Решение № 349 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2014 г.

Решение № 349 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 4575 от 12.11.13 г. по в. гр. дело № 897/13 г. на Окръжен съд - Благоевград в частта, с което е потвърдено решение № 6007 от 24.07.13 г. по гр. дело № 126/13 г. на Районен съд - Благоевград и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от Б. Д. А. Изложени са съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до необоснованост на изводите. Поддържа се, че е спазено изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност на уволнителната заповед, тъй като в същата са посочени извършените от А. дисциплинарни нарушения, а чрез препращане към констативните протоколи, за които ищецът е бил уведомен, е установено и времето на извършването им. Ответникът по жалбата Б. А. моли решението да бъде оставено в сила. С определение № 701 от 22.05.14 г. състав на IV г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: мотивирана ли е заповедта по чл. 195 КТ, при положение, че за установяване на датата на посочените нарушения се препраща към съставени констативни протоколи, в които нарушенията са описани така, както в уволнителната заповед, а също и в поканата до работника, с която са изискани обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ и необходимо ли е формалното връчване на тези протоколи, когато са доведени до знанието му, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 171 от 23.02.10 г. по гр. дело № 68/09 г. на 3-то г. о.; решение № 379 от 24.06.10 г. по гр. дело № 410/09 г. на 4-то г. о.; решение № 363 от 10.01.12 г. по гр. дело № 354/11 г. на 3-то г. о.; постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според посочената задължителна съдебна практика заповедта за дисциплинарно уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя. Касационно обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: попадат ли в хипотезата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК или могат да бъдат ценени като свидетелски показанията на лице, което към момента на разпита му като свидетел по делото не е законен представител на дружеството, но е било такъв към момента на установяване на извършените от работника дисциплинарни нарушения и издаване на уволнителната заповед, тъй като по конкретния въпрос няма задължителна практика. Настоящият съдебен състав е на становище, че няма процесуална пречка да бъдат изслушани обясненията на законния представител на работодателя в качеството на представляващ и в качеството на свидетел, когато към момента на разпита му вече не изпълнява тези функции. При втората хипотеза показанията му следва да се преценяват с оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 54 от 17.12.12 г. на управителя на [фирма], с която Б. А., на длъжност"готвач", е дисциплинарно уволнен на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ, е незаконосъобразна. Направен е извод, че работодателят не е спазил изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност на акта, с който е наложено дисциплинарното наказание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, намира следното: Решението е неправилно. Необоснован е изводът на съда, че заповедта за уволнение не е мотивирана, тъй като цитираните в нея констативни протоколи не са доведени до знанието на работника, което го е лишило от възможност да организира защитата си. Нарушенията на трудовата дисциплина, послужили като основание за дисциплинарното му наказание, са посочени в заповедта, а и обясненията на работника са именно във връзка с тези нарушения, което налага извод, че не е накърнено правото му на защита. В констативните протоколи са описани нарушения, които не са различават от тези в заповедта, а освен това от показанията на св. Пишев е установено, че ищецът е бил уведомен за съставянето им. Ето защо настоящият състав приема, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ и изводът му за немотивираност на уволнителната заповед е незаконосъобразен. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на спора по същество от друг съдебен състав. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.