Определение № 309 от 09.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1887/2018 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от В. Н. Й. срещу разпореждане от 07.11.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1883/2017 г., с което е върната частната касационна жалба на В. Н. Й. против определение № 1668 от 19.05.2017 г. на Софийския апелативен съд по посоченото частно гражданско дело. Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, защото счита, че не е следвало да му се указва да упълномощава адвокат за приподписване на подадената частна касационна жалба, както и за подготвяне на изложение към нея, предвид желанието му да се представлява сам. Насрещната страна Д. Д. Б. не подава отговор на частната жалба. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивното определение, срещу което е подадена върнатата частна касационна жалба, е постановено по жалба срещу разпореждане на Софийския градски съд за връщане на въззивна жалба. Администриращият частната касационна жалба състав на апелативния съд установил, че същата е нередовна, поради което разпоредил в едноседмичен срок да се внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лева, да се представи изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбата да се приподпише от адвокат и да се представи адвокатско пълномощно. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен, че следва да отстрани посочените нередовности, но в предоставения му срок не го е сторил. В тази връзка, Софийският апелативен съд е приложил последицата по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, като е върнал частната касационна жалба. Обжалваното разпореждане е правилно. Частният жалбоподател В. Н. Й. не оспорва, че не е изпълнил дадените му от съда указания, а вместо това излага съображения защо няма да отстрани нередовностите по жалбата си. Настоящият състав намира тези доводи за несъстоятелни, тъй като неудовлетвореността на жалбоподателя от услугите на определени адвокати и липсата на доверие в тях не може да е основание да се откаже изпълнението на задължителни за страната указания. Разпоредбите на чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК, намиращи съответно приложение и по отношение на частните касационни жалби, са императивни и не зависят от желанието или предпочитанията на страната да се представлява сама. Неизпълнението на изричните указания на съда, черпещи своето основание от процесуалния закон, е свързано със санкцията на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, с прилагането на която се прегражда по-нататъшното развитие на производството. В заключение, разпореждането - предмет на настоящото производство, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение