Определение № 787 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителите П. Д. и И. И., чрез юрисконсулт Г. В., против въззивното решение № 1403 от 17 август 2012 г., постановено по гр.д. № 2155 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г., с което е отменено решение № 1130 от 20 март 2012 г., постановено по гр.д. № 18663 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2011 г. и вместо него е признато за незаконно уволнението на Н. Р. Н., Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, и касаторът е осъден за разноски. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, защото съдът е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК относно необходимото и задължително съдържание на мотивите към съдебното решение – мотивите са неясни и противоречиви с оглед последователното позоваване на липсата на различни елементи от съдържанието на договорите за управление на управителите и не става ясно каква липса приема съдът; съдът не е изложил собствени мотиви относно изискванията на закона за съдържанието на договорите за управление във връзка с приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, а механично се е позовал на решение на ВКС, в което е обсъждан договор за управление на търговско дружество с държавно участие в капитала по П., какъвто спорният случай не е; в мотивите на съда следва да се преценява прилагането на закона, а не на съдебни актове; законосъобразното упражняване на правото на работодателя по чл. 328, ал. 2 КТ се обуславя от сключването на договор за управление на работодател търговец със започнало изпълнение, длъжността на служителя да е сред ръководните длъжности на предприятието, да е спазен деветмесечният срок по закона, като в процесния случай и трите предпоставки са налице, а други изисквания законът не поставя, поради което е недопустимо съдът да поставя като условие за законосъобразност наличие на допълнителни такива; единствено за дружествата по П. е императивно уредено задължение за изготвяне на бизнеспрограма, което поставя правните субекти в неравнопоставено положение; програмата не е задължително да бъде инкорпорирана в съдържанието на самите договори, нито да бъде представена по делото, тъй като нейното съдържание е извън предмета на доказване и е неотносимо към решаването на съдебния спор. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба, се сочи, че въпросът за нова бизнес програма не е бил включен в предмета на доказване по делото, не е обсъждан и в решението на първата инстанция, поради което, без такова фактическо основание да е заявявано от ищеца, решението е недопустимо, доколкото този довод е единственият, въз основа на който заповедта е приета за незаконосъобразна; решението е постановено в нарушение на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за елементите от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ, касаещи преценката за наличието на договор за управление на предприятието и неговото съдържание по смисъла на същата норма, във връзка с § 1, т. 2 ДР КТ (сочат се въззивни решения, недопуснати до касационно обжалване и решение на ВКС по отменения ГПК); съотношението между нормите на чл. 328, ал. 2, вр. § 1, т. 2 КТ, чл. 141, ал. 7 и чл. 244, ал. 7 ТЗ и специалните норми на чл. 28 П. относно необходимото законово съдържание на договорите за управление и следва ли при решаването на споровете за незаконно уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ да се провежда стриктно разграничение при прилагането им с оглед спецификите на субектите на търговското право по посочените нормативни актове; съществува ли задължително законово съдържание на договорите за управление по чл. 141, ал. 7 и чл. 244, ал. 7 ТЗ, предпоставящо законосъобразното упражняване правото на работодателя по чл. 328, ал. 2 КТ, които не попадат в приложното поле на П. и кои са източниците на това задължение; допустимо ли е прилагането по аналогия на разпоредбите на чл. 28 П. към съдържанието на договорите за управление на търговските дружества, попадащи извън приложното му поле, при преценката на законосъобразното упражняване правото на работодателя по чл. 328, ал. 2 КТ при липсата на изрично изискване за това в самата норма, както и в нормите на ТЗ, уреждащи сключването на договорите за управление; следва ли да се приеме, че договор за управление на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2, вр. § 1, т. 2 ДР КТ е само този, сключен по реда на П., доколкото само той предявява изисквания към съдържанието на договора за управление, задължаващи управителя да изготви и представи за одобрение бизнес програма. По последните четири въпроса се търси отговор в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът Н. Р. Н. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Т. Д., в отговор на касационната жалба сочи доводи за неоснователност на касационната жалба и се иска недопускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема, че по делото са представени договори за възлагане управлението и няма законово изискване тези договори да бъдат вписани, за да е налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие; длъжността, заемана от ищеца, е ръководна по съображенията, изложени от районния съд (препратено е в тази част към мотивите на районния съд); основателно е възражението за липса на икономически задачи пред новите управители в договорите за управление, а според задължителната практика на ВКС, наличието на нова бизнес програма е условие за упражняване правото по чл. 328, ал. 2 КТ; договорите за възлагане на управлението на работодателя не поставят пред управителите бизнес задача с конкретни икономически показатели, работодателят не твърди и не установява такава бизнес задача да е налице, макар и въз основа съответен акт извън договорите; след като няма нова бизнес програма, работодателят незаконосъобразно е упражнил правото си да прекрати процесния трудов договор по реда на чл. 328, ал. 2 КТ. Преди всичко следва да се разгледа твърдението на касатора за недопустимост на решението по делото. Касаторът гради това свое виждане на твърдението, че наличието на нова бизнеспрограма не е било включено в предмета на доказване по делото, не е обсъждано и в решението на първата инстанция, поради което позоваването на въззивния съд на нейната липса в договора, без такова фактическо основание да е заявено от ищеца (а то е станало за съда единственият довод за незаконосъобразност на уволнението), води до недопустимост на решението. Тезата на касатора не може да бъде споделена. Дори и съдът да бе основал решението си на довод за незаконосъобразност на уволнението, който не е въведен в спора по съответния ред, решението не би било недопустимо, а неправилно. Освен това, самото виждане на касатора, че подобно твърдение не е било въведено от ищеца в спора, е неправилно – видно от исковата молба, ищецът изрично е посочил, че дори и да е налице договор за управление за всеки от двамата управители, задачите, които им са поставени, са същите, както тези, които са имали управителите преди тях, по чието време. Ищецът е заявил, че смисълът на чл. 328, ал. 2 КТ е друг – да се даде възможност да се изпълнят новите задачи от същите или нови лица, назначени по договора за управление. К. съд приема, че част от поставените правни въпроси не са въведени в спора и не са обусловили неговия краен резултат, а друга част е в съответствие с обвързващата съдебна практика. За да приеме основателността на предявените искове, въззивния съд е заключил, че липсва нова бизнес програма по сключените договори за управление, поради което не може да бъде упражнено правото на работодателя по чл. 328, ал. 2 КТ. Както беше посочено по-горе, ищецът още с исковата молба е заявил твърдение за липса на нови бизнес задачи по сключените договори за управление. В отговора на исковата молба работодателят сочи, че основният елемент от фактическия състав на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е сключване на договор за управление на предприятието, и законът не съдържа изискване сключеният договор за възлагане на управлението да съдържа нови цели и стратегии, различни от предшестващите договори за възлагане на управление; въпросът за наличието или липсата на нови цели и стратегии за управление при сключването на нов договор за управление на предприятието може да се поставя само в ситуация, в която едно и също лице сключи втори и повече последващи договори за управление за всеки един от последващите договори, а процесният случай не е такъв. Следователно, работодателят изцяло е оспорил твърдението на ищеца, че е необходимо част от договора за възлагане на управлението да е нова бизнес програма в контекста на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ. По същия начин е възприета позицията на ответника и от съда в доклада по делото, като на ответника е дадено указание да установи, че чрез договор за управление е поставена стопанска задача с програма и цел, което да обуславя и правомерността на предприетата от него промяна в сформирания при предходния договор за управление ръководен екип. В допълнителна молба работодателят отново е преповторил тезата си, че законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ изисква само длъжността да е сред ръководните длъжности в предприятието, да е сключен договор за възлагане на управлението на предприятието и да е започнало изпълнението му, да е спазен деветмесечния срок по закона, в рамките на който работодателят да е упражнил правото си едностранно да прекрати трудовия договор, а други обстоятелства, извън посочените, са ирелевантни за преценката на законността на уволнението, тъй като не са елемент от фактическия състав на нормата. Същата позиция е поддържана от работодателя и в писмената защита и в отговора на въззивната жалба. При тези обстоятелства следва да се приеме, че работодателят не е изложил съображения по съответния ред в процеса относно необходимото законово съдържание на договорите за управление (в контекста на различните субекти, спрямо които е задължително сключването на договор за предоставяне на управление на дружеството) и следва ли да се прави разлика между субектите, за които е задължително изработването на бизнес програма със съдържанието по чл. 28, ал. 2 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружество с държавно участие в капитала, и другите работодатели по смисъла на чл. 141, ал. 7 и чл. 244, ал. 7 ТЗ. Ето защо, след като подобна теза не е била въведена в процеса от страна на работодателя по съответния ред, тя не е станала и предмет на обсъждане от страна на съда, поради което искането за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е неоснователно. По въпроса за елементите от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ, касаещи преценката за наличието на договор за управление на предприятието и неговото съдържание по смисъла на същата норма, във връзка с § 1, т. 2 ДР КТ не се налага допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По същината си това е въпросът, разгледан от съда в решение № 481 по гр.д. № 168/2011 г., ІV г.о., и даденото от съда разрешение е в съответствие с посоченото тълкуване на ВКС. Ето защо съществуващата до момента съдебна практика по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да се преценява. Ответникът претендира заплащане на разноски за касационното обжалване на въззивното решение, които са в размер на 810 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение