Определение № 50042 от 20.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 937/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника С. П. П. срещу решение № 188 от 15.12.2021г. на ОС Габрово по в.гр.д.№ 328/2021г., с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1405/2016г. на РС Габрово за прогласяване за нищожни на основание чл.26,ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл.38,ал.1 ЗЗД на 19 броя сделки от 26.11.2015г., с които „Меркурий П и П” АД, [населено място], представлявано от управителя С. П., е прехвърлило безвъзмездно на С. П. правото на собственост върху 19 търговски марки и на основание чл.124,ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на ответника Пенев, че „Меркурий П и П”АД е притежател на правото на собственост върху всяка една от тези 19 търговски марки, регистрирани с посочени номера на ПВ. С касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като част от процесните марки са с изтекъл срок на закрила и действието на регистрацията е прекратено (чл.32,ал.1,т.1 ЗМГО), както и за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. В изложението са поставени въпроси, свързани с приложението на чл.38,ал.1 ЗЗД при сключване на търговска сделка между дружеството, представлявано от управителя му и самия управител като физическо лице, и по приложението на разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК във вр. с чл.32,ал.1,т.1 ЗМГО. Настоящият състав намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК (при отсъствие на изключението, въведено в същата разпоредба, тъй като искът за собственост е по отношение на права върху интелектуална собственост). Цената на всеки един от обективно съединените установителни искове е определена с Определение № 3880/28.09.2016г. на първоинстанционния съд на 1 200лв. Въпросът за цената на исковете е окончателно разрешен като изрично и в решението от 01.07.2020г. на РС Габрово е потвърден изводът, че предмет на спора са 38 обективно съединени искове, всеки от които е с цена от 1 200лв. Несъмнено е, че исковете са предявени в обективно съединение и меродавна за преценката за обжалваемост на постановеното по тях въззивно решение е цената на всеки един, а не сборът. Същият извод по отношение на цената на процесните искове е възприет и от съставите на І т.о. на ВКС, постановили определенията по ч. т.д.№ 61/2021г. и по ч.т.д.№ 1603/2018г. Дефинираната в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК необжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. за граждански дела, и до 20 000 лв. за търговски дела е императивна процесуалноправна норма, определяща категориите въззивни решения, по отношение на които е недопустим касационен контрол. Това обуславя оставяне без разглеждане на подадената касационна жалба. Посочената във въззивното решение възможност за неговата обжалваемост не е в състояние да предостави процесуални права, които процесуалният закон не предвижда. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.