Определение № 2576 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 914/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4325/10.03.2025 г. на Х. Л. В., чрез адвокат Г. А., срещу определение № 830/21.02.2025 г. по ч. гр. д. № 144/2025 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 133637/03.12.2024 г. срещу определение №17876/07.11.2024 г. по ч. гр. д. № 12498/2024 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение е прието, че подадената от Х. Л. частна касационна жалба №133637/03.12.2024 г. е недопустима, тъй като съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда изключение от правилото за необжалваемост на въззивните решения по дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела, само по искове за собственост на недвижими имоти. Съдът е приел, че предявеният иск е за ревандикация на часовник марка „Касио“, съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за присъждане на неговата равностойност. С молба от 27.06.2023 г. ищецът е уточнил, че часовникът е струвал 4100 лева. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК пазарната цена на вещта/при липса на данъчна оценка на движимите вещи/ е цената на иска. Съобразно посоченото, съдът е приел, че въззивното определение, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството по иска за собственост на движима вещ на стойност под 5000 лева, евентуално за присъждане на равностойността й, не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ред. след изм. ДВ, бр. 86/2017 г.) това са въззивните решения с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая са предявени обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 57, ал. 2 ЗЗД за ревандикиране на движима вещ /часовник, марка „Касио“/, евентуално за присъждане на действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. В изпълнение на дадени указания от първоинстанционния съд, с молба от 27.06.2023 г. ищецът е посочил цена на спорната вещ в размер на 4100 лева. При това положение, всеки от предявените искове е с цена, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК /равна на търсената сума, съответно пазарната цена на вещното право/, под законоустановения минимум от 5 000 лв., което обуславя необжалваемост на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК на въззивното определение. Правилно е прието, че касационният контрол в случая е недопустим. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.