Определение № 2184 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4285/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. С., чрез адв. Н. И., против въззивно решение № 130/26.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 172/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260008/17.01.2022 г. по гр. д. № 2534/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Д. И. С. искове: 1. против ЧСИ Т. И. Л., рег. № 820 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Пловдив с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на обезщетения за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в следното – образуване на изп. д. № 20158200400062 без съдебният изпълнител да предупреди и да заяви на кредитора, че не желае да образува изпълнително производство след изтичането на давностните срокове, както и че той ще следва да понесе значителни щети за отговорността за нанесени вреди от тези си действия, незаконосъобразно извършване на публична продан на следните четири недвижими имота и продажба на същите на значително по-ниски цени: поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в [населено място], [община], област Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“, площ: 5726 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: ...; при граници на ПИ: 49151.36.17, 49151.23.42, 49151.36.16, 49151.23.39, 49151.23.38, 49151.23.87; поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в [населено място], [община], област Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Б.“; площ: 6857 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: ...; при граници на ПИ: 49151.23.41, 49151.36.16, 49151.23.39, 49151.23.40, 49151.23.37; поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в [населено място], [община], област Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „Р.. Б.“; площ: 8151 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: ...; при граници на ПИ: 49151.37.1, 49151.21.4, 49151.21.2, 49151.37.2, 49151.21.1; поземлен имот ..., находящ се в [населено място], [община], област Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ: местност „К. Г.“; площ: 3077 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище; стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: ...; при граници на ПИ: 49151.38.19, 49151.36.18, които вреди се изчисляват на разликата между цената, на която имотите са продадени и цената, която би получил ищецът, ако бе продал сам същите, в това число: за поземлен имот с идентификатор ... – 188 573,97 лева; за поземлен имот с идентификатор ... – 351 398,86 лева; за поземлен имот с идентификатор ... – 420 809,77 лева и за поземлен имот с идентификатор ... – 500 221,11 лева;

2. против Д. З. Б. с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 457 лева като сбор от обезщетения за вреди от незаконосъобразно образувано изп. д. № 20158200400062 по описа на ЧСИ Т. Л., след като давността за вземането, негов предмет е изтекла, което е установено с влязло в сила решение постановено по гр.д. № 912/2017 г. на Районен съд - Асеновград, които вреди съставляват разходи за извършвани различни действия с цел защитата на ищеца по изпълнителното производство, в това число: сумата от 60 лева, преведени по изп. д. № 62/2015 г. на 27.10.2015 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени на 27.10.2015 г. по изп. дело и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 65 лева, от които 60 лева, преведени по изп. дело на 09.12.2015 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени на 09.12.2015 г. по изп. дело и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 30 лева, от които 25 лева, преведени по изп. дело на дата 14.12.2015 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 65 лева, от които 60 лева, преведени по изп. дело на дата 20.01.2016 г. и 5 лева такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени по изп. дело на дата 20.01.2016 г. и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 27 лева, от които 25 лева, преведени по изп. дело на дата 19.09.2016 г. и 2 лева такси и комисионни към банката; сумата от 88 лева, от които 84 лева, преведени на 20.09.2016 г. по изп. дело и 4 лева такси и комисионни към банката; сумата от 6 лева, платена на 12.09.2018 г. за такси по изп. дело; сумата от 7230 лева, заплатени по банков път на 30.04.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 200 лева, платена по банка на 25.05.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 100 лева, платена чрез банков превод на 30.06.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 2500 лева, платена по банков път на дата 24.08.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело и сумата от 1000 лева, платена за адвокатски хонорар по изп. дело № 62/2015 г.;

3. против Д. З. Б. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 5927 лева, като получена на отпаднало основание от извършена по изп.д. № 20158200400062 по описа на ЧСИ Т. Л. публична продан на четири недвижими имота, в това число от продажбата на поземлен имот с площ от 3077 квадратни метра, находящ се в [населено място], [община], местността „ К. Г. “ – 935 лева; от продажбата на поземлен имот с площ от 5726 квадратни метра, находящ се в [населено място], [община], местността „Б.“ – 1380 лева; от продажбата на поземлен имот с площ от 6857 квадратни метра, находящ се в [населено място], [община], местността „ Б. “ – 1650 лева и от продажбата на поземлен имот с площ от 8151 квадратни метра, находящ се в [населено място], [община], местността „ Б. “ – 1962 лева, поради установяване с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 912/2017 г. на Районен съд - Асеновград, че ищецът не дължи изпълнение на вземанията, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 20158200400062 по описа на ЧСИ Т. Л. и са присъдени съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и на „ЗД ЕВРОИНС“ АД – трети лица-помагачи на страната на ответника ЧСИ Т. Л..

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК по следния правен въпрос: „Законосъобразно ли е извършването на тръжната процедура и продажбата на недвижими имоти в извършена тръжна процедура по съдебно изпълнително производство без да са изискани данъчни оценки на обявените за продажба недвижими имоти?“. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация ЧСИ Т. Л., в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Г. К..

Ответникът по касационната жалба Д. З. Б. не е подал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Третото лице помагач „ЗД ЕВРОИНС” АД в депозираното становище поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението.Претендира разноски за юрисконсулт.

Третото лице помагач „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не е подало писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение е потвърдено решението на Окръжен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Д. И. С. против ЧСИ Т. И. Л. и Д. З. Б. искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, чл. 45 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Прието е, че принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, който подлежи на принудително изпълнение и са спазени процесуалните изисквания. При извършване на изпълнението ЧСИ е обвързан от установеното с изпълнителния лист изпълняемо вземане и е длъжен да събере същото. Съдебният изпълнител не е длъжен служебно да следи за развитието на материалното правоотношение между страните по изпълнението и не е длъжен да съобразява действията си с него, освен ако не е уведомен и то за относими и доказани към изпълнението обстоятелства. В случай, че това не бъде направено и никоя от страните по изпълнението не уведоми съдебния изпълнител за настъпилото изменение на изпълняемото право и той предприеме действия по принудително изпълнение на същото действията му няма да бъдат противоправни, тъй като ще са съобразени с представения му изпълнителен лист. Ако по изпълнителното дело не са представени надлежни доказателства, че изпълняемото вземане е погасено, променен е размерът на същото или е настъпило прекратително условие, като никой, включително и длъжникът не сезира съдебния изпълнител и той продължава да изпълнява задълженията си, то неговите действия няма да са противоправни и да доведат до ангажиране на отговорността му за вреди. ЧСИ Л. е образувал изп. д. № 62/2015 г. по представен му валиден изпълнителен лист. Не е имало процесуална пречка за образуването му, а впоследствие и за спирането, включително и чрез нарочен съдебен акт за спиране на изпълнителното производство. Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. След уведомяването за образуваното изпълнително дело от ЧСИ Л. и преди извършените публични продажби – ищецът не е представил по делото влязло в сила решение по чл. 439 ГПК, установяващо недължимост. Напротив – ищецът много добре е знаел за наличието на проведения процес по реда на чл. 422 ГПК, който е приключил в началото на 2015 г., защото в това дело той е бил страна – ответник, и в който процес е установена със сила на пресъдено нещо неговото задължение по изпълнителното дело, като по силата на закона е започнала да тече нова погасителна давност.

Към момента на образуване на изп. д. № 62/2015 г. от ЧСИ Л. е било налице влязло в сила на 11.02.2015 г. съдебно решение по гр. д. № 176/2012 г. на Районен съд - Асеновград, с което в производство по чл. 422 ГПК е установено вземането на ответника Б. против ищеца в идентични размери с представения изпълнителен лист издаден по заповедното производство. Това решение съгласно 297 ГПК е задължително, както за съда, който го е постановил – Районен съд - Асеновград, така и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ. От датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 176/2012 г. тече нова погасителна давност ,която съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД всякога е петгодишна. Ищецът не само е уведомил ЧСИ за възраженията си за погасяване на задълженията си по давност, но сам по собствено желание и воля започва да прави доброволни вноски по изпълнителното дело – 7230 лв., заплатени по банков път на 30.04.2015 г.; сумата от 2500 лв., платена по банков път на дата 24.08.2015 г. и други. Решава да се възползва и от привилегията по чл. 454, ал. 1 ГПК /молба вх. № 5354/22.04.2015 г. - л. 145 от изп. д./. По никакъв начин, дори и чрез конклудентни действия не изразява несъгласие със задълженията си. Едва след публичната продажба на посочените четири броя земеделски имоти е образувано по искова молба на ищеца по настоящото дело гр. д. № 912/2017 г. на Районен съд - Асеновград с правно основание чл. 439 ГПК за установяване липса на задължения на С. към Б. по изп. д. 13/2015 г. по описа на ЧСИ Л.. Видно от мотивите на постановеното и уважаващо искането на С. решение, последният не е провел истинно процеса и в нарушение на чл. 3 ГПК не е упражнил добросъвестно и съобразно добрите нрави процесуалните си права, като не е изнесъл пред съда истината за приключилото гр. д. № 176/2012 г. на същия съд по чл. 422, ал. 1 ГПК, влязло в сила на 11.02.2015 г., установяващо вземането на Б. от С. и прекъсващо давността. В производството по гр. д. № 912/2017 г. Районен съд - Асеновград е бил обвързан на основание чл. 297, предл. 1 ГПК със задължителната сила на съдебното решение по гр. д. № 176/2012 г. и с произтичащите от това последици, включително и досежно погасителната давност. На основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността е прекъсната с образуване на гр. д. № 176/2012 г. Освен това, след установяването на вземането с решението по това дело съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност, която съгласно ал. 2 е винаги петгодишна.

Към момента на извършените публични продажби на четирите земеделски имота на длъжника С. през 2015 г. не е била изтекла погасителната давност на вземанията на взискателя Б.. Не съществува законово задължение за даване на съвети и правни консултации от страна на ЧСИ на длъжника. Поведението му е в съответствие с диспозитивното начало в процеса – чл. 6, ал. 2 ГПК. Липсва противоправност в действията на ЧСИ при образуване на изпълнителното дело. Не може да се търси форма на вина в ЧСИ и относно постановено решение по съдебно дело, заведено повече от година след извършване на публичните продажби. Не е установено и противоправно поведение на ЧСИ при определяне оценката на четирите продадени публично земеделски имоти, собственост на длъжника С.. Оценката на продаваната вещ се извършва от съдебния изпълнител при описа, а след промяната на ГПК – ДВ бр. 50/2015 г. се назначава вещо лице. Оценката е основа за определяне на началната цена при публичната продан, тъй като нейният размер трябва да бъде видимо по-нисък от пазарните очаквания – не може да се очаква проданта да привлече наддавачи, ако началната цена е неразумно висока. Има различни начини за оценка на едно имущество, но нито един от тях, нито някаква средна претеглена величина от всички тях, могат да послужат за определяне на реалната пазарна цена. Реалната пазарна цена е паричната сума, която в действителност се получава на пазара за определен имуществен обект през определен период от време и се постига на публичната продан, когато тя е проведена според процесуалните правила. Процесуалната уредба на публичната продан гарантира, че при всяка отделна продан ще бъде постигната максимално високата цена на пазара. Когато публичната продан е извършена процесуално законосъобразно, няма потребност от определяне на реалната пазарна цена по друг начин – реалната пазарна цена е тази, която е получена при публичната продан. Необходимост да бъде определена предполагаемата реална пазарна цена възниква, когато публичната продан не е извършена или е извършена в нарушение на процесуалните правила. Колкото и ниска да е началната цена, ако проданта е надлежно разгласена, това би привлякло участието на повече наддавачи. Нито е възможно да се твърди, нито е възможно да се докаже, че на пазара е съществувала различна възможност от тази, която се е осъществила при извършването на публичната продан в съответствие с процесуалните правила. В случая е извършена по изп. д. № 62/2015 оценка от вещото лице Ч. П. и на четирите имота, която е съобразена от ЧСИ. Един от тях е продаден на първа публична продан при явяване на един наддавач за него. Останалите три, след липса на какъвто и да е първоначален интерес, са продадени на втора публична продан при явяване само на един наддавач за тях. Без значение са приетите пред първоинстанционният съд оценъчни експертизи, тъй като отговорът на това какъв е размерът на пазарната цена на четирите ниви е даден от публичните продани. Видно от приложеното изпълнително дело те са разгласени съгласно закона и в предвидения достатъчен за информиране на заинтересуваните период от време.

По отношение на довода на ищеца, че ако той би продал имотите си е щял да получи претендираните искови суми за тях, то не е имало никаква пречка, никаква забрана да мотивира своите купувачи да се явят на публичните продажби, да предложат цените отговарящи на претенциите на ищеца; да наддават ако са повече от един и след обявяването им за купувачи да ги внесат по изпълнителното дело. Въззивният съд е изложил, че решението на първостепенния съд е правилно и по отношение исковете спрямо ответника Б.. Липсва деликт осъществен от взискателя Б. по изпълнителното дело. Като ищец по гр. д. № 176/2012 г. на Районен съд - Асеновград, той е бил наясно с влязлото на 11.02.2015 г. решение по него, установяващо вземанията му спрямо С.. Липсва противоправност на поведението му при образуване на изп. д. № 62/2015 по описа на ЧСИ Л.,както липсва и субективната страна на непозволеното увреждане – вина. Не следва да се обсъжда оборването на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, тъй като това решение следва да бъде зачетено съгласно чл. 297 ГПК както от ЧСИ, така и от всички съдилища, учреждения и общини в РБ и не е налице никаква пречка за взискателя да образува това изпълнително дело и да удовлетвори вземанията си чрез него. Не е установено да е отпаднало основанието за получените суми по изпълнителното дело от ответника Б.. Същите са получени на годно правно основание, при законосъобразно провеждане на изпълнителния процес и при неизтекла погасителна давност.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице бланкетно посоченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не покрива изискванията спрямо общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не отговаря и на допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,поради което не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението.Касаторът го привързва с оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения - въззивният съд не е съобразил изготвената по делото оценъчна експертиза на вещото лице К. И., но в случая по делото няма твърдения, че получената цена на четирите имота от публичната продан е по – ниска от данъчната им оценка. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че приетите пред първоинстанционният съд оценъчни експертизи са без значение, тъй като отговорът на това какъв е размерът на пазарната цена на четирите ниви е даден от публичните продани по следните съображения - необходимост да бъде определена предполагаемата реална пазарна цена възниква, когато публичната продан не е извършена или е извършена в нарушение на процесуалните правила; колкото и ниска да е началната цена, ако проданта е надлежно разгласена, това би привлякло участието на повече наддавачи; нито е възможно да се твърди, нито е възможно да се докаже, че на пазара е съществувала различна възможност от тази, която се е осъществила при извършването на публичната продан в съответствие с процесуалните правила. В случая публичната продан е извършена процесуално законосъобразно – надлежно разгласена е в предвидения достатъчен за информиране на заинтересуваните период от време, поради което няма потребност от определяне на реалната пазарна цена по друг начин. Реалната пазарна цена е тази, която е получена при публичната продан,която е в пъти повече от данъчната оценка на имотите. Един от тях е продаден на първа публична продан при явяване на един наддавач за него. Останалите три, след липса на какъвто и да е първоначален интерес, са продадени на втора публична продан при явяване само на един наддавач за тях. В съответствие с трайната практика на ВКС, въззивният съд е обсъдил в мотивите на решението си всички наведени от страните доводи и възражения, а също и събраните по делото доказателства и тяхната доказателствена стойност относно подлежащите на доказване факти, съобразно правната квалификация на претендираните права. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не могат да обосноват достъп до касационно обжалване.

Съобразно изложеното не следва да се обсъжда наличието на бланкетно посочените от касатора допълнителни основания по т. 1, 2 и 3 ГПК.

При този изход на спора касаторът дължи на ответника ЧСИ Т. Л. разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,адвокат оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1 и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Размерът на възнаграждението се определя от съда, но не може да е по-нисък от посоченото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 – за изготвяне на отговор без явяване в открито заседание е в размер на 19 605,03 лева. На третото лице помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД не следва да се присъждат разноски съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.