Определение № 115 от 17.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 225/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на „Зара кар“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение № 241 /08.10.2021 г. по в.ч.т.д. №672/2021 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 15.04.2021 г. по т.д. №326/2019 г. на ОС-Стара Загора, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 264813/09.04.2021 г., подадена от страна на „Зара кар“ЕООД против разпореждане 260017/05.01.2021 г. по същото дело на ОС-Стара Загора. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната касационна жалба, прецени, че същата е допустима- подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне без разглеждане на частната жалба вх.№ 264813/09.04.2021 г., съдебният състав на ПАС е изложил следните съображения в мотивите на постановеното от него определение: От страна на „Зара кар“ ЕООД, с две последователни ЧЖ, се е обжалвало разпореждане за връщане на въззивната жалба с вх.№15955 от 13.12.2019 г., подадена от същия жалбоподател против решение № 491 от 05.11.2019 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело №326/2019 г. Първата частна жалба е входирана с вх.№ 262365 от 18.02.2021 година, а втората частна жалба- с вх.№ 264813 от 09.04.2021 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл по първата частна жалба, която е оставил без движение до отстраняването на определени недостатъци. Поради неотстраняването им /невнасяна на държавна такса/ в дадения от съда едноседмичен срок, който е започнал да тече от датата на съобщаването-31.03.2021 г. съдът е постановил Разпореждане за връщане на въззивната жалба под № 260717 от 13.04.2021 г. Втората частна жалба е депозирана, на 09.04.2021 г., но същата има идентично съдържание с първата частна жалба, по която съдът вече се е произнесъл. Ето защо, според съда, при положение, че по първата частна жалба, която е срещу Разпореждането от 13.04.2021 г.- за връщане на въззивната жалба, съдът вече се е произнесъл, то втората частна жалба с предмет обжалване на същото разпореждане се явява недопустима /най-малкото като подадена след срока за това/. От страна на подалата настоящата ЧКЖ страна се навежда като основание за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, състояща се в необоснования извод на съда, че втората ЧЖ има самостоятелен характер, доколкото с нея просто се изпълнявали указанията на съда за отстраняване на недостатъците по предходната ЧЖ с вх.№ 262365 от 18.02.2021 година. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал груби нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Така наведеният, като очевиден, порок на обжалваното определение не отговаря на гореизложените изисквания, тъй като предполага, най-малко, сравняване на съдържанието и датите на постъпване на двете ЧЖ, които въззивния съд е приел за идентични. Отделен е въпросът, че дори и да беше основателен доводът, че втората ЧЖ е подадена в изпълнение на указанията на съда за отстраняване недостатъците на първата, то това е станало след указания за това в съобщението до жалбоподателя едноседмичен срок. Освен това страната не е обжалвала разпореждането, с което е върната първата ЧЖ под № 260717 от 13.04.2021 г., за да има какъвто и да е било интерес от така наведения довод и оплакване за необоснованост на извода на съда, че с втората ЧЖ просто се изпълнявали указанията на съда за отстраняване на недостатъците по предходната ЧЖ с вх.№ 262365 от 18.02.2021 година. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което