Определение № 60342 от 07.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1107/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. А. срещу решение № 131/13.01.2020г. по гр.д. №2437/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав. С него след частична отмяна и потвърждаване на решение №1018/13.02.2019г. по гр.д. №5314/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 7 състав, е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.04.2014г. ПТП, за разликата над 90 000 лв. до предявения като частичен размер от 150 000 лв. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалбоподателка счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че въззивният съд не е преценил тежестта на претърпените от нея неимуществени вреди, като не е обсъдил всички наведени доводи, събрани по делото доказателства и обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение. Моли да се отмени въззивното решение и ответникът да бъде осъден да заплати разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира и присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационната жалбоподателка поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за достъп до касация, като сочи като обуславящ материалноправния въпрос относно приложението на въведения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Поставя също и въпроса:“ Следва ли и до колко съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“? По първия въпрос се позовава на практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/23.12.1968г., решение №101/18.04.2018г. по т.д. №1858/2017г. на ВКС, II т.о., решение №334/13.11.2018г. по т.д. №2690/2017г. на ВКС, II т.о., решение №239/21.06.2018г. по т.д. №2265/2017г. на ВКС, II т.о., решение №2/21.03.2018г. по т.д. №1089/2017г. на ВКС, II т.о. и решение №278/14.12.2018г. по т.д. №2347/2017г. на ВКС, II т.о. Твърди, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 254/29.01.2013г. по т.д. №32/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 10/08.02.2018г. по гр.д. №1600/2017г. на ВКС, III г.о., решение № 212/11.01.2018г. по т.д. №738/2017г. на ВКС, II т.о. и решение №182/31.01.2018г. по т.д. №187/2017г. на ВКС, II т.о. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата, като твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, съответно за правилност на обжалваното решение. Третото лице – помагач на ответника Б. В. Д. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че по образувано н.о.х.д. № 224/2016г. на Окръжен съд – Ловеч Бисер В. Д. е признат за виновен в това, че при нарушаване на правилата за движение по пътищата е причинил смъртта на А. А. В.. Приел е за безспорно, че ищцата С. А. А. е майка на починалия, последният е бил неправоспособен водач и е управлявал мотоциклет със съдържание на алкохол в кръвта 0,99 промила. При определяне на обезщетението, апелативният съд е съобразил събраните гласни доказателства, както и ППВС № 4/23.12.1968г. и съдебната практика на ВКС. С оглед на това е достигнал до извода, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, които са от значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Счел е за относими съществувалите между починалия и ищцата хармонични отношения, загубата на синовна обич и подкрепа, момента на настъпване на вредата /април 2014г./, включително и завишените лимити на застрахователните покрития по застраховка „Гражданска отговорност“ след 01.01.2012г. С оглед на това въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от С. А. А. неимуществени вреди възлиза на 120 000 лв. Счел е, че не са налице основания за присъждане на по – високо обезщетение, поради липсата на установени по – големи по обем морални травми от обичайните такива. Във връзка с релевираното от ответника възражение за съпричиняване на увреждането от пострадалия, въззивният съд е съобразил заключението на вещото лице и е приел, че управлението на мотоциклета е в противоречие с установените в ЗДвП правила, поради несъобразена и превишена скорост, както и непредприемане на своевременни действия за предотвратяване на ПТП. С оглед на това решаващият състав е споделил извода на първоинстанционния съд за наличие на поведение на мотоциклетиста, което е в пряка причинна връзка с настъпването на вредите. Приел е, че приносът на пострадалия възлиза в размер на 25 % и е намалил размера на дължимото обезщетение от 120 000 лв. на 90 000 лв. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от касационната жалбоподателка материалноправни въпроси следва да бъдат разгледани общо, доколкото касаят приложението на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въпросите са относими към предмета на конкретното дело, но не се доказва наличието на релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В цитираното от касационната жалбоподателка ППВС №4/23.12.1968г. са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /цитираните от касаторката решение № 101/18.04.2018г. по т.д. № 1858/2017г. на ВКС, II т.о., решение №334/13.11.2018г. по т.д. № 2690/2017г. на ВКС, II т.о., решение №239/21.06.2018г. по т.д. № 2265/2017г. на ВКС, II т.о., решение №2/21.03.2018г. по т.д. № 1089/2017г. на ВКС, II т.о. и решение №278/14.12.2018г. по т.д. № 2347/2017г. на ВКС, II т.о. и служебно известните на настоящия състав решение №93/23.06.2011г. по т.д. №566/2010г. на ВКС, II т.о., решение №158/28.12.2011г. по т.д. №157/2011г. на ВКС, I т.о. и други/. В случая, при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, изложил е фактите по спора, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност, изяснил е конкретното им значение за определяне на размера на обезщетението, като изрично е съобразил съществувалата силна и трайна привързаност между касаторката и загиналия и внезапната загуба на синовна обич и подкрепа. Освен това е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към момента на настъпване на деликта /април 2014г./, като е отчел и завишаването на лимитите на застрахователните покрития по застраховка „Гражданска отговорност“ след 01.01.2012г. Следователно въззивният съд е съобразил основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие. Необходимо е да се посочи, че в съдебната практика на ВКС е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно и водещо значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към момента на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди /цитираните от касаторката решение №212/11.01.2018г. по т.д. № 738/2017г. на ВКС, II т.о. и решение № 182/31.01.2018г. по т.д. №187/2017г. на ВКС, II т.о. и служебно известните на настоящия състав решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, II т.о., решение №1/26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, II т.о., решение №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г. на ВКС, II т.о. и други/. В допълнение, следва да се отбележи, че размерът на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди има основно репариращо действие; същият трябва да съответства на действително претърпените вреди, но не може да бъде източник на неоснователно обогатяване на увредените лица. С оглед на това въззивният съд, макар и да е формирал извод, че справедливото обезщетение по чл.52 от ЗЗД възлиза в размер на 120 000 лв., е редуцирал същото на 90 000 лв., поради наличието на принос на пострадалия за настъпване на деликта, изразяващ се в управление на мотоциклета с несъобразена и превишена скорост и непредприемане на своевременни действия за предотвратяване на ПТП. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на въззивното решение. При този изход на спора на ответника не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като не е направено такова искане. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд