Определение № 207 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1657/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община - В. чрез гл. юрк. С. Ст. Ц., срещу въззивното решение № 78/13.01.2021 г. по в. гр. д. № 2799/2020 г. на Варненския окръжен съд.

С обжалваното решение е отменено решение № 260052/17.08.2020 г. по гр. д. № 18684/2019 г. на Варненския районен съд и вместо него е признато за установено по иска, предявен от А. Д. Б., че Община - Варна не е собственик на ПИ с идентификатор ............ по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес: [населено място], район „П.“, местност „Св. Н.“, с площ 377 кв. м., с номер по предходен план ... от кв. ..., парцел ..., при посочени съседи, и в полза на ищцата са присъдени съдебно-деловодни разноски за двете инстанции в размер на 2 529 лева.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, насочена е срещу съдебен акт, който не е изключен от обхвата на касационния контрол, поради което е допустима.

От ответницата по касация - ищца по делото, е получен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

По предявения отрицателен установителен иск ищцата твърди, че е собственица на процесния имот на основание придобивна давност и наследствено правоприемство от починалия на 25.05.2016 г. нейн съпруг Б. Т. Б., с когото е била в граждански брак от 1992 г. до момента на смъртта му.

Ответната община е оспорила основателността на иска с твърдение, че е придобила правото на собственост на основание чл. 25, ал. 1 ЗС, като за имота е съставен акт за общинска собственост № .........../29.07.2019 г., както и, че фактическият състав на придобивната давност, визиран в чл. 79, ал. 1 ЗС, не е осъществен- процесният имот не бил годен обект на давностно владение, съответно налице било законово ограничение във възможността да тече давностен срок в периода на упражняване на владението.

С помощта на техническа експертиза е установено, че съгласно кадастралния и регулационен план на курортно предградие „Л.“ от 1937 г. процесният имот попада в част от имот № ......... с площ по аналитични данни 4 407 кв. м., записан на С. П. без посочен документ за собственост. За имота е отреден парцел .......... от кв. ............. Съгласно кадастралния план от 1956 г. имотът попада и е част от имот № ............, записан в разписния лист „държавно“, без посочен документ за собственост. В оригнала на плана е записано с молив КЕЧ „С.“. Имотът попада в границите на държавно военно министерство. Съгласно плана от 1997 г. /с попълване през 1999 г./ процесният имот попада и е част от имот № .......... с площ 463 кв. м. В разписния лист към плана на м. „Св. Н.“ имотът не е вписан. Същият представлява земеделска земя- лозе. С решение № 322-4/29.05.2000 г. на ОС - В. са одобрени околовръстните полигони на селищните образувания, включително този на „Св. Н.“, а ПНИ на СО „С. Н.“ е одобрен със заповед № РД-07-7706-203/08.08.2007 г. на Областния управител. Съгласно същия процесният имот попада и е част от имот № ... с площ 463 кв.м., записан на „неидентифициран“ собственик, без посочен документ за собственост. Имотът попада в селищно образувание- урбанизирана територия. В кадастралната карта от 2008 г. е записан като общинска собственост и със стар идентификатор: кв. ..., п. ..., пл. № .... За[жк]има изготвен ПУП - ПРЗ на[жк]от 2010 г., съгласно който през част от южната страна на имота преминава [улица] м., която отнема от имот № ........., целия с площ 463 кв. м., 86 кв. м. и след прилагане на уличната регулация в действащата кадастрална карта имотът получава номер ............. с площ от 377 кв. м.

Вещото лице е посочило, че целият имот № ... по ПНИ, част от който е процесният имот, е ограден с ограда от бетонови колове и оградна мрежа. В имота има изградена масивна жилищна сграда върху бетонова плоча, като вторият етаж е от метална конструкция. Същата е електрифицирана и водоснабдена. Нанесена е в кадастралния план на местността, изготвен през 1977 г. В непосредствена близост до жилищната постройка е изграден кладенец. В двора са налични трайни насаждения: един орех на около 20 години, една вишна на около 20-25 г., един дрян. Вещото лице е посочило, че не се откриват писмени доказателства процесният имот да е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или сродни на тях организации, т. е. да бил коопериран в периода на кооперирането на земеделските имоти; не е предоставян за ползване, няма данни да е провеждана процедура по изкупуване от ползватели и да е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Въззивният съд приел, че процесният имот е идентичен с имота, за който е съставен акт за частна общинска собственост № ......../29.07.2019 г., поради което е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, с който да се отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на право на собственост на ответната страна върху имота с идентификатор ...., за който ищцата твърди, че е придобила въз основа на давностно владение, осъществявано от съпруга ѝ, впоследствие и от нея, и наследствено правоприемство след смъртта на съпруга ѝ.

С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд приел, че именно ищцата, а приживе и съпругът ѝ, са осъществявали фактическа власт върху имота, като го стопанисвали.

По делото е представен н. а. № .../07.06.1966 г., с който Н. И. И. е призната за собственица по замяна на 1 дка лозе, находящо се в землището на [населено място], местност „В.“, при граници: държавно място, Т. Т., К. П. и Н. Г. Г., срещу включеното в блока на ДЗС „Д. К.“ нейно лозе. С писмен договор от 12.02.1972 г. съпругът на ищцата Б. Т. Б. закупил от А. И. Ц. място- лозе и овощни дървета от 500 кв. м., находящо се в м. „В.“, останало ѝ в наследство от покойната ѝ майка Н. И., при съседи на имота: В. П. КЕЧ, наследниците на Н. Г., К. П. и брат- С. И. Н.; посочено е, че купувачът влиза веднага във владение. С н. а. № ..../14.09.1978 г. А. Ц. дарила на дъщеря си Н. Ц. 1/3 ид. ч. от имота на Н. И. по н. а. № .../1966 г., а с писмен договор от 25.09.1978 г. Н. Ц. продала на Б. Т. Б. собственото си място по н. а. № ..../1978 г. Във връзка с тези данни вещото лице е посочило, че съгласно кадастралния план от 1956 г. порцесният имот е част от имот № .........., записан в разписния лист „държавно“, без посочен документ за собственост, при граници: от три стари имот...........- държавно, и на юг имот № ...........- Н. Г., като при наличието на две граници не установява идентичност на имота, предмет на замяната, с процесния имот.

Въззивният съд посочил, че в приложното поле на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т. е. земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази норма не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова и общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е реституиран или изкупен от ползватели по някой от предвидените по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен. Такива земи, ако не са станали държавни на някакво друго основание, или общински след отделяне на общинската собственост от държавната през 1991 г., могат да се придобиват по давност ако не съществуват пречките за това, предвидени в отменените ЗРПВПННИ /11.11.1958 г. - 30.03.1973 г./ и чл. 29 ЗСГ /30.03.1973 г. - 1990 г./.

Въззивният съд приел, че в случая не са били налице основанията по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост от общината, както и по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОбС. От приетата и неоспорена от страните техническа експертиза се установява, че процесният имот не е бил включван в ТКЗС, ДЗС и липсват данни за обобществяването му; не е актуван за държавен и няма такъв произход; за имота няма реституционни претенции. Доколкото общината не е придобила имота, то не е приложим и мораториумът по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност имот - общинска собственост, а от 01.06.1996 г. за него не се прилага и мораториумът за придобиване по давност на държавни и общински имоти, предвиден в пар. 1 от ЗДЗС.

По тези съображения въззивният съд приел, че в полза на ответната община не е осъществен фактическият състав на чл. 19 ЗСПЗЗ, нито този по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Предявеният иск за признаване за установено, че [община] не е собственик на имота е основателен и следва да се уважи. Без правно значение е обстоятелството, че в плана от 1956 г. процесният имот попада и е част от имот № ............, записан в разписния лист „държавно“, тъй като липсва посочен документ за държавна собственост и одържавяване на мястото, което преди това е принадлежало, видно от разписния лист, на физическо лице, като липсват данни за отчуждаване на имота от това лице. Актът за частна общинска собственост, независимо че в него е посочено правното основание, на което е съставен, а именно чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОбС, не създава права.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставя въпросите:

1. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство- по този въпрос в касационната жалба се прави позоваване на съдебна практика, формирана с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решения на състави на ВКС: решение № 68/29.04.2020 г. по гр. д. № 2513/2019 г. на IV-то г. о., решение № 44/10.07.2020 г. по гр. д. № 1963/2019 г. на II-ро г. о., решение № 288/28.02.2020 г. по гр. д. № 134/2019 г. на IV-то г. о., решение № 37/30.03.2020 г. по гр. д. № 2206/2018 г. на II-ро г. о., решение № 92/06.11.2019 г. по т. д. № 2100/2018 г. на I-во т. о.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този въпрос не е обоснован, но в касационната жалба касаторът е посочил, че въззивният съд е описал представените и от двете страни писмени доказателства, както и показанията на свидетелите на ищцовата страна, но не е направил задълбочен анализ на същите, както и формално е кредитирал заключението на вещото лице. Видно от мотивите към въззивното решение, всички относими към спорния предмет доказателства са обсъдени, като са възприети с действително установените от тях факти, както са обсъдени и доводите и възраженията на страните. Неоснователно се поддържа от касатора, че въззивният съд е игнорирал данните за имота според плановете от 1956 г. нататък, обстоятелството, че имотът попада в план на новообразуваните имоти и предназначението на този план. Неоснователно се поддържа и, че е игнориран въведеният с пар. 1 на ЗДЗС мотарориум за придобиване по давност на имоти- частна държавна или общинска собственост, както и забраната по чл. 86 ЗС за придобиването на имоти на основание давностно владение, в която връзка касаторът се позовава на определение № 243/09.05.2018 г. по гр. д. № 3825/2017 г., решение № 62/29.03.2016 г. по гр. д. № 5628/2015 г. и решение № 159/01.07.2014 г. по гр. д. № 1435/2014 г., трите на ВКС, I-во г. о. Що се отнася до извода на вещото лице по техническата експертиза, че не установява идентичност между имота по замяната от 1966 г. и процесния имот поради съвпадение само на две граници, следва да се посочи, че същият не е решаващ за изхода на спора, предвид данните по делото, че наследодателят на ищцата е установил фактическа власт върху имот, произхождащ от Н. И., легитимирала се с нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС. Съобразно с липсата на данни по делото имотът да е бил отнет юридически или фактически, обосновано въззивният съд се е позовал на съдебна практика на ВКС, според която е възможно такъв имот да бъде придобиван по давност. Д. на касатора, че тази практика не кореспондира с настоящия случай, не може да бъде споделен.

С оглед изложеното не се установява въззивният съд да е процедирал в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, поради което и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на съдебна практика, на която въззивното решение не противоречи, изключва възможността касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

2. Допустимо ли е придобиването по давност на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ- при призната с П. „неидентифицирана собственост“ и след влизане в сила на ПНИ- при неприключила административна процедура по възстановяване на собствеността на земеделската земя.

Въпросът е поставен при предпоставка, която не е установена по делото. Макар да попада в план на новообразуваните имоти, процесният имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото не е установено да е бил обобществен юридически или фактически, поради което и не е заявен за възстановяване. Затова и спрямо него законовите ограничения за придобиване по давност не намират приложение. Като поставен в несъответствие с данните по делото, въпросът не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

3. Налице ли е конкуренция на права с държавата, когато липсват данни за одържавяване на имота, нито има съставен акт за държавна собственост, съответно липсват данни за отчуждаването му от вписано в разписния лист физическо лице.

В изложението касаторът не е обосновал с какво свързва поставянето на този въпрос, но ако той има отношение към допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, следва да се посочи, че правен интерес от този иск е налице предвид формирания между страните спор по принадлежността на правото на собственост, което ищцата претендира да е придобила по давност, а ответникът се позовава на основанието по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, при установена идентичност между спорния имот и имота, за който е съставен акт за частна общинска собственост.

4. Какво е правното значение на вписването в разписния лист.

По този въпрос е формирана съдебна практика, според която записванията в разписния лист не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост, не са пряко доказателство за собствеността на имотите, но следва да се преценяват във връзка с останалите доказателства.

Така, с решение № 131/13.06.2011 г. по гр. д. № 1602/2009 г. на ВКС, I-во г. о., е прието, че разписният лист или имотната ведомост е приложение към кадастралния план, в което се съдържа информация за собствениците на всеки заснет имот, както и данни за документите за собственост, ако има такива - арг. от чл. 32, ал. 2 ЗПИНМ /отм./. При действието на ЗУТ и ЗКИР аналог на разписния лист е имотният регистър. Записванията в разписния лист и в имотния регистър не представляват пряко доказателство за собствеността на имотите, но в редица случаи съдебната практика отчита тези документи като косвено доказателство за собствеността /напр. решение № 393 от 23.06.2009 г. по гр. д. № 1207/2008 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 476/04.06.2009 г. по гр. д. № 774/2009 г. на ВКС, I-во г. о., и др./.

В разглеждания случай по делото е установено, че в плана от 1937 г. имотът попада в един по-голям имот, записан на физическо лице, в плана от 1956 г. е записан като държавен, а в ПНИ е записан на неидентифициран собственик. При тези данни по делото не може с достатъчна степен на обоснованост да се приеме, че имотът има държавен произход, както е приел и въззивният съд. А щом по поставения въпрос е формирана съдебна практика, на която въззивното решение не противоречи, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

5. При какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ- по този въпрос се прави и позоваване на решение № 184/20.01.2020 г. по гр. д. № 1012/2019 г. на ВКС, I-во г. о., като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

С решение № 184/20.01.2020 г. по гр. д. № 1012/2019 г. на ВКС, I-во г. о., е прието, че физическо лице, което не е било ползвател, нито собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ: 1/. ако придобие чрез правни сделки от собственик или правоприемник на собственик, чиято собственост е била възстановена по ЗСПЗЗ или придобита на основание пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, или от собственик или правоприемник на собственик, чийто имот не е бил обобществяван /включван в ТКЗС, ДЗС или в други селскостопански организации/ или отчуждаван, или фактически отнеман - собственикът или не е бил член-кооператор или е бил, но имотът му не бил внасян в ТКЗС; 2/. или ако придобие по давност имот на такъв собственик, като в случаите на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ придобивната давност не може да започне да тече преди възстановяване на собствеността. Физическо лице, което не е било ползвател, нито собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, дори и да е частна държавна или общинска собственост, поради забраната за придобиване по давност на земите от общинския поземлен фонд, установена с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОбС и поради мораториума върху придобивната давност /спирането ѝ/, установен с разпоредбата на пар. 1 от ЗР към ЗД на ЗС /бр. 46/2006 г., изм.- ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., предишен текст на пар. 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г./, по отношение на останалите поземлени имоти, които са частна държавна и частна общинска собственост.

Въззивното решение не противоречи, а съответства на тази съдебна практика, тъй като по делото е установено, че в случая спорният имот е бил собственост на физическо лице, не е бил отнет от собственика нито юридически, нито фактически, липсват данни за обобществяването му, не е актуван за държавен и няма такъв произход. При тези данни е прието, че спрямо имота забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по давност вещ, която е социалистическа собственост според първоначалната редакция на закона, съответно-държавна или общинска собственост според изменението с ДВ, бр. бр. 31 от 1990 г., а понастоящем публична държавна или общинска собственост, не е приложима; съответно е неприложим и мораториумът, въведен с разпоредбата на пар. 1 от ЗДЗС. Наличието на съдебна практика и съответствието на обжалваното въззивно решение на тази практика изключва възможността касационното обжалване да се допусне както на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

6. От кой момент започва да тече придобивна давност за имоти, находящи се в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и допустимо ли е имот в предметния обхват на тази законова разпоредба да бъде придобит по давност на основание чл. 79 ЗС.

На първата част на въпроса отговор е даден в самата законова разпоредба. Според чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на разпоредбата в сила. А посочената разпоредба, приета с изменението на ЗВСОНИ съгласно публикацията в ДВ, бр. 107/18.11.1997 г., е влязла в сила на 22.11.1997 г. и от тогава до предявяване на иска на 13.11.2019 г. 10-годишната придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекла. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е ясна и не създава затруднения при приложението ѝ, а освен това е налице съдебна практика, според която, ако възстановяването следва влизането в сила на разпоредбата, давността започва да тече от възстановяването, поради което и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 за допускане на касационно обжалване не са налице. В конкретния случай - предвид произхода и характеристиките на спорния имот, същият не попада в предметния обхват на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, защото не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а твърдения да е подлежал на възстановяване по ЗВСОНИ или по ЗАВОИ, не са въведени.

Във връзка с приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в касационната касаторът се позовава на съдебна практика на ВКС: решение № 105/08.01.2015 г. по гр. д. № 1193/2014 г., определение № 328/19.06.2018 г. по гр. д. № 3982/2017 г., решение № 43/20.06.2017 г. по гр. д. № 2707/2016 г., всички на II-ро г. о., решение № 45/23.02.2015 г. по гр. д. № 4732/2014 г. Доколкото обаче по настоящото дело е установено, че имотът не попада в предметния обхват на посочената норма, цитираната съдебна практика е неотносима при произнасяне по предпоставките за допускане на касационно обжалване.

В касационната жалба касаторът се позовава на решение № 203/18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г. на ВКС, I-во г. о., по въпроса за приложението на чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ при наличие на незавършена процедура по възстановяване на земеделска земя. Както вече бе посочено, спорният имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и тази съдебна практика е неприложима в случая.

Неприложима е и практиката по решение № 541/06.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. на ВКС, I-во г. о., по приложението на чл. 6 ЗС в първоначалната ѝ редакция, защото настоящият случаят е различен - не се касае за имот, който няма друг собственик, така че да стане държавна собственост на основание посочената разпоредба.

Решение № 109/25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. на ВКС, I-во г. о., също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, защото с него е прието, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници. Обжалваното решение съответства на тази практика.

В обобщение, касационната жалба срещу въззивното решение не може да бъде допусната за разглеждане по същество.

С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответницата по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото в касационната инстанция в размер на 1 200 лева по договор за правна защита и съдействие № 22/06.04.2021 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.