Определение № 62 от 08.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3853/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на С. И. З. чрез адвокат Г. В. от АК-С. срещу решение № 903558 от 11.08.2020 г. по гр.д. № 925/2019 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се потвърждава решение № 2586/09.08.2019 г. по гр.д. № 437/2015 г. на Районен съд Гоце Делчев и са отхвърлени предявените искове на С. И. З. против „Банка ДСК“ ЕАД, В. К. З. и Н. П. З., на основание чл.170 ЗЗД и чл.90 ЗКИР, да се обяви за недействителна учредената законна ипотека върху първи жилищен етаж със застроена площ от 108,45 кв.м от двуетажна двуфамилна жилищна сграда в УПИ ..., пл.№... от кв... по плана на [населено място], област Б., вписана по молба вх.№ .../..... г. на Банка ДСК в Служба по вписванията - [населено място]. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо в частта, в която съдът е постановил решение по иск на основание чл.90 ЗКИР, тъй като не е била подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в тази част и е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска по чл.170 ЗЗД, тъй като е учредена от несобственик. В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: „Нищожна ли е законна ипотека, учредена в тежест на лице, което не е собственик на имота?“, „Противопоставимо ли е на ипотекарния кредитор вземане, извършено в Имотния регистър,в рамките на действието на първоначалното вписване по чл.172, ал.1 от ЗЗД, когато същият е изпуснал срока по чл.172, ал.1 от ЗЗД?, „Когато при повторно вписване на законна ипотека чл.172, ал.2 от ЗЗД не е спазено изискването на чл.167, ал.3 от ЗЗД, към момента на вписването, имотът да е собственост на лицето, в чиято тежест е учредена същата, това обуславя ли нищожност на ипотеката?“, „Нищожен договор за покупко-продажба може ли да направи собственик купувача и в тежест на последния валидно и действително може ли да бъде учредена последваща законна ипотека за същия имот?“. Изложени са твърдения, че поставените въпроси са рарешени в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на вторият от тях, евентуално е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците по касационната жалба В. К. З. и Н. П. З. не са подали писмен отговор. От „Банка ДСК“ ЕАД, чрез юрисконсулт С. С., е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в жалбата, като считат, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът В. К. З. е придобил по време на брака си с Н. П. З. недвижим имот с договор за покупко-продажба от 27.06.2008 г., поради което към датата на вписване на законна ипотека върху същия имот, той е бил собственик и е спазено изискването на чл.167, ал.3 ЗЗД. Според мотивите на съда, вписването на законната ипотека, респ. нейното подновяване е противопоставимо на правата на ищцата, вписала исковата молба, респ. съдебното решение за обявяване на договора за покупко-продажбата на имота за нищожен, с оглед на което предявените искове по чл.170 ЗЗД и чл.90 ЗКИР са неоснователни Преценката на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се предпоставя от отговора на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: „Може ли да се впише наново ипотека съгласно чл.172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на действие на вписването и ипотеката вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията?“, което следва да приеме Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 3/2018 г. По изложените съображения, във връзка с поставения въпрос в разпореждането за образуване на тълкувателното дело и на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. с чл.292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне по тълкувателното дело. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение