Определение № 198 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 83631/26.09.2011 година на Р. ‘И. -Л.- С.”, [населено място], представлявана от Г. А. С. чрез адв,.С. В. срещу Решение от 21.07.2011 година по гр.възз. д. Nо 1018/2007 год. на СГС-I. отд. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила решение от 06.10.2003 година по гр.д. Nо 3781/2000 година на Софийския районен съд по отхвърлените искове на кооперацията срещу С. О., Л. Ч. и В. К.- Ч. по чл. 108 ЗС по отношение на следния недвижим имот- масивна сграда с две тела- ниско етажно тяло с две гаражни клетки и високо двуетажно тяло със склад, магазин за резервни части и санитарен възел на първия етаж и склад и стая за персонала на втория етаж както и на прилежащ терен –дворно място, съставляващо имот пл. Nо * кв. 25 м.”О.” с площ от 1100 кв.м. и данъчна оценка към 2000 година от 28 738 лв. Поддържа се, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния, касаещо незачитане на двете саморъчни завещания в негова полза ,нарушения на процесуален закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: Създават ли се права за кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж; налице ли е правна легитимация на Р., с оглед на предхождащо вливане чрез поемане на дейност и последващо правоприемство; следва ли правото да се придобие собствеността с влизане в сила на ЗОбС да се признае на организацията-правоприемник; установяването произхода на средствата за строителство може ли да стане не само с писмени, но и с гласни доказателства; дали понятието „сгради и постройки’, по чл. 3 ал.3 от ЗОбС включва временните постройки, посочени в чл.120 ППЗТСУ/ отм./; договорът за прехвърляне на търговско предприятие, в който е отразено запазване на юридическата самостоятелност на прехвърлителя, води ли до ограничаване на правоспособността му „ са решени в противоречие с Р 255/ 17.06. 2010 год. по гр.д. Nо 89/2009 г. ВКС-I отд., Р 471/ 15.05.2007 г. по гр.д. Nо 429/ 2006 г. на ВКС-II отд., Р 962/2009 г. от 26.03,2010 год. по гр.д. Nо 2157/2008 г. на ВКС-I отд.., Р 1209/27.09.2001 г. по гр.д. Nо 2353/ 2000 год. на ВКС-IV отд. Р 616 /22.06.2009 г. по гр.д. Nо 2057/2008 г. на ВКС-IV отд., Р 10323/ 17.02.1010 год. по гр.д. Nо 4785/2008 г. на ВКС-I отд. По процесуалния въпрос за необсъждане на доказателствата, допустимостта на касационното обжалване се поддържа по члл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивния съд се е произнесъл по изведения въпрос в противоречие със задължителна практика по ПП ВС 7-65 и ПП ВС 1-53 и ПП ВС 1-85. По поставените материално-правни въпроси се поддържа основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с оглед твърденията за необходимост от точното прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- В. и Л. Ч. чрез адв.Й. Ц.- не са налице основанията на закона за допустимост на касационното обжалване. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, с обжалваното въззивното решение съдът се е произнесъл по иск за собственост с данъчна оценка на спорния недвижим имот от 28 738 лв., поради което същата се явява процесуално допустима. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ангажираните по делото доказателства не установяват правоприемство между ПК”Л.” кв. О. и Р. „И.”-Л. С., приел е че сградите, изградени при режим на строителство с временен статут чл. 120 ал.4 ППЗТСУ/ отм./ не попадат в хипотезите на чл. 2 ал.3 ЗОбС/ отм./, както и е приел, че извършеното разпореждане в полза на [фирма] С. на продажба на предприятие, предполага разпореждане и с имота, предмет на спора, поради което ищецът не е материално-легитимирана страна. Настоящият състав на ВКС- второ отделение, след преценка на наведените доводи, посочената съдебна практика и при аргументацията на защитата на касатора, намира, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по всички посочени въпроси на поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по изведените материално-правни въпроси. Тезата на решаващият съд за липсата на правоприемство, за характера на постройките и приложимостта на чл. 2 ал.3 от ЗОбС /отм./ спрямо тях е в смисъл, различно от този по цитираните решения на ВКС и ВС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният процесуален въпрос касае по същността си допуснати нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Съгласно изискванията закона, касаторът Р. ‘И. -Л.- С.”, [населено място], представлявана от Г. А. С. и чрез адв,.С. В. дължи при допуснато касационно обжалване и внасянето на пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК.С оглед на закона и данъчната оценка на поземления имот/ по данни от първата инстанция/ тази допълнителна ДТ в размер на сумата 144 лв./ сто четиридесет и четири лв. /, вносима по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия