Определение № 50020 от 29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1790/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение №42 от 17.02.2022 г. по в.т.д.№665/2021 г. на АС Варна, поправено с определение №467 от 26.06.2023 г. по в.т.д.№665/2021 г. на АС Варна за поправка на допусната очевидна фактическа грешка. С решението в обжалваната част, имаща характер на определение, е потвърдено определение №1167 от 08.09.2021 г. по т.д.№1115/2020 г. на ОС Варна, в частта, с която е оставена без уважение молба на „Енерго-про продажби“ АД по чл.248 от ГПК за изменение на решение №163 от 14.06.2021 г. по т.д.№1115/2020 г. на ОС Варна в частта за разноските за разликата над 9125.15 лв. до претендираните 11 268 лв. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на решението в посочената част, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Когато с една искова молба от един ищец срещу един ответник са предявени няколко притезания за заплащане на цената на продадена електрическа енергия, имащи един правопораждащ факт, всяко за доставка през различен период и за различно количество, с един иск ли е сезиран съдът или с няколко обективно кумулативно съединени искове. Ответникът по частната жалба не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че процесуалното представителство е осъществено по два обективно кумулативно съединени иска – иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 195 451 лв., цена на произведена и доставена ел.енергия за м.август и септември 2017 г. и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за съответстващо обезщетение за забавено плащане на главното вземане в размер на 54 509 лв. Посочил е, че обстоятелството, че главните притезания касаят два различни периода не обуславя наличието на два обективно съединени главни иска - главният иск е един, тъй като за различните индивидуализирани периоди е налице идентично правно основание на съдебно предявеното вземане и съвпадащ петитум. Изразил е становище, че при наличие на обективно съединени претенции минималното адвокатско възнаграждение по делото следва да се определи като сбор от минималните възнаграждения според материалния интерес по отделните искове и отчитайки изложеното, е намерил, че сборът от минималните възнаграждения за престирана адвокатска помощ по Наредба 1/2004 год. за отделните искове, ведно с дължимото ДДС, възлиза на 9125.15 лв. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Формулираният от частния касатор въпрос е обусловил правната воля на съда, с което е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК, но в случая не е налице поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Освен, че в нито едно от цитираните от частния касатор решения на ВКС /№261 от 12.07.2011 г. по гр.д.№795/2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, №28 от 05.04.2012 г. по гр.д.№523/2011 г. на ВКС, ГК, Трето отделение и №92 от 21.07.2015. по т.д.№911/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, изясняващи кога е налице периодично вземане, като и необходимостта от уточняване на исковата молба от гледна точка конкретизация на размера и периода на всяка от претенциите за главница, за лихва и за неустойка/ не се съдържа отговор на поставения въпрос, то изцяло съобразено с практиката на ВКС е становището на въззивния съд, че макар и главните притезания да касаят два различни периода, това не обуславя наличието на два обективно съединени главни иска - главният иск е един, тъй като за различните индивидуализирани периоди е налице идентично правно основание на съдебно предявеното вземане и съвпадащ петитум. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,