Определение № 1727 от 09.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5371/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Било е прекратено с определение на настоящия състав с № 103/10.01.2024г., което е отменено с определение № 1086/11.03.2023г. по ч.гр.д.№ 434/2024г., ВКС, ІІІ ГО. Образувано е по частна касационна жалба на И. С. Б. срещу определение № 1128/31.10.2023г. по ч.гр.д.№ 451/23г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 15.05.2023г. по гр.д.№ 1304/23г. за прекратяване на исковото производство на основание чл. 130 ГПК. По допустимостта на частната жалба настоящият състав следва да съобрази обстоятелството, че в производството по ч.гр.д.№ 434/2024г., ВКС, ІІІ ГО са представени два броя данъчни оценки – от 2024г. и от 2018г., издадени на жалбоподателката срещу съдебно удостоверение. От същите се установява, че цената на предявения иск – за установяване нищожност на договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя, сключен на 13.08.1996г. между кмета на Община Велико Търново, от една страна, и П. С. и М. С., от друга, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, е в размер на 14 232, 10 лева т.е. над прага по чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. По искането за допускане на касационно обжалване: С атакуваното определение е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване поради недопустимост на производството по гр.д.№1304/2023г. по описа на РС – Велико Търново, образувано по искова молба на И. С. Б. срещу Община Велико Търново и Д. П. В. за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие, невъзможен предмет и поради противоречие на закона, на сключения на 13.08.1996г. между Д. С. Д. – Кмет на Община Велико Търново, от една страна, и, от друга страна, родителите на ответницата – П. Б. С. и М. В. С., починали, договор за отстъпване право на строеж /ДОПС/ върху държавна земя върху терен от 28 кв.м. в кв.360 по плана на гр.В.Търново за построяване на пристройка и промяна предназначението на изби 81 и 82 в сутерена на жилищен блок ... в[жк], на [улица], вх..... За да приеме, че са налице предпоставките на чл. 130 ГПК, въззивният съд е преценил, че прогласяване на нищожността се иска от трето лице, което не е страна по договора, поради което е необходимо то да обоснове правния си интерес от иска. От изложеното в исковата молба същият се свежда до собственическите претенции на ищцата по отношение на 3,80 кв.м. /представляваща бивша изба №81/ от търговския обект с площ от 28 км., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на гр..... Установил е, че спорът за правото на собственост върху тази спорна част е разрешен с влязло в законна сила на 20.07.2020г. съдебно решение по гр.д.№2314/2018г. по описа на ВТРС, постановено по предявен от Д. П. В. против И. С. Б. ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, по силата на което със СПН е установено, че Б. не е собственик на спорните 3,80 кв.м. По тази причина е приел, че за ищцата няма правен интерес от предявените установителни искове, а изтъкнатите от нея обстоятелства – че след приключване на производството по ревандикационния иск са й станали известни обстоятелства, касаещи сключването на ДОПС от 13.08.1996г., сочещи на редица съществени пороци на този договор – предполагат възможна защита по реда на чл. 303, т.1 ГПК и не пораждат правен интерес за предявяване исковете за нищожност. Възраженията за такава следвало да бъдат изчерпани при защитата срещу иска по чл.108 ЗС, където процесния ДОПС от 13.08.1996г. е сочен за правопораждащ собственическите права на ищцата Д. П. В., поради което били преклудирани от СПН, с която се ползва влязлото в сила съдебно решение по уважения ревандикационен иск по чл.108 ЗС. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение/ определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Предвид мотивите на въззивния съд, поставените от ищцата в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси, а именно: 1/ „Приложим ли е чл. 67 ЗС при отстъпено право на строеж за промяна предназначението на отделни помещения /изби/, които нямат отделен идентификатор? Задължена ли е страната, на която е учредено право на строеж за промяна предназначението на тези помещения и пристройка към тях да спази уговорения в ДОПС срок по чл. 67 ЗС? Следва ли избите да се отделят от документите за собственост ?“; 2/ „От съществено значение ли е момента на вписване на ДОПС, както и на заповедта за отстъпено право на строеж, издадена на основание на ЗОС? След като договорът е в обикновена писмена форма, следвало ли е общината да задължи другата страна по договора да го впише по реда на чл. 18 ЗС в СВ?“ и 3/ „Достатъчно ли е отстъпеното право на строеж съгласно ДОПС, разрешеното строителство и фактическото изграждане на обекта, без да е налице документ за приемане на обекта в груб строеж, за придобиване на собственост с КНА, издаден на основание чл. 587, ал.1 ГПК?“, не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК ,тъй като не са обсъждани от въззивния съд. Същото важи и за поставения процесуалноправен въпрос: „Процесуално допустим ли е инцидентен иск по чл. 212 ГПК за нищожност на сключен договор за отстъпено право на строеж при предявен от едната страна по договора ревандикационен иск по чл.108 ЗС срещу лице, което не е страна по договора ?“, защото въззивният съд не е мотивирал извода си за недопустимост на исковите претенции с допустимостта за предявяване на инцидентен иск в производството по чл. 108 ЗС. Останалите въпроси – „Налице ли е правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за нищожност на сключен договор за отстъпено право на строеж при влязло в сила решение по ревандикационен иск, в производството по което е представен КНА, издаден по реда на чл. 587, ал.1 ГПК, без да е представен документ за завършване в груб строеж разрешеното строителство?“ и „Налице ли е сила на пресъдено нещо по ревандикационен иск като отвод за пресъдено нещо по друго дело за прогласяване на нищожност на сключен договор за отстъпване право на строеж?“ – съдържат условия, които не са приемани с въззивното определение. Напълно логично съществуването на документ за завършване на разрешеното с процесния ДОПС строителство не е било част от предмета на преценка за допустимостта на предявените искове за нищожност, които касаят валидността на възникналото правоотношение, а не неговото реално изпълнение от суперфициарния собственик. Въззивният съд не се е позовал и на чл. 299 ГПК, за да потвърди прекратителното определение по чл. 130 ГПК. Недопустимостта на исковете е изведена от преклудиращата сила на СПН по отношение на възраженията на ответника по иска по чл. 108 ЗС, а не от отвода за пресъдено нещо. В обобщение, нито един от поставените от частния касатор въпроси не е правен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което касационно обжалване не следва да се допуска. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС