезопасяването, което предприели веднага след злополуката. Аналогично е приетото и във връзка с идентифицирането на шахтата от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ /в която е отразено, че шахтата е с циментов капак-отличаващ се от капаците на останалите шахти, които са чугунени/-което е намерено за точно с оглед показанията на свидетелите, като местонахождението на шахтата, онагледено с приложената към заключението окомерна скица, съвпада с направеното от тях описание. Съдът е приел за обективни и констатациите в протокол от 9.11.16 на комисия, съставена съобразно заповед на Кмета на гр.Петрич потвърдени от показанията на разпитаните като свидетели нейни членове/ - според който в описания от свидетелите участък се намира шахта без капак, запълнена в по-голямата си част с пръст, листа и боклуци, в която са разположени кабели с различно сечение, представляващи част от мрежата за пренос и доставяне на еленергия за потребителите в гр.Петрич. При тези обстоятелства е отразено, че съвкупната преценка на гласните доказателства и данните от експертното заключение обосновават фактическия извод, че шахтата, в която е пропадната ищцата, се намира на тротоар от уличната мрежа на гр.Петрич и в нея са разположени кабелни линии СН 20кв., представляващи част от електроразпределителната мрежа на гр. Петрич; към момента на извършения от вещото лице оглед тя е имала циментов капак, поставен след 9.11.16-когато е била извършена проверката от служителите на общината/съдът не е кредитирал показанията на св. Г. за извършен на него оглед на 6.03.16, при който било установено, че шахтата има циментов капак, не толкава предвид евентуалната му заинтересованост поради трудовото му отношение с ответното дружество, а доколкото същите са вътрешно противоречиви и се опровергават от останалите доказателства/. Кабелите се експлоатират от Оперативен център „ЧЕЗ Електроразпреде ление България“АД в [населено място] и се захранват от ПС Петрич 110/20кв.м., като е ноторно известно, че последното дружество извършва пренос и доставка на еленергия за потребителите на територията на града. От правна страна е прието, че за Община Петрич съществува задължение да стопанисва уличната мрежа в регулационните граници на града /което произтича от чл.30 ал.4 от Закона за пътищата и пар.7 т.7 от ПЗР ЗМСМА/, а третото лице помагач има задължение да осигури безопасността на съоръженията, които са негова собственост, каквато е процесната шахта. Задължението на ответника и третото лице помагач да обезпечат предотвратяване на вреди при изпълнение на правомощията си по ЗМСМА, ЗДвП и Закона за пътищата /ЗП/ произтичат пряко от закона. Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на основание пар.7 т.7 ПЗР ЗМСМА и чл.8 ал.3 и ал.5 от ЗП. Собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл.8 ал.5 ЗП. Съгласно чл.5 ал.1 ЗП пътната инфраструктура включва елементите обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, а последните-енергозахранващите и осветителните съоръжения, заедно с прилежащите им терени /пар.1 т.4 ДР на ЗП/. По силата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общината, в чл.30 ал.4 ЗП е указано, че поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното място се организира от съответната община, а с чл.167 ал.1 ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. При тези обстоятелства е формиран извод, че неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника по главния иск по реда на чл.49 ЗЗД при доказано увреждане на ищцата и причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието на ответника по главния иск. Оплакването за незаконосъобразност на решението в частта, с която е уважен обратния иск, е намерено за неоснователно. Посочено е, че макар Община Петрич да е адресат на общото задължение за поддръжка на пътните принадлежности, произтичащо от чл.30 ал.4 ЗП, шахтите на съоръженията за пренос и доставка на еленергия, намиращи се върху тротоар към улица - публична общинска собственост, са собственост на електроразпределителното дружество /пар.7 ал.2 ПЗР ЗМСМА/. Изграждането на нови и ремонтът на съществуващите подземни и надземни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона са дейности, предмет на регулация с Наредбата за специалното ползване на пътища. Съгласно чл.3 тя се прилага и за специалното ползване на общинските пътища, което включва ремонт и реконструкция на подземни линейни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващата го зона. Това са дейности, подчинени на разрешителен режим. Предвид статута на съоръженията за пренос и доставка на еленергия като обекти с повишена опасност, по арг. от чл.26 ал.5 ЗП, при бездействие на субекта, стопанисващ тези съоръжения, да отстрани липсата на предпазни прегради към тях, отговорността за настъпили вреди от бездействието е негова. По силата на закона – чл.64 ал.1 и ал.7 от Закона за енергетиката в полза на субекта, който изгражда и стопанисва енергийните обекти, възниква сервитутно право, което се упражнява от титуляра му съобразно Наредбата по чл.64 ал.9 от същия закон. С чл.67 ал.2 от ЗЕ е дадено на титулярите на сервитутни права за изграждане и експлоатация на енергийни обекти право на безвъзмездно ползване на тротоарите и друга инфраструктура публична собственост, за прокарване и поддържане на линейни енергийни обекти при вмененото им насрещно задължение да обезпечат техническата им безопасност и да предприемат мерки за недопускане на щети. С оглед цитираните разпоредби е намерено, че жалбоподателят-оператор на електроразпределителна мрежа на територията на [населено място] по см. на пар.1 т.34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ, е собственик на положените в процесната шахта кабели и има сервитутно право за изграждане и експлоатация на шахтата-съответно е носител на задължения да обезпечи техническата й безопасност и да предприеме навременни мерки за недопускане на щети. Той не е изпълнил тези свои задължения, а неизпълнението им е причинило непозволено увреждане на ищцата, от което за нея са настъпили неимуществени вреди-болки и страдания от падането в необезопасената шахта. Отразено е, че твърдяното процесуално нарушение на първоинстанционния съд, изразяващо се в отказ да се задължи ищцата да представи снимки, направени от майка й на мястото на инцидента, е ирелевантно. Посочено е, че цитираната практика на ВКС касае доказателствената стойност на видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина, като записът е бил направен чрез камери на работното място, които в реално време са заснели твърдяните нарушения. В случая аналогия с това решение не може да се прави, тъй като снимките не са правени по време на инцидента, а след него, и не могат да имат доказателствено значение за изясняване на механизма му, респективно на мястото, на което е настъпил. За тези обстоятелства са събрани достатъчно преки доказателства - обсъдените по-горе показания на свидетелите очевидци на злополуката и експертното заключение на СТЕ. Във връзка с оплакването за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД е посочено, че присъденото обезщетение съответства на обема и интензитета на вредите, установен от показанията на разпитаните свидетели /В., Б., Б., Я./ и заключението на СМЕ. Ищцата е претърпяла дисторзия на дясно коляно, кръвонасядания на дясно бедро и дясно коляно /които съответстват на наранявания, получени при падане в шахта/, които са довели до трайно затрудняване на функциите на десния крак за повече от 30 дни и болки в продължение на два-три месеца, колкото е продължил възстановителният период. Отразено е, че причинната връзка между неимуществените вреди и падането в шахтата е доказана и несъмнена. Не е установено в разглеждания период ищцата да е получавала други травми, източник на болки и страдания. Тя носи доказателствената тежест да установи увреждащото събитие, настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между тях, но не е в нейна тежест, без въведено от ответника оспорване, чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдяния /реш.№.147/19.06.12 по г.д.№.582/11, ІV ГО//т.е. не е в вейва тежест да доказва, че не е имало на тротоара на пътя, по който се е движила, други дупки или шахти на други субекти, в които би могла да падне/. Отговорността на ответника по обратния иск се основава също на чл.49 ЗЗД, както и отговорността на общината, като всеки отговаря за бездействието на своите работници и служители, натоварени съответно с дейност по стопанисване на уличната мрежа и поддръжка и ремонт на електропроводите и съоръженията от електро-разпределителната мрежа, която стопанисва. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 пр.3ГПК. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване-при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 ТР №.1/09 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото се цитира практика във връзка с доказателствената стойност на видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина, респективно допустимостта на веществени доказателства в гражданския процес, въззивната инстанция изрично е посочила, че евентуално нарушение на процесуалните правила във връзка с незадължаване на ищцата да представи направени от майка й снимки на мястото на инцидента след деня на настъпването му, е ирелевантно. Изложени са самостоятелни мотиви, които не са произволни, че за тези обстоятелства са събрани достатъчно преки доказателства – обсъдените и цитирани по-горе показания на свидетели-очевидци на злополуката, тези на св. Я.-майка на ищцата, която сама свидетелства за това, което е видяла в обозначената от свидетелите Б. и П. шахта и което е снимала – а именно, че в същата са се намирали кабели, и заключението на СТЕ – от които се установяват безпротиворечиво механизма и мястото на инцидента. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. От друга страна приетото от съда – че ответникът отговаря за бездействието на своите работници и служители, натоварени с поддръжка и ремонт на електропроводите и съоръженията от електро-разпределителната мрежа, която стопанисва /с ясни мотиви относно разпоредбите, обуславящи противоправното поведение и причинната връзка/, е в съответствие с трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС във връзка с отговорността по чл.49 ЗЗД. С оглед на изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика-изложени са подробни мотиви, които не са произволни- и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,