Определение № 39 от 27.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3511/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Многопрофилна областна болница за активно лечение [фирма] против разпореждане от 24.09.2015 год. на Великотърновски апелативен съд по т.д.№ 152/2015 год.,в частта му,с която е обезсилен предходно издаден в полза на жалбоподателя изпълнителен лист,за сумата от 104 864 лева и законната лихва върху същата от 25.10.2012 год., въз основа въззивно решение № 296 / 13.11.2013 год. по т.д.№ 222 / 2013 год. на АС – Велико Търново, обезсилено в тази му част с решение № 62/01.06. 2015 год. по т.д.№ 558 / 2014 год. на състав на второ търговско отделение на ВКС,с връщане на делото за ново произнасяне по иска.При новото разглеждане на делото е постановено решение по новообразуваното т.д.№ 152/2015 год., с което искът, предходно уважен за 104 864 лева, е уважен за сумата от 174 000 лева, ведно със законната лихва от 26.10.2012 год.. Жалбоподателят оспорва разпореждането като недопустимо, евентуално като неправилно. Намира,че процесуалният закон не съдържа основание за обезсилване на изпълнителен лист,издаден въз основа на невлязло в сила съдебно решение.Дори и при отхвърляне на иска същият не предвижда обезсилване,а издаване на обратен изпълнителен лист за вече събраните суми.На още по-голямо основание съзира подобно произнасяне недопустимо при уважаване, а не отхвърляне на иска за вземането, за който е бил издаден изпълнителния лист.Въвежда съмнение, че подобно обезсилване би довело до недопустима реституция на разноски по осъщественото принудително изпълнение. Ответната страна - [фирма] – оспорва частната жалба, като недопустима, тъй като атакуваното разпореждане нямало преграждащ по смисъла на чл. 274 ал.1 т.1 ГПК характер. Позовава се на немотивиране на основания за допускане на касационно обжалване,какъвто характер няма настоящото производство.Сочи недопустимост на частната жалба поради липса на правен интерес за жалбоподателя, доколкото и за вземането му, в присъдения с новото въззивно решение размер,е постановено издаването на нов изпълнителен лист. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба,подлежаща на разглеждане по реда на чл.274 ал.2 ГПК,поради което и неизискваща изложение по чл.280 ал.1 ГПК,е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване,като преграждащ предварителната изпълнителна сила на въззивното решение решение съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: След обезсилване на първоначалното въззивно решение, въз основа което и по реда на чл.404 т.1 пр.второ ГПК е издаден обезсиленият изпълнителен лист за сума от 104 864 лева,производството пред въззивна инстанция е възобновено и приключило с уважаване на иска за по-голяма от първоначалната сума – 174 000 лева.По делото няма доказателства за индивидуализиране на образуваното по обезсиления изпълнителен лист изпълнително производство, за събрани по същото суми, респ.дали новия изпълнителен лист не е предявен за събиране на вземането във вече образуваното изпълнително производство или вече събраните суми не са прехвърлени в удовлетворяване вземането,макар в новообразувано изпълнително дело.От отговора на ответната страна логически следва, че сумата по обезсиления изпълнителен лист е вече събрана,респ. и по новоиздадения е досъбрана до размера на цялото присъдено вземане.Ако това би било така,несъстоятелен се явява единствения, в обосноваване правен интерес от обжалването,довод за осуетяване чрез същото евентуални регресни претенции на длъжника от разноски по изпълнителното производство,тъй като понесените не биха били извършени по изпълнителни действия със заличени или заличими правни последици.Още повече,разноските са изначално събираеми от взискателя,а едва последващо възмездявани от длъжника,в който смисъл жалбоподателят би могъл да релевира надлежни доводи за тяхната дължимост от длъжника в хода на самото изпълнително производство. Независимо от преждеизложеното,страната няма обоснован правен интерес от частна жалба срещу обезсиления изпълнителен лист за част от вземането й, при кумулативно постановено издаване на изпълнителен лист за цялото й вземане,в съответствие с постановеното ново въззивно решение,подлежащо на изпълнение по реда на чл.404 т.1 предл.второ ГПК.Интересът й подлежи на преценка единствено досежно снабдяването й с изпълнителен титул,кореспондиращ на уваженото й субективно право.Новоиздаденият изпълнителен лист удовлетворява пълно и точно този й интерес. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение