Определение № 4152 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3763/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 100040 от 18.01.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 524/2020 г. по описа на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 2539 от 28.10.2020 г., постановено по гр.д. № 2278/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 83, ал.2 ГПК. Частният жалбоподател – М. Х. М., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с определението е дадено разрешение на процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че същото е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, като бъде отменено същото като неправилно и бъде освободена от заплащането на държавна такса. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на М. М., с която е предявен иск по чл. 439 ГПК с обективирано искане да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника банка ДСК сумата в размер на 76 485, 32 лв. представляваща дължима главница по договор за банков кредит от 27.05.2008 г.; сумата в размер на 12093, 89 лв представляваща договорна лихва за периода 21.01.2012 г. – 22.07.2013 г.; сумата в размер на 8820, 04 лв. санкционна лиухва за периода 28.05.2013 г. – 22.07.2013 г.; сумата в размер на 853 лв. заемни такси до 22.07.2013 г. за които е издаден изпълнителен лист и са образувани изпълнителни дела № 1545/2013 г. и № 674/2013 г. и двете по описа на ЧСИ С. Н. с район на действие ОС - Бургас с рег. № 805 към КЧСИ. С исковата си молба ищцата е направила и искане по чл. 83, ал.2 ГПК представена е и декларация за материално и гражданско състояние. С определение от 28.10.2020 год. съдът е отхвърлил искането на ищцата за освобождаването й от задължението за внасяне на държавна такса по предявения иск в размер на 3930,09 лв. Това определение е обжалвано от ищцата и с определение № 100040/18.01.2021 год. по ч.гр.д.№524/2020 год. на Бургаския апелативен съд, същото е потвърдено. С определение от 31.05.2022г. по гр.д.№5160/2021г. ВКС е допуснал касационно обжалване на определение № 276/08.09.2021 г. по ч.гр.дело № 281/08.09.2021 г. на Бургаския апелативен съд и е отменил определение № 276/08.09.2021 г. по ч.гр.дело № 281/08.09.2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от М. Х. М., частна жалба срещу определение № 43/10.03.2021 г. по гр.дело № 2278/2020г. на Бургаския окръжен съд и е върнал делото за произнасяне по молбата. След връщане на делото за разглеждане молбата за освобождаване от държавна такса по същество АС Бургас с обжалваното определение от 18.01.2021г. по гр.д.№524/2020г. като отново е потвърдил първоинстанционното определение, е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса. За да постанови своето определение въззивният съд е приел, че семейството ѝ се състои от един член, тя е в работоспособна възраст, а твърдението ѝ че има допълнителни разходи за лекарства не са подкрепени с доказателства. Въззивният съд е посочил, че наложените обезпечителни мерки по отношение на имуществото на молителката не е основание да не упражнява трудова дейност или дейност по граждански правоотношения за да реализира доходи, както и че само с твърдението, е ищцата не работи не е основание да бъде освободена от внасянето на държавна такса в производсвото. В приложено към частната жалба на М. М., изложение по чл.284, ал. 3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в определението е дадено разрешение на процесуални въпроси от значение за спора: в производството по чл. 83, ал.2 ГПК съдът следва ли да укаже на молителя да уточни твърденията си и да му даде възможност да представи необходими писмени доказателства или може без да дава такива указания, да остави молбата без уважение и по изложените обстоятелства в декларацията при съмнение, съдът следва ли служебно да извърши проверка за трудови и граждански правоотношения, при представена декларация за притежавано имущество, както и за това длъжен ли е съдът при отказ да освободи страната от държавна такса, изрично да констатира в мотивите си наличието на достатъчно средства, както и за това, следва ли съдът да се произнесе по чл. 83, ал.2 ГПК ако счита твърденията в декларацията за непълни или неясни, или следва да даде указания за допълване на декларацията и отстраняване на неяснотите и съгласно чл. 2 ГПК, когато липсват доказателства – следва ли съдът да прави преценка по чл. 83, ал.2 ГПК, когато се констатира визирания пропуск, въззивната инстанция следва ли да даде указания на ищеца да представи съответните доказателства или да декларира същите преди да се произнесе по същество по искането съгласно чл. 83, ал.2 ГПК, за относимите по чл. 83, ал.2 ГПК обстоятелства, които е отразяват в регистрите и деловодната система на БОС, съдът може и следва ли да направи служебно проверка за висящо производство по ЗОПДНПИ(отм.), при произнасяне по наличието на основания за освобождаване от такси и разноски в съдебното производство и обсъждането на всички критерии и относими обстоятелства по чл.83,ал.2 ГПК в тяхната съвкупност, следва ли съдът при преценката си за определяне на общото материално състояние на ищеца и възможността му да заплати дължимите такси и разноски да вземе предвид линията на бедност в страната, т.е. да бъдат отчетени разходите, необходими за покриване на основния жизнен минимум на човек от домакинството на молителя, след което да бъде извършена преценката за наличието на достатъчно средства таксата да бъде заплатена, може ли да се предполага имущество, което не съществува в патримониума на молитела при преценката относн дължимостта на държавна такса, относно съпоставката, която съдът следва да извърши и на материалното състояние на ищеца с пълния размер на дължимата държавна такса, т.е. ако приходите/доходите/ на молителя и семейството му са в размер по-нисък от размера на дължимата държавна такса по производството, следва ли ищецът да бъде задължен да я заплати в пълен размер и от друга страна обуславя ли това невъзможност да я заплати или липса на достатъчно средства да бъде заплатена в пълен размер по смисъла на т.12 от т.решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че определението е очевидно неправилно-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Настоящият състав намира, че всички поставени от жалбоподателката въпроси обобщено касаят преценката, която следва да извърши съда при направено от страна искане да бъде освободена от заплащане на държавна такса при условията на чл.83, ал.2 ГПК и по отношение на същия е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т-.1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения, обективирани в мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Разрешението е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Прието е, че съдът следва да съобрази имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото, като определящо за преценката на съда значение има депозираната декларация, предвидена от закона като доказателствено средство за установяване на относимите обстоятелства. В трайната практика се приема, че след изясняване на общото материално състояние на страната и на останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането/, опр. № 274/2015 г по ч гр. д № 1842/2015 г 3-то г. о на ВКС /, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото, а не само предвид таксата за обжалване с частна жалба, когато има отказ за освобождаване от държавна такса и определението е обжалвано пред по- горна инстанция. /определение № 28/ 18.01.2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 4769/2018 г., III г. о, опр. № 197 от 2.06.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1173/2020 г., III г. о и др /. В практиката си ВКС приема, че преценката за възможността на страната да заплати държавната такса се прави към момента на искането за освобождаване /определение №129/17.07.2020г. на ВКС по ч. гр. д. № 1860/2020 г., I г. о., ГК. и много други/. Съдът не може да основава своите изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на молителя / определение, № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4453/2016 г., IV г.о. на ВКС/ Възможен, поради това само предполагаем източник на доходи, също не може да обоснове съображения за отказ страната да бъде освободена от държавна такса при наличие на декларация от нейна страна, че няма доход от този източник, към решаващия за преценката на съда момент /определение №366/2010 г по ч гр. д № 333/2010 г на 3-то г.о./. Настоящият състав намира, че с оглед констатираното противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС по поставения за разглеждане въпрос, същото следва да се отмени. Въззивният съд неправилно е приел, че жалбоподателката не е материално затруднена и може да заплати държавната такса от 3930,09 лева. В противоречие с установената съдебна практика са изградени изводите за доходите на ищеца към подлежащият на оценка момент. Изводът за възможност на молителката да реализира доходи, с които да заплати следващата се държавна такса е в противоречие с приетото в цитираното по-горе тълкувателно решение и установената практика на ВКС и с декларираното от жалбоподателката, че няма постоянен източник на доходи, средствата за издръжка на семейството ѝ понастоящем се осигуряват от заеми от близки, че има допълнителни разходи свързани със здравословното ѝ състояние в размер 70 лева месечно, както и че не притежава движимо или недвижимо имущество, няма декларирани, нито установени доходи от дивиденти, рента или наеми. Молителката е пояснила в декларацията, че върху притежаваните от нея и съпруга ѝ влогове е наложен запор по висящо и към настоящия момент производство по ЗОПДНПИ(отм.). Съдът следва да съобрази и здравословното състояние на жалбоподателката с оглед намалената й трудоспособност и необходимостта от разходи за лечение, свързани с това състояние, но и факта че същата е в работоспособна възраст и няма медицинска забрана да полага труд. Съобразявайки посочените обстоятелства, настоящият състав приема, че молителката разполага с възможност да заплати държавна такса, но не в пълния в размер на 3930,09 лева, а само половината от сумата – 1965,04лева. Мотивиран от изложеното, съдът