Определение № 389 от 10.05.2022 г. на ВКС по д. № 4426/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Б. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №3003/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. З. срещу касаторката искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД, за сумите 30 950 евро и 42 380 лв., представляващи вземания на наследодателя на ищцата М. Д. за изпълнение на отчет по договор за поръчка/ предаване на изтеглените суми от негови парични влогове/, ведно със законната лихва от исковата молба, и по чл.86 ЗЗД за сумата 9 501,57 лв., мораторна лихва върху главницата, считано от датата на тегленето на всяка сума до завеждането на иска.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №916/12 г. на четвърто г.о., е решен правният въпрос от предмета на спора: Как следва да се проведе доказването за наличие на мандатно правоотношение и кой носи тежестта да установи това правоотношение?

Поставя като значими за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните правни въпроси/ с конкретна мотивация на допълнителните предпоставки на соченото основание към всеки от въпросите/:

1. Може ли фактическото предаване на пълномощното да се тълкува като волеизявление на страната с дарствено намерение? Тезата на касаторката е, че зад формалната упълномощителна сделка стои договор за дарение/който за движими вещи се сключва и с обикновеното им предаване – чл.225, ал.2 ЗЗД/, а не за поръчка. При недоказано мандатно правоотношение упълномощителната сделка, която не съдържа каквито и да било ограничения или задължения на пълномощника, следва да се тълкува в насока на намерението на упълномощителя да надари упълномощения.

2. Как следва да се установи задължението за отчетна сделка? Достатъчно ли е да се установи мандатно правоотношение, за да се приеме, че задължението за отчет е иманентна част от него или искането на отчет също следва да се докаже? Ако липсват доказателства за изискан отчет, това следва ли да се тълкува в насока на липса на мандатно правоотношение и наличие на дарствено намерение у упълномощителя?

3. Може ли наследникът на упълномощителя за първи път в рамките на правоотношението да поиска отчетна сделка? За първи път отчет е поискан с исковата молба от законния наследник на упълномощителя, който по този начин подменя волята на наслододателя си за характера на правоотношението.

4. При липса на данни в пълномощното за каузално правоотношение между страните, може ли съдът да направи извод за характера на това правоотношение чрез установяване на други сделки? Освен пълномощното за теглене на суми, упълномощителят е завещал свои имоти на касаторката. Тези безвъзмездни действия са индиция за отношенията на страните, която е напълно достатъчна при провеждането на насрещното доказване от ответницата по иска/ сега касатор/.

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

Във връзка с първия от въпросите въззивният съд е приел, че е налице валидно възникнало мандатно правоотношение между наследодателя на ищцата и ответницата по иска. Съгласно чл. 280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Договорът за поръчка е едностранен, безвъзмезден и неформален. Именно облигационни отношения по такъв се пораждат между страните, когато пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен (в този смисъл и решение № 136/03.08.2017 г. по т. д. № 901/2016 г. на ВКС, I т. о. и цитираната там практика). Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение чужда правна сфера (тази на представлявания), без да създава задължения за него. Упражни ли, обаче, представителната си власт, пълномощникът може да се обвърже от договор за мандат, със съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието, доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя (така решение № 338/11.01.2016 г. по гр. д. № 1729/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 338/27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г. о.). В този случай пълномощникът има задълженията на довереник и следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не е сторил това, доверителят разполага с правото по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено при изпълнение на поръчката (решение № 323/06.01.2015 г. по гр. д. № 689/2014 г. на ВКС, IV г. о.). Когато ответникът твърди, че действа не като довереник, а като кредитор по възмезден договор или като облагодетелстван по безвъзмезден такъв (вкл. дарение или договор в полза на трето лице), то той е страната, която следва да докаже наличието на това основание. В настоящия случай видно от представените банкови извлечения ответницата е извършила действията на разпореждане, за които е била упълномощена с пълномощно с рег. № 12182/04.10.2014 г. на нотариус рег. № 632 на НК, от което може да се направи извод за наличие на договор за поръчка между нея и упълномощителя М. Д., по силата на който последният е възложил на и е упълномощил ответницата да изтегли и да извърши разпореждания с наличните суми от банковите му сметки. Съгласно чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на довереника задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението. Това задължение е такова за действие, поради което може да бъде изпълнено и съответно погасено само с активно поведение. Затова при предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът-ответник носи доказателствената тежест за установяване, че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката, дал е отчет за това изпълнение, както и че му е предал всичко, което е получил във връзка с изпълнението.

Тези изводи на въззивния съд не противоречат на цитираното в изложението на касаторката р. по гр.д. №916/12 г. на четвърто г.о. на ВКС. Там е прието, че „договорът за поръчка по правило е неформален. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е на страната, която го твърди. Допустими са всички доказателствени средства Пълномощието е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка.….. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото”.

Поради изложеното не се установява осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Във връзка с поставените в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпроси въззивният съд е приел, че оспорванията на ответницата са неоснователни, а противопоставените основания да задържи изтеглените от нея суми – недоказани. За недоказани са приети твърденията й за заплатени с изтеглените суми болнично лечение на доверителя, разходи за медицински грижи и медикаменти, за ремонт и обзавеждане на дома му и заплащане на закупен автомобил. Според въззивния съд не се установява и възражението на ответницата за извършено в нейна полза дарение на паричните суми – приложение следва да намери разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД, предписваща писмена форма с нотариална заверка на подписите или предаване на дареното. Когато дареното не е предадено веднага разпоредбата на чл.225, ал.2 ЗЗД следва да бъде тълкувана в светлината и връзката й с тази на чл. 226, ал. 1 ЗЗД, съгласно която обещанието за дарение не произвежда действие. Същественото в случая е, че при твърдение за сключен договор за дарение, ответникът следва да докаже конкретното изявление на дарителя, което обективира волята му от негово име и за негова сметка надареният да получи конкретна сума пари. Такива данни по делото липсват. От извършените от ответницата преводи, захранващи собствената й сметка, не може да се направи доказателствено обоснован извод за сключен договор за дарение. Напротив, вписаното основание за преводите: „захранване на сметка”, опровергава подобно твърдение.

В отговор на поставените от касаторката въпроси практиката на ВКС приема, че задължението за отчет на довереника е част от насрещните права и задължения на страните по договора за поръчка – р. по гр.д. №916/12 г. на четвърто г.о. на ВКС. Правото по чл.284, ал.2 ЗЗД е наследимо и може да се упражни от наследника на доверителя – р. по гр.д. №520/12 г. на четвърто г.о. на ВКС. Дарението според чл. 225 ЗЗД е двустранна сделка, която предполага даване на нещо от едно лице на друго лице, което "приема" даденото в дар. Липсата на възмездност в облигационната връзка и намерението на дарителя да надари облагодетелствуваното лице са неотменна характеристика на този вид договорна връзка. Дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване- р. по гр.д. №430/11 г. на второ г.о.. В случая въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че не се установява процесните суми да са дарени на ответницата от наследодателя на ищцата, поради което искът по чл.284, ал.2 ЗЗД е приет за основателен и е уважен.

Поставените въпроси са застъпени в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства. Затова не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на обжалването му.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.