Определение № 4828 от 24.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4595/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 278956/12.09.2024 г., подадена от В. Р. Д., чрез адвокат Д. П., срещу решение № 260428 от 25.07.2024 г. по гр. д. № 374/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 443882 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 37488/2016 г. на Софийски районен съд, като вместо това въззивният съд е осъдил В. Р. Д. и Столична община, по предявените от Б. В. Т. искове с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, да премахнат изцяло подпорната стена-ограда, изградена към и в [улица], [населено място] пред УПИ *, кв. 16 по peгулационния план на [населено място], с актуален идентификатор ***, както и в частта, изградена пред лицето на УПИ *, кв. 16, с идентификатор ***и с административен адрес: [населено място], [улица] № 26, съобразно необходимата строителна документация за безопасно премахване. Въззивният съд е съобразил, че Софийски районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС. Ищцата Б. В. Т. твърди, че е собственик на основание договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 183/1986 г. по нот. д. № 4935/1986 г., на УПИ * с площ от 505 кв.м, при съседи по акта: улица, В. Д., Й. П., понастоящем с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [населено място], [улица], с площ от 519 кв.м, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***. Излага, че ответницата е собственик на съседния УПИ *, кв. 16 по регулационния план на [населено място], с идентификатор ***. Със заповед № 18-9073-20.11.2015 г. на началника на СГКК – София, след извършена поправка в кадастралната карта в изпълнение на влязло в сила решение № I-34-22/28.04.2014 г. по гр. д. № 9724/2013 г. на СРС, е нанесена вярната имотна граница между имотите съгласно скица-проект № 15-463717/2015 г. Входовете към посочените имоти са от север, където е [улица]с идентификатор *** - публична общинска собственост. Ответницата е оградила имота си от северната страна в терена, отреден „за улица“ по РП от 1967 г., като изпълнението е с подпорна стена-ограда, едната част от която с дължина около 1.5 м е изпълнено пред лицето на УПИ *, кв. 16, където по проект е входът за достъп към имота и построената в него сграда. Ищцата твърди, че така изпълнена, оградата препятства пълноценното ползване на официалния вход за влизане и излизане от имота й, тъй като оградата е направена стъпаловидно от стоманобетонна част и височина спрямо прилежащия терен към улицата от 0.95 – 1.78 м и дебелина 42-45 см, в която част тя изпълнява функцията и на подпорна стена. Над подпорната стена са изпълнени стоманобетонни колонки с размери 25/25 см и височина 1 м и метални прозирни пана от винкел и телена мрежа между колонките, а общата дължина на оградата откъм улицата е 34.43 м. Т. счита, че подпорната стена е незаконна, тъй като е изпълнена в улица-публична общинска собственост съгласно действащия РП от 1967 г. и е недопустим строеж съгласно мотивите на решение № 4015/10.06.2015 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на ответницата срещу заповед № РД-30-6/09.01.2015 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ при СО за премахване на извършения от съсобственика на *, кв. 16 незаконен строеж-„масивна ограда“. Твърди, че ответницата Д. бездейства и не изпълнява задължението си да не създава противозаконни пречки на ищцата с държането на изградената подпорна стена-ограда, а СО не изпълнява задължението си да премахне незаконната подпорна стена-ограда, изградена в терен нейна собственост, обект на линейната инфраструктура - улица за общо ползване. С бездействието си ответниците създават пречки за пълноценното ползване на имота от ищцата, защото с подпорната стена-ограда се завзема част от тясната [улица]с идентификатор ***, която е наклонена и без изградени тротоари за пешеходци. Ищцата твърди, че е с множество общи заболявания, описани в ЕР на ТЕЛК, и е принудена да търпи неудобства и притеснения при влизането си в имота и при преминаване през улицата, като е принудена да се движи в този участък заедно с пътните превозни средства вместо близо до имотните граници, където е определеното място за пешеходците. Твърди, че от двете страни на улицата няма тротоари, няма и первази, а от противоположната страна на улицата има и дере, което прави опасно разминаването с други пешеходци и превозни средства, и че незаконната ограда се „вдава“ в улицата, образува опасен ръб, в който особено по тъмно човек може да се нарани, а друг вход към имота на ищцата няма. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат изцяло подпорната стена-ограда, изградена към и в [улица]на УПИ *, кв. 16 по цялата й дължина, вкл. в частта, изградена пред лицето на УПИ *, кв. 16 с дължина около 1.5 м. Ответницата В. Р. Д. оспорва иска. Твърди, че е изградила законна ограда в имота си, съгласно дадена строителна линия от правоспособно техническо лице при съобразяване границите на имота, която не е идентична с твърдяната от ищцата ограда. Оспорва да е изградила подпорната стена, като заявява, че я е заварила в имота. Излага доводи, че при евентуално премахване на подпорната стена и двата имота биха се свлекли към [улица]и би последвало разрушаване на части от находящите се в тях жилищни сгради. Твърди, че претендираната защита следва да съответства на вида и тежестта на нарушението и че в случая не е налице въздействие върху имота, което да ограничи съществено възможността на ищцата да упражнява пълноценно правата си на съсобственик в имота, и че ищцата не посочва конкретни пречки за ползването на имота, за които отговаря ответницата. Ответникът Столична община оспорва иска. Твърди, че незаконният строеж не ограничава ищцата да ползва имота си, както и че СО е предприела стъпки по премахването му, обективирани в заповед № РД-30-6/2015 г. на директора на Общински строителен контрол - СО, потвърдена с решение № 4015/10.06.2015 г. на АССГ по адм. д. № 1758/2015 г., като процедурата по премахване на строежа не е довършена и е предстоящо принудително такова. Излага и твърдения, че оградата се явява и подпорна стена на имота на ищцата и незабавното й премахване би нарушило устойчивостта на сградата в нейния имот в резултат на свлачище, което неминуемо би се образувало. Твърди, че ищцата е ползвала като подпорна стена оградата, изградена от ответницата Д., поради което е налице мълчаливо одобрение при изграждането й. Софийски градски съд е приел за установено следното от фактическа страна: Съгласно нотариален акт № 183 по нот. д. № 4935/1986 г. Б. В. Т. е собственик на празно дворно място с площ от 505 кв.м, съставляващо парцел * от кв. 10 по плана на София, м. „К.“, при съседи: улица, В. Д., Й. П., на основание договор за издръжка и гледане, сключен с М. М. С.. С разрешение за строеж № 186/07.07.1989 г., издадено от СНС, на Б. Т. е разрешено да построи вилна сграда с кабинет в УПИ *, кв. 16, [улица], [населено място]. С нотариален акт № 64 по нот. д. № 9967/1995 г. е оформен договор, с който С. Ц. Д. е дарила на В. Р. Д. урегулирано вилно място, находящо се в[жк]- София, цялото от 745 кв.м, съставляващо парцел * от кв. 16 по плана на София, м. „К.“, заедно с построената в него вилна сграда на един етаж и половина и гараж. С решение № I-34-22/28.04.2014 г. по гр. д. № 9724/2013 г., влязло в сила на 17.09.2014 г., СРС е признал за установено по предявения от Б. В. Т. срещу В. Р. Д. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, че към момента на влизане в сила на регулационния план на [населено място], м. „К.“, одобрен със заповед № 25/11.02.1967 г., праводателят на ищцата, а впоследствие и Б. В. Т., е собственик на основание договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане на площ от около 14.24 кв.м, част от имот, находящ се в [населено място], м. „К.“, а именно УПИ *, кв. 16, с идентификатор ***, означена по цифри 7-4-12-7 на приложената към заключението на вещото лице Р. П. карта на [населено място], [населено място], одобрена със заповед № РД-18-76/21.12.2010 г. на изп. директор на АГКК при заснемането на границата между имот УПИ *, кв. 16, с идентификатор *** и имот *, кв. 16, с идентификатор ***, като вярната имотна граница минава по линия, означена с индекси 4 и 7 от комбинираната скица на вещото лице от 17.02.2014 г., която представлява неразделна част от решението. Със заповед № РД-30-6/09.01.2015 г. директорът на Дирекция „Общински строителен контрол“ е наредил на В. Р. Д. да премахне незаконен строеж - „масивна ограда“, находящ се в УПИ *, кв. 16 по плана на [населено място], [улица], в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта. При неспазване на срока за доброволно изпълнение е наредено да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от СО за сметка на В. Д. по реда на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. С протокол от 29.02.2016 г. на В. Д. е определена строителна линия и ниво за построяване на ограда в имот в [населено място], [улица]. С влязло в сила решение № 4015/10.06.2015 г. по адм. д. № 1758/2015 г. АССГ е отхвърлил жалбата на В. Р. Д. срещу заповед № РД-30-6/09.01.2015 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“. С констативен протокол № 1-РПИ 16-ВК08-280/31.03.2016 г. СО - Район „Панчарево“ е констатирала, че заповед № РД-30-6/09.01.2015 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ не е изпълнена. С писмо изх. № РПН16-ВК08-283/04.04.2016 г. СО - Район „Панчарево“ е изпратила констативния протокол на Дирекция „Общински строителен контрол“. От заключението на техническата експертиза на вещото лице Юл. П. е установено, че имотите на ищцата и на ответницата са извън района на основния свлачищен процес и при извършения оглед не са установени следи за предпоставки за наличие на такъв процес. Подпорната стена е била обект на адм. д. № 1758/2015 г. на АССГ. Ако премахването на обект без строителни книжа и без възможност за издаване на удостоверение за търпимост за него повлияе на законно изградените сгради в имотите, от техническа гледна точка предпоставките за нарушенията са вследствие на проектната документация на сградите или в тяхното изпълнение, като не е изключена възможност, в зависимост от начина на премахване на подпорната стена, да настъпят някакви деформации по сградите. За премахването на такъв тип обекти се изготвя строителна документация за безопасното им събаряне. Налице е ограда в имота на ответницата по границите на ПИ по кадастралната карта, които се различават от имота на ответницата - УПИ *. Оградата е разположена върху бетонната стена. Подпорната стена-ограда е изпълнена пред лицето на УПИ * в размер на 1.27 м дължина. Пешеходният вход към парцела на ищцата е разположен точно до подпорната стена на отстояние 1.50 м. По делото е разпитан свидетелят М. П., който твърди, че оградата пречи на ищцата да си влезе в имота на [улица] [населено място], тъй като е навлязла в имота й с 2 м. Оградата е точно до входа и има една полуос, поради което тя няма видимост към улицата. Оградата е направена от В. Д. и пред имота на Б. е с дължина 1.30 м. Б. не може да влиза с коли в имота, не може да си докара дърва, не може да си почисти през зимата. Не е изграден тротоар и ищцата се придвижва по улицата, за да отиде до дома си. От другата страна има ров с огромен бряг, дълбок около 3 м. Пред въззивната инстанция е приета допълнителна техническа експертиза на вещото лице Й. Ш., съгласно която подпорната стена е премахната в зона 3 и в част от зона 4, като не са извършени дейности по извозване на земните маси от [улица]. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че зона 4 е пред УПИ *, и че там е останало да виси едно парче, огромна стена, което пречи на хората, но като цяло улицата не може да изпълнява функциите си. В зона 3 всичко е премахнато, но се е срутила земя, която не е извозена от този, който е започнал да разваля старата ограда. В имота на ищцата има стара ограда, но тя не се подпира с процесната подпорна стена. Процесната ограда е изнесена на 1.6 м напред и е в улицата. Подпорната стена може да се премахне без никакви проблеми и без опасност от срутвания. Съдът е посочил, че не обсъжда представения снимков материал, тъй като не е ясно дали е за процесните имоти и към кой момент отразява фактическото състояние в тях. Не е обсъдил и представените пред него решение № 478109/28.08.2018 г. на СРС и издаден въз основа на него изпълнителен лист от 22.08.2019 г., тъй като те имат за предмет частта от имота, която е извън процесната, и не установяват относими към предмета на спора обстоятелства. При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд е направил следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За уважаване на иска е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху него ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои доказани факти по делото представляват неоснователно действие по смисъла на закона и дали тяхното въздействие е по-голямо от обикновеното, е конкретна по всяко дело. Според въззивния съд са налице предпоставките за уважаване на предявения иск. От събраните доказателства се установява, че ищцата е собственик на УПИ *, кв. 16, по плана на [населено място], с идентификатор ***, а ответницата – на УПИ *, кв. 16, с идентификатор ***. Установява се също по делото, че пред лицето на УПИ * е изпълнена подпорна стена с 1.27 м дължина до пешеходния вход към парцела на ищцата, на отстояние 1.50 м. От допълнителната експертиза на вещото лице Ш. е установено, че част от подпорната стена е премахната, като не са извършени дейности по извозване на земните маси от [улица]. Със заповед № РД-30-6/09.01.2015 г. директорът на Дирекция „Общински строителен контрол“ е наредил на В. Р. Д. да премахне незаконен строеж - „масивна ограда“, находящ се в УПИ *, кв. 16 по плана на [населено място], [улица], в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение е наредено да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от СО за сметка на В. Д. по реда на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. От събраните свидетелски показания се установява, че така изградената подпорна стена пречи на достъпа на ищцата до входа към имота й, закрива й видимостта към улицата, пречи й да влиза с автомобили в имота и да почиства през зимата. Съдът е намерил за неоснователно възражението на Д., че тя не е построила подпорната стена. Визирал е, че от показанията на свидетеля М. П. се установява, че тя е изградила процесната ограда. Тя е адресат и на заповед № РД-30-6/09.01.2015 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ за премахване на същата. Освен това за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е достатъчен фактът, че ответницата по исковата молба поддържа такова състояние на имота, което пречи на ищцата да ползва спокойно собствения си имот. Д. не е изпълнила и заповедта на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ да премахне масивната ограда, представляваща незаконен строеж. Ето защо съдът е заключил, че искът по чл. 109 ЗС срещу нея се явява основателен. Съдът е приел за основателен и иска срещу Столична община, която не е извършила принудително премахване на незаконния строеж на нейна територия за сметка на В. Д. по реда на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ, съгласно заповед № РД-30-6/09.01.2015 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“, и по този начин с бездействието си поддържа състоянието на незаконен строеж пред имота на ищцата. Визирал е, че от приетите технически експертизи се установява, че имотите на ищцата и на ответницата са извън района на основния свлачищен процес и при извършения оглед не са установени следи за предпоставки за наличие на такъв процес, поради което подпорната стена може да се премахне без никакви проблеми и без опасност от срутвания, при спазване на специална документация за безопасното събаряне на стената. Обстоятелството, че част от стената е премахната, е ирелевантно, тъй като пред имота на ищцата са останали земните маси, както и че там е останало да виси огромно парче от стена, което пречи на хората и улицата не може да изпълнява функциите си. Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи, че решението е в противоречие със задължителната практика на ВКС, като противоречието е в това, че следва да се установи, че изградената подпорна стена пречи на ищцата, но това не е така. Не е доказано наличието на неоснователно действие от страна на жалбоподателката, което да препятства или ограничава възможността на ищцата да се ползва от имота си - не тя е изградила подпорната стена. Самата подпорна стена е в имот публична общинска собственост – улица. Същественото в случая е, че се иска събаряне на подпорната стена пред съседен имот, не пред нейния. В случая В. Д. е осъдена да събори подпорна стена в общинска собственост, което е противозаконно. Не се касае до нов строеж или строеж в имота на последната. Изградената подпорна стена е с оглед осигуряване възможността да се ползва улицата и да не се допуска свличане на земни маси. Счита, че Върховният касационен съд следва да се произнесе с оглед наличието на конфликт между личен и обществен интерес. Иска се събаряне на подпорна стена, изградена върху общинска собственост, която предпазва от свличане на земни маси върху улицата. Следователно в случая с уважаване на иска се засяга не само общинска собственост, но и интереса на обществото. Освен това пред СГС е установено, че подпорната стена в по-голямата си част е разрушена и на място има свличане на земна маса, т.е. иска се осъждане да се премахне нещо, което не съществува. От това следват въпросите какви са последиците и какво да е решението при липса на твърдяното нарушение на чл. 109 ЗС и невъзможност на ответника да го изпълни; може ли да се иска осъждане по реда на чл. 109 ЗС, когато се касае до публична общинска собственост; не следва ли при имот публична общинска собственост, тя да е с приоритет пред частния интерес, още повече, когато лицето има достъп до имота си и не е препятствано да го ползва; следва ли да се приравнява публична общинска собственост и частна общинска собственост с оглед предназначението им. Столична община е депозирала отговор, с който заявява, че подкрепя изложеното в касационната жалба и моли тя да бъде уважена. Прилага собствено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Б. Т., в подаден от нея отговор, излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима в частта й срещу въззивното решение, с която искът по чл. 109 ЗС е уважен срещу жалбоподателката В. Д.. В останалата част – с която се атакува решението за уважаване на иска срещу Столична община - жалбата е недопустима, предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, и следва да бъде оставена без разглеждане. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска по чл. 109 ЗС, предявен срещу В. Д.. Съображенията му за това са следните: Решението на Софийски градски съд е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. В по-голямата си част изложението към касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на атакуваното пред ВКС решение, които попадат в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК по селектиране на касационната жалба. Част от формулираните въпроси са израз на защитната теза на жалбоподателката, че липсват извършени от нея необосновани действия, в резултат на които да се пречи на насрещната страна да ползва безпрепятствено имота си, която теза влиза в противоречие с приетото за установено от въззивния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че за да удовлетворява очертаните изисквания към общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният правен въпрос следва да почива на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правни въпроси, мотивирани с фактически твърдения, каквито не са възприети във въззивното решение, нямат обуславящо изхода на спора значение и са неотносими към делото. Те представляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е предмет на проверка в настоящото производство. В решението на Софийски градски съд липсват мотиви за приравняването на частната с публичната общинска собственост, с оглед предназначението им, поради което формулираният в това отношение въпрос е изцяло ирелевантнен и не покрива общите изисквания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпреки че се е позовала на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, относно формулираните от нея въпроси В. Д. не е обосновала допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване на тези основания. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът по чл. 109 ЗС е уважен срещу Д.. Ответницата по касационната жалба има право на 1600 лв. разноски за адвокат, направени за производството пред ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,