Определение № 10821 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7670/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл.9б и чл. 4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, чрез процесуален представител, против Решение № 17951/12.05.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 1970/2025 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № СФД23-РД77-47/30.03.2023 г., издаден от органите по приходите при Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, потвърден с Решение № СОА23-РД28-31/27.06.2023жг. на Кмета на Столична Община, в частта, с която на „Рентико“ ЕООД, гр. София са установени задължения за довнасяне за ТБО в размер на 23 369,36 лв. и са определени лихви за забава в размер от 6 360,48 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – „Рентико“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва допустимостта и основателността ѝ. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе по допустимостта на предявената касационна жалба, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на РА № СФД23-РД77-47/30.03.2023 г., издаден от органите по приходите при Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, потвърден с Решение № СОА23-РД28-31/27.06.2023жг. на Кмета на Столична Община, в частта, с която на „Рентико“ ЕООД, гр. София са установени задължения за довнасяне за ТБО в размер на 23 369,36 лв. и са определени лихви за забава в размер от 6 360,48 лв. Съгласно чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.4, ал.1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на чл. 4, ал.5 сочи, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Именно цитираната препращаща разпоредба оправомощава Кметът на общината с функциите на решаващ орган при задължителното административно обжалване на свързаните с местните такси актове, което по аргумент от чл. 156, ал.2 ДОПК във вр. с чл.9б и чл. 4, ал.1 ЗМДТ е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване на тези актове по съдебен ред, при който по аргумент от 159, ал.2 ДОПК като страни се призовават решаващият орган и жалбоподателят. В случая, именно решаващият орган, а именно – Кметът на Столична община е конституиран като ответник в производството по адм. дело 1970/2025 г. по описа на АССГ, но касационната жалба не е подадена от него или от негово име, а от Директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община. Последният орган обаче не е страна в първоинстанционното производство, нито пък съгласно чл. 4, ал.5 ЗМДТ има правомощия на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал.2 ДОПК вр. с чл. 4, ал.5 ЗМДТ. Такава компетентност, обуславяща и правото на касационна жалба, има Кметът на Столична община, а органът, инициирал настоящото производство няма качеството на страна нито в административното, нито в съдебното производство. От тук следва, че е налице хипотезата на чл. 215, т.1 АПК вр. с §2 ДР ДОПК, налагаща заключение за недопустимост на предявената от Директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община касационна жалба. Този извод не се променя от обстоятелството, че производството по делото не е оставяно без движение, за да се предостави възможност на опровомощения решаващ орган Кметът на Столична община да потвърди извършените без представителна власт процесуални действия. Това е така, тъй като Директорът на дирекция „Общински приходи“ при Столична община нито е предявил, нито е твърдял, че действа от името на друго лице, но без мандат, а еднозначно е заявил, че депозира жалбата в лично качество. Ето защо, не са налице предпоставки за оставяне на жалбата без движение, а след като същата е подадена от орган, който не е страна и не е участвал в съдебното производство пред АССГ, то следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Предвид гореизложеното и на основание чл. 253 ГПК вр. с § 2 ДОПК постановеното определение в о.с.з. от 21.10.2026г. определение, с което е даден ход на спора по същество, следва да се отмени. На основание чл. 215, т.1 АПК вр. с §2 ДР ДОПК, депозираната от Директора на дирекция „Общински приходи“ при Столична община касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство да се прекрати. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение