Определение № 724 от 07.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение07.06.2013 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 113/13.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1421/2011 г. от Пловдивския апелативен съд. УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1056 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. И. П. чрез адв. П. С. Г. срещу въззивно решение № 13/13.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1421/2012 г. от Пловдивския апелативен съд. Излага доводи за недопустимост, за противоречие с материалния закон, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Г. П. П., В. С. П. и Д. С. П. са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: В. И. И. предявила срещу Г. П. П., В. П., Д. П. и В. П., действаща със съгласието на своята майка и законна представителка Г. П. иск за разваляне на алеаторен договор по нот. акт № 151/1991 г. на нотариуса при РС – Стара Загора. Ответниците по иска са наследници по закон на приобретателя по сделката С. И. П. – син на праводателката по сделката и ищца по делото – В. И. В. И.е починала в хода на процеса и е заменена от наследника Д. И. П.. Първостепенният Старозагорски окръжен съд уважил иска, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Въззивният Пловдивски апелативен съд обезсилил изцяло решението на първата инстанция и постановила ново решение, с което отхвърлил иска за размера на ½ ид.ч. от сделката и прекратил производството по делото в частта за останалата ½ ид.ч. от сделката. Повдигнатият в изложението въпрос дали, когато обезсилва изцяло решението на първата инстанция, въззивната се произнася и по съществото на спора, е от значение за постановения резултат, а също и за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Въпросите дали липсата на мотиви обуславят недопустимост на решението и съответно въззивна инстанция може ли да обезсили решение на първостепенен съд поради липса на мотиви, са също от значение за постановения резултат, тъй като това е съображението на Пловдивския апелативен съд да обезсили изцяло решението на Старозагорския окръжен съд. Разглеждането на правните проблеми е също от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Поставен е и въпросът /уточнен от съда/ замяната на първоначална страна в хипотезата на чл. 120 ГПК от 1951 г. /отм./, при което има сливане за част от страните на качеството ищец и ответник, представлява ли отказ от иска по чл. 119, ал. 2 ГПК от 1951 г.. Процесуалният въпрос е също от значение за постановения резултат, защото апелативният съд установил, че след смъртта на ищцата В. И., нейни наследници по закон са и част от ответниците по делото, които заявили, че не поддържат иска. Съдът прекратил е производството за ½ ид.ч. от предмета на сделката, като е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 119, ал. 2 ГПК от 1951 г. Разглеждането на процесуалноправният проблем е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Последният въпрос в изложението към касационната жалба е дали има значение за изпълнение на алеаторния договор липсата на нужда от издръжка през целия релевантен период, това че прехвърлителката е разполагала с необходимите й средства, била жизнена и в относително добро здраве. Този въпрос не е обуславящ извода на съда за неоснователността на иска, доколкото е прието във въззивното решение, че В. И. живеела в едно домакинство със семейството на приобретателя, за нейната хигиена, храна, за консумативи и специални нужди при болест, се грижил С. П. и съпругата му. В заключение, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по повдигнатите процесуалноправни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съдът