Определение № 3245 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2739/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., чрез процесуалния си представител адвокат К. К. от АК – [населено място], срещу решение №94/22.04.2025г. по в.гр.д.№103/2025г. на Окръжен съд – гр.Сливен, с което е отменено изцяло решение №39/16.01.2025г., постановено по гр.д. № 4759/2022г. по описа на Сливенски районен съд, като вместо него е прието на основание чл.108 от ЗС, по отношение на С. Д. С., [ЕГН], че Д. М. Д., ЕГН [ЕГН] е собственик на частта от 736кв.м. от поземлен имот с идентификатор №*** по КК на [населено място], общ. Сливен, с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Д.“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 3, номер на предходен план ***, при съседи: ПИ №***, ПИ № ***, ПИ №***и ПИ № ***, индивидуализирана по следния начин: частта, означена в зелен цвят на комбинирана скица №3 към заключението на СТЕ на в.л. инж. Ж. и построените върху тази част сгради: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 131 кв.м./означена под №1 в комбинирана скица 3/, едноетажна паянтова сграда – склад с площ от 6 кв.м./означена под №2 в комбинирана скица 3/ и едноетажна стопанска паянтова сграда с площ от 89кв.м./означена под №3 в Комбинирана скица 3/, като е осъдил С. Д. С., [ЕГН] да предаде на Д. М. Д., ЕГН [ЕГН] владението върху посочената част от имота, ведно с изградените върху нея сгради. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените исковете бъдат отхвърлени със законните последици. В приложеното към касационната жалба на Г. К. А. изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора по същество да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства, които имат отношение за релевантните по спора факти.Следва ли да бъде отчетена евентуалната заинтересованост на изслушан по делото свидетел. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл.280, ал. 2, предл.3 от ГПК. В срока по чл. 287, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по касация Д. М. Д., чрез процесуалния се представител адв.Г. М. от АК – [населено място], в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 от ГПК, подадена е от легитимирано лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че по делото е установено по безспорен начин правото на собственост на ищцата Д. Д. по отношение на процесната част от недвижим имот с идентификатор № ***по КК на [населено място], общ. Сливен, с площ от 736 кв.м., заемаща североизточната част от имота, индивидуализирана, съгласно Комбинирана скица 3 от СТЕ на в.л. инж. Ж., ведно с находящите се в този част от имота сгради.Този имот е част от земеделските земи, възстановени с решение на ОСЗГ – Сливен на наследниците на М. К. Д., които с договор за доброволна делба от 31.03.2010г., сключен в законоустановената форма са си поделили придобитите по наследство земеделски земи, сред които и процесния имот.Въз основа на нея ищцата е получила в дял и е станала едноличен собственик на процесния ПИ с идентификатор № ***с площ от 10 530 кв.м. От заключението на СТЕ, кредитирано изцяло от въззивната инстанция, се установява че процесната част от недвижимия имот с площ от 736 кв.м. е част от ПИ с идентификатор № ***, собственост на ищцата.По отношение на сградите, които са построени в процесната част от имота, следва да се отбележи, че по делото не са събрани надлежни доказателства, от които да се установи те да са собственост на трето лице. Видно от заключението на СТЕ, изготвено от в.л. И. Х., за техния строеж няма абсолютно никакви документи, нито при собственика на Свинекомплекс Сливен/“Свиком“ ЕООД, гр Сливен/, нито в Държавния архив относно евентуалното им строителство и собственост от „Предприятие по свиневъдство – Сливен“, нито в Община Сливен относно наличие на издадено разрешение за строежа на такива в Свинеферма [населено място].Предвид горното, съдът е приел за изцяло неоснователно твърдението на ответника, че тези сгради били собственост на свинекомплекса, който функционирал в края на миналия век в рамките на процесния и съседния му имот.По делото не е установено кой е построил и въз основа на какви документи въпросните сгради.При това положение се прилага презумпцията на чл.92 от ЗС, според която собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. От събраните по делото гласни доказателства, а и от самото процесуално поведение на ответника, в т.ч. отговора на исковата молба и изложените в него обстоятелства и оспорвания и отговора на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, се установява и следващата предпоставка – владение на процесната част от недвижимия имот с площ от 736 кв.м., ведно с построените в тази част сгради от ответника. Налице е и третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, тъй като владението на ответника спрямо процесната част от недвижим имот и сградите върху нея е без правно основание.Тежестта на доказване по отношение на правно основание за владение на имота се носи от ответника, който в хода на производството не е успял да установи такова. Въззивният съд е съобразил, че ответникът не е навел възражение за придобиване правото на собственост върху процесната част от имот и сгради върху нея по давност.Твърдението му, направено с отговора на исковата молба е за ползване и обитаване на сградата /той визира само една сграда/, предоставена му за това от собствениците на свинекомплекса. Възражения и твърдения относно земята, върху която са изградени сградите няма заявени. Напротив, с отговора на исковата молба ответникът посочва, че е предлагал на ищцата да закупи земята, върху която е сградата.От отговора на въпроси по чл.176 от ГПК, съпоставяйки ги със свидетелските показания е направен извод, че ответникът е бил допуснат да живее в процесната сграда от трети лица – собственици на свинекомплекса, който в края на миналия век, началото на настоящия, е функционирал в процесния и съседния му имот.На какво правно основание обаче това е станало не е установено по делото. Въззивният съд не е кредитирал показанията на св.С., който е изразил предположение за продажба на сградите от собственика на свинекомплекса на ответника, тъй като те не намират опора в останалите събрани по делото доказателства.Поради това е прието, че ответникът е заживял в процесната сграда, като е държател на същата, неприложима е презумпцията на чл.69 от ЗС, тъй като е допуснат от собствениците на свинекомплекса да живее в тези сгради.Не е установено изначално завладяване на сградите от ответника, а и твърдения от негова страна няма в тази насока.Не е установено и облигационно основание, което да е налице към настоящия момент. С оглед на горното е формиран извод за основателност на предявения иск. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението на касационните основания въпрос. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.Въззивният съд се е съобразил изцяло с тази практика.Изложени са мотиви, че ищцата е установила правото си на собственост върху спорния имот на твърдяното придобивно основание, както и обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба ответникът упражнява фактическа власт върху този имот.Отчетено е, че последният е бил допуснат да ползва имота от трети за процеса лица, което означава, че няма качеството на негов владелец.В срока за отговор не е било направено възражение от ответника, че е придобил имота по давност, поради което същото не е било част от предмета на доказване. Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма. Не се установява въззивното решение да страда от такъв порок. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение