Определение № 48 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 793/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С определение от 26.02.13г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 27.11.13г. и при това положение е налице предпоставката на чл.230, ал.1 ГПК за възобновяване на процесуалните действия.

По съществото на искането за допускане на касационно обжалване:

С решение №261 от 15.06.2012г. по гр.д.№140/12г. на Пловдивския апелативен съд е отменено решение №140 от 02.02.10г. по гр.д.№1271/09г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това е постановено друго, с което е уважен предявеният от Х. М. С. отрицателен установителен иск - че държавата не е собственик на ½ ид.част от имот пл.№2 от кадастралния план на остров „ А.” на р.М., [населено място], при граници: р.М., имот №1 и имот №3.

Въззивният съд е приел, че ищецът има правен интерес да отрече правото на собственост на държавата върху спорния имот, тъй като самият той се легитимира като негов собственик с влезли в сила решения на общинската поземлена комисия П.. Това са решение №46/19.10.1992г., с което е признато правото му на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху 16,500дка земеделски земи на остров „А.” и решение №23741/18.01.1999г., с което правото на собственост е възстановено в стари реални граници върху имот №1, съгласно скица и удостоверение на [община]. Прието е, че второто решение не е нищожно, тъй като с него се завършва фактическият състав на реституцията чрез реалното определяне на границите на възстановения имот.

По съществото на правния спор въззивният съд е приел, че държавата не е собственик на спорния имот. Издаденият А. №1825/10.04.89г., с който целият остров „А.” е актуван като държавен, не създава права. Такива права не са възникнали и по силата на закона - чл.2, ал.2, т.2 З.. Действително, съгласно чл.12 от Закона за водите, публична държавна собственост са островите и земите, образувани в резултат на естествени процеси, настъпили в реките. Тази разпоредба обаче е материалноправна и няма обратно действие. Законът за водите влиза в сила на 25.01.2000г., но към този момент собствеността върху остров „А.” е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, затова той не може да бъде държавна собственост. Държавата не е могла да стане собственик на остров „А.” и на основание чл.90 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите /отм./, според който островите или островчета, които се образуват в коритата на плавателните или сплавните реки или потоци, принадлежат на държавата, ако с документ или с давност не се установи противното. Това изключение в случая е налице, тъй като от приетите по делото писмени доказателства се установява, че към 1940 – 1946г. имотът е бил частна собственост /доклад от 30.07.1941г. за извършена данъчна проверка; протокол №3/1946г. на общинската комисия по Т. и кадастрален план на Воден синдикат „Тр. н.” – П. от 1940г./.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от държавата. Жалбоподателят счита, че не е установен правният интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост. Съдът не обсъдил изложените съображения на жалбоподателя по повод приетите по делото в съдебно заседание на 08.10.09г. писмени доказателства; пренебрегнал становището на приетата по делото експертиза за начина на отразяване на имота в кадастралните планове на [населено място]; не дал отговор на въпроса кой в случая е приложимият ред за земеделска реституция и дали той е спазен; пренебрегнал обстоятелството, че ищецът няма документи, които да установят активната му легитимация. Като приел, че процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на частни лица, въззивният съд постановил решението си в нарушение на предвиденото в специалните закони, касаещи островите.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. За законосъобразността и ефекта /правните последици/ на решението на ПК П. от 1992г. за завършване на фактическия състав на реституцията по ЗСПЗЗ чрез план за земеразделяне.

2. За законосъобразността и ефекта /правните последици/ на решението на ПК П. от 1999г. за завършване на процедурата по възстановяване на собствеността, включително относно валидността на решението на ПК П..

3. За приложимия в случая ред на земеделска реституция и спазен ли е той от компетентния орган.

По тези въпроси жалбоподателят се позовава на противоречие с практиката на ВС и ВКС – ТР №1 по т.д.№11/1997г. на ОСГК на ВКС, решение №897/23.12.2004г. по гр.д.№421/2004г. на ВКС, І ГО, решение №89/16.02.05г. по гр.д.№676/04г. на ВКС, І ГО, решение №44 от 01.03.04г. по гр.д.№2600/02г. на ВКС, ІV ГО; решение №64 от 02.02.09г. по гр.д.№19/2008г. на ІІ ГО, решение №274/13.07.2009г. по гр.д.№19/2008г. на ІІ ГО; решение №474 от 09.06.09г. по гр.д.№5485/07г. на ІІІ ГО, решение 1533 от 29.12.93г. по гр.д.№227/1993г. на ВС, ІV ГО и решение №414 от 06.02.12г. по гр.д.№1117/10г. на І ГО.

Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят обосновава с обстоятелството, че предмет на правния спор по делото е остров, възстановен на частни лица и на община по реда на ЗСПЗЗ, като при разглеждане на правния спор е налице закон, който обявява островите за публична държавна собственост.

Ответникът в производството Х. М. С. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е постановил решението си в пълно съответствие с посочената задължителна и незадължителна практика на ВС и ВКС, а основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е свързано с конкретен правен въпрос.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че първите два въпроса не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК има предвид абстрактни правни въпроси, а не такива, които съдържат в себе си под една или друга форма питане дали е правилно решението на въззивния съд. В настоящия случай питането по първите два въпроса е свързано с преценка за законосъобразност на две конкретни решения на ПК П. за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ и по-точно – дали те имат реституционен ефект. На тези въпроси не може да се отговори в настоящата фаза по допустимост на касационното обжалване. Ето защо не следва да бъде обсъждана подробно и посочената от жалбоподателя практика на ВС и ВКС, свързана с тези два въпроса.

Третият въпрос е по-общ, но следва да бъде уточнен, съобразно възможността по т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, като се свърже с мотивите, които жалбоподателят е изложил във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът придобива следния вид: за приложимия ред на земеделска реституция на земя, намираща се върху остров и за правното значение на последвала законодателна промяна, придаваща на островите статут на публична държавна собственост. Въпросът е включен в предмета на делото, тъй като се отнася както към процесуалната легитимация на ищеца по отрицателен установителен иск за собственост /виж ТР от 27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС/, така и към въведеното в процеса основание, от което произтича правото на собственост на ответника. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като може да бъде поставен и по други подобни дела, а по него липсва съдебна практика. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,