Определение № 50165 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 826/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Конфекшън Стил” ООД – в ликвидация, чрез особен представител адв. Х. Б., против Решение № 744 от 3.12.2021г. по в.т.д. № 887/2021г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено Решение № 261029 от 25.06.2021г. по т.д. № 2265/20г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по предявения от „Контекс-Текстил Ханделсгес“ м.б.Х, регистрирано в Република Австрия, срещу „Конфекшън Стил” ООД – в ликвидация, иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, че в ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на „Конфекшън Стил” ООД – в ликвидация е вписано несъществуващо обстоятелство по заявление № 20201119134744 – заличаване на „Конфекшън Стил” ООД – в ликвидация. В касационната жалба се поддържа неправилност на атакуваното въззивно решение поради необоснованост на изводите за знание за наличие на вземането, достигнало до ответника по предвидения за това ред, за това, че ищецът е „известен кредитор“ и че арбитражното решение, на което основава вземането си, е влязло в сила. Допускането на касационното обжалване касаторът основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси: 1.“Допустимо ли е уведомяване между съконтрагенти – юридически лица да бъде осъществявано по друг начин, освен по този, който е указан в закона – по седалище и адрес на управление на съответния търговец, получено надлежно от законен представител на адресата?“ 2.“Допустимо ли е да се приеме, че предявяването на вземането на кредитора по чл.272, ал.1 от ТЗ е осъществено, въз основа на преценката за положена дължима грижа от кредитора за собствените си работи, без да са изпълнени всички законови предпоставки за това вземането да бъде валидно и надлежно предявено по предвидения в закона ред и начин?“ 3.“Неполучаването от ответника на писмото за предявяване на вземанията по чл.272, ал.1 от ТЗ, следва ли да се преценява като проява на недобросъвестност, която да влече негативни правни последици?“ 4.“Кой носи доказателствената тежест по отношение доказване на качеството на „известен кредитор“?“ 5.“Кой носи доказателствената тежест по отношение на доказването на обективното знание от страна на ликвидатора за известните кредитори на дружеството?“ 6.“Доколко кореспонденцията на процесуалните представители на ищеца и ответника по отношение на процесното вземане следва да се тълкува като знание за вземането, което обективно е достигнало до ответника, респективно знание ищецът да е „известен кредитор“? “ 7.“Доколко изявленията на процесуалния представител на ответника, че същият е уведомен и запознат с решенето по арбитражното дело следва да се приеме категорично за осъществено, за да са налице изискванията за знание за „известен“ кредитор? “ За обосноваване на допълнителния критерий по чл.280,ал.1,т.3ГПК по всички въпроси касаторът поддържа, че липсва категорична съдебна практика. Ответникът по касационната жалба - „Контекс-Текстил Ханделсгес“ м.б.Х, регистрирано в Република Австрия, чрез редовно упълномощения си процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което се преценява като процесуално допустима. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. За да достигне до обжалвания резултат въззивният съд е посочил, че в тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.29, ал.1,пр.3 ЗТРРЮЛТЦ е да установи, че към датата на вписване на заличаването на ответното дружество не са били налице предпоставките на чл.273, ал.1 ТЗ, т.е. не са били уредени всички задължения на последното и остатъкът от имуществото не е бил разпределен. Въз основа на справка по партидата на ответното дружество в търговския регистър решаващият съд е констатирал, че: - с решение на общото събрание на съдружниците от 11.05.2020г., с което е прекратена дейността му, за ликвидатор е бил избран П. Б. Г. и е определен срок за ликвидация 6 месеца от деня на обявяването на поканата към кредиторите; - поканата по чл. 267 ТЗ е била обявена на 18.05.2010г.; - заявлението за вписване заличаване на търговеца е подадено на 19.11.2020г., като в доклада си ликвидаторът обявил, че „са довършени всички текущи сделки и дейности, като са събрани всички вземания, погасени са всички текущи задължения, а останалото имущество е превърнато в пари…. през периода на ликвидация не са предявявани вземания към дружеството от кредитори ….не са останали активи и парични средства за разпределение между съдружниците, поради което разпределение няма да бъде извършвано“. Верността на изявлението за не/предявяването на вземания от кредитори е приета от решаващия съд за опровергана от представено по делото писмо, с което ищецът, чрез пълномощник адвокат Д. Ж., е предявил вземане на дружеството за суми по арбитражно решение в рамките на установения в закона шестмесечен срок. Изложени са съображения, че макар и изявлението да не е било получено от адресата по причини, които в някаква степен пораждат основателно предположение за проявена от него недобросъвестност, извършването на това правно действие е преценено като акт на положена от кредитора дължима грижа за собствените си работи – тази на добрия търговец, който е следил състоянието на длъжника и е предявил вземането си в срока по чл.272, ал.1 ТЗ. От друга страна, неполучаването от ответника на въпросното писмо с изявлението на кредитора в случая е прието, че не поражда негативни последици за последния предвид регламентираното в разпоредбата на чл.267 ТЗ задължение на ликвидаторите след като обявят прекратяването на дружеството, да отправят до известните кредитори писмено покана да предявят вземанията си и да я обявят в търговския регистър. След съобразяване с Решение № 5 от 1.06.2017г. по т.д. № 3674/2015г. на ВКС, І т.о. по въпроса кои кредитори се считат за „известни“, въз основа приетата и неоспорена по делото електронна кореспонденция, водена от упълномощените адвокати на двете дружества в периода от 26.09.2019г. до 21.11.2019г., съставът на САС е приел за категорично установено по делото знание за вземането, което обективно е достигнало до ответника. Направен е извод, че към деня на прекратяването на дружеството ликвидаторът, който до тогава е бил негов управител, е знаел, че ищецът е кредитор с вземане, присъдено с влязло в сила арбитражно решение, но въпреки това не е изпълнил задължението си да му отправи писмена покана да предяви вземането си. В заключение е прието, че към датата на вписването на заличаването на търговеца не са били уредени всички негови задължения и при липса на една от предпоставките на чл.273, ал.1 ТЗ по партидата на дружеството в търговския регистър е било вписано несъществуващо обстоятелство. Формулираните от касатора седем въпроса не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, в съответствие с разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въпросът следва да е конкретен, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд по обусловящ изхода на спора начин. Общата предпоставка за допускане на касационния контрол не е налице спрямо първите три въпроса, свързани с начина на уведомяване между съконтрагенти, тъй като същите нямат значение за изхода на спора. Съставът на въззивния съд не е основал решението си на основата на неосъщественото уведомяване на длъжника от кредитора за предявяване на вземането, а въз основа на извода, че последният има качеството на „известен“ кредитор на ответното дружество по смисъла на чл.267 ТЗ, по отношение на когото не е отправена писмена покана от ликвидатора за предявяване на вземането. При направен от въззивния съд извод, че ищецът има качеството на „известен“ кредитор, въпроси №№ 4 и 5 за това, кой носи доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, са без значение за спора. Спрямо последните два въпроса №№ 6 и 7 също не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Несъгласието на касатора с приетото от съда за установено, че ищецът е „известен“ кредитор на ответното дружество, е по обосноваността и правилността на атакуваното решение, които са извън предмета на преценка в селективната фаза на касационното производство. Независимо от горните съображения, следва да се приеме за недоказано и соченото от касатора по всички въпроси допълнително селективно основание на чл.280, ал.1 ,т.3 ГПК. При липса на обосновка кое неточно тълкуване на закона налага промяна в създадената съдебна практика, както и осъвременяването й поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия, съгласно твърденията на касатора, позоваването на хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК се преценява като бланкетно. По тези съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК