Определение № 220 от 13.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2571/2017 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. Н. С. срещу решение № 806 от 06.04.2017 г. по в. т. дело № 442/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 51 от 28.11.2016 г. по т. дело № 25/2016 г. на Пернишки окръжен съд, ГК в осъдителната му част. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] следните суми: 1/ общо сумата 124 131,10 лв., произтичаща от договор за цесия от 26.04.2016 г. и представляваща удържана и неизплатена в срок гаранция по чл. 12.1.б. „б“ от договор № 59/16.06.2010г., сключен между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], по посочени фактури; 2/ сумата 36 796,78 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 28.04.2013 г. – 28.03.2016 г.; 3/ законната лихва върху главницата от 124 131,10 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/ сумата 6 586,10 лв. – направени разноски по делото за първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Счита ли се продължено действието на договор, когато е подписано допълнително споразумения към същия, което допълнително споразумение е подписано след като е изтекъл срокът на основния договор?

2. След изтичане срока на действие на договора, ако страните продължат да изпълняват предмета на договора, счита ли се действието на договора продължено за срока, за който е налице изпълнение на предмета на договора?

Ответникът /ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и са изложени касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Въз основа на събраните доказателства /подписаните между купувача и продавача протоколи и фактури и заключението на съдебно-икономическата експертиза/ съдебният състав е установил, че след изтичане на първоначално уговорения краен срок на договор № 59/16.06.2010г., сключен между [фирма], [населено място] като продавач и [фирма], [населено място] като купувач - 31.12.2010 г., продавачът е продължил да доставя въглища на купувача /през периода от 03.01.2011 г. до 31.03.2011 г./, за всяка доставка е издавал фактури, по които купувачът е удържал гаранция /3%/, а остатъкът от продажната цена купувачът е превел на продавача. Въззивната инстанция се е позовала на двустранно подписани между продавача и купувача протоколи от 11.01.2011 г., 24.01.2011 г., 04.02.2011 г., 16.02.2011 г., 25.02.2011 г., 11.03.2011 г. /2 бр./, 21.03.2011 г. и 31.03.2011г., в които страните са отразили за всеки съответен месец доставеното количество въглища по дати, документи, качество и цена. В протоколите изрично е посочено, че доставките се извършват в изпълнение на договор № 59/16.06.2010 г. и на основание чл. 12.1, б. „б“ от договора във всеки протокол е определен размерът на съответната гаранция. Въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че срокът на действие на договора е продължен, вземането за гаранцията е съществуващо и няма пречка да бъде цедирано. Приел е, че договорът за прехвърляне на вземането от цедента [фирма] на цесионера [фирма] е действителен, поради което е заключил, че цесионерът е легитимиран да претендира прехвърленото му право.

Изводът за неоснователност на възражението на ответника по исковата молба /настоящ касатор/ за погасяване на претенцията поради изтекла петгодишна погасителна давност, е аргументиран с продължаването на срока на договора до 31.03.2011 г. и предявяване на осъдителния иск на 28.04.2016 г.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият, посочен от касатора, материалноправен въпрос за продължаване срока на договора след изтичането на уговорения в него срок не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, която е в смисъл, че съгласно чл. 20а ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени по взаимно съгласие на страните. С допълнително споразумение № 2 към договор № 59/16.06.2010 г. страните са постигнали съгласие действието на основния договор да бъде продължено до 31.03.2011 г. и като се е съобразил със събраните доказателства съдебният състав не се е отклонил от трайноустановената практика на ВКС.

Вторият материалноправен въпрос е важен, но както и да бъде решен, същият не би променил изхода на спора, тъй като изводът за основателност на предявения иск е аргументиран с всички събрани по делото доказателства – освен с доказателствата, удостоверяващи извършените доставки на въглища, също и с изрично изразената от продавача и купувача воля и съвпадане на волеизявленията им за продължаване на срока на действие на основния договор, както в допълнително споразумение № 2 към договор № 59/16.06.2010 г., така и в протоколите за извършените доставки, в които изрично е посочено, че доставките се осъществяват съгласно договор № 59/16.06.2010 г.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение