Определение № 56 от 04.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1454/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е обща частна касационна жалба от С. Д. Ж., К. Р. К. и Д. Д. К., чрез процесуалния им представител адв.Е. П., срещу решение от 11.12.2012г. по в.гр.д.№701/2012г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.07.2012г. по гр.д.№156/2012г. на Котелски районен съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Ответникът по частната касационна жалба [фирма], чрез процесуалния си представител адв.С., оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима предвид ограниченията за касационно обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД е оценяем по смисъла на чл.68 от ГПК, като цената на иска е размерът на данъчната оценка, съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК, която в случая е в размер на 445,35лв., виддно от представеното с исковата молба удостоверение за данъчна оценка на имота. Поради това, че цената на предявения иск е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, производството е приключило с постановяване на въззивното решение. В практиката на ВКС се приема, че и при обжалване цената на иска се определя от данъчната оценка на недвижимия имот, представена при завеждане на делото, тъй като законът не установява изискване за представяне на нова данъчна оценка при обжалване на съдебен акт пред по-горна инстанция, нито предвижда възможност за промяна на цената на иска, определена по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд, въз основа на която се определя както родовата подсъдност, така и дължимата държавна такса в производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд, а при допустимост на касационното обжалване - и в производството пред ВКС. Поради това, че цената на предявения иск е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, производството е приключило с постановяване на обжалваното определение на въззивния съд. Подадената при действието на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ касационна жалба срещу се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Посочването в решението на въззивния съд, че подлежи на касационно обжалване, не създава обжалваемост на съдебния акт. С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 180лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето г.о.