Определение № 60389 от 23.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1845/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационните жалби на „Софстрой”АД и „Пътстрой-92”АД срещу Решение № 1003 от 15.05.2020 год. по т.д.№ 99/2020 год. Софийски апелативен съд. С него е отменено Решение № 1815 от 16.10.2019 год. по т.д.№ 1608/2018 год. на Софийски градски съд в частта с която предявените от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) срещу „Пътстрой-92”АД обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 209957.98 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 9499.78 лв. са били отхвърлени и е постановил осъдително решение по тях. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта с която исковете с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, предявени от МРРБ срещу „Софстрой”АД са били уважени, съответно за 274993.81 лв. 11634.04 лв. Присъдени са разноски. Исковете произтичат от сключени на 02.04.2009 год. договори за изработка. Те са в резултат на проведена процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Предмет на договорите е извършването на строително-монтажни работи и благоустройствени дейности на обекти в с.”Трудовец”. Договорите са сключени в резултат на проведена процедура по обществена поръчка, като възложител е МРРБ, а изпълнител сдружение ”Трудовец” – неправосубектно гражданско дружество (чл.276 вр.чл.275 ТЗ), съдружници в което са били „Пътстрой-92”АД и „Софстрой”АД. Безспорно е обстоятелството, че в изпълнение на договорите, възложителят е извършил авансово плащане, като сборът от плащанията, формира главниците по исковите претенции. Тези претенции са обусловени от ищцовата теза, че договорите са прекратени, поради неизпълнение (СМР не са били извършени и предадени) и двете акционерни дружества дължат връщане на даденото, ведно с обезщетение за забава. Установено е по делото, че в предходно съдебно производство МРРРБ е предявил искове за връщане на авансово платените суми, позовавайки се на разваляне на договорите. Исковете са били отхвърлени, поради решаващия мотив, че договорите не са развалени и предвид това, че са действащи, връщане на авансовото плащане не се дължи. С оглед приетото от съда, че договорите не са прекратени, възложителят е отправил покана до изпълнителите за подновяване на банковите гаранции за добро изпълнение, чийто срок е бил изтекъл; за предоставяне на банкова гаранция за авансовото плащане за това, че водещият партньор „Софстрой”АД не отговаря на предвиденото условие да е вписан в централния професионален регистър на строителите (ЦПРС) от който е бил заличен през 2014 год., което прави изпълнението невъзможно. След като е отправените искания не са били изпълнени, отправил е извънсъдебно изявление за разваляне на договорите и е през м.VІІ.2018 год. е предявил исковете, които са предмет на настоящето производство. В производството пред СГС ответникът „Софстрой”АД не е изразил становище по иска, не е депозирал отговор по реда и в срока на чл.131 ГПК. Последователно подържаната теза на ответника-касатор „Пътстрой-92”АД е, че договорите не са развалени, тъй като възложителят, а не изпълнителят е неизправен т.е. не нему принадлежи правото да отправи изявление по чл.87 ал.2 ЗЗД. При условията на евентуалност с е позовал на изтекла погасителна давност за упражняване правото на разваляне. За да уважи исковете по отношение на „Софстрой”АД, първоинстанционният съд е приел, че е налице валидно отправено изявление на МРРБ за разваляне да договорите с това дружество, което е под условие в месечен срок да бъдат предоставени необходимите гаранции. Това изявление не е произвело правно действие спрямо ответника „Пътстрой-92”АД, който се е позовал на изтекла погасителна давност по отношение правото на разваляне на договорите. Срокът до който са били предоставени банковите гаранции по чл.8 ал.3 от договорите (обезпечаващи доброто им изпълнение) е изтекъл на 18.11.2009 год. Т.е. за МРРБ от този момент е възникнало правото да развали договора и срокът да упражни това право е изтекъл на 19.11.2014 год. Отправеното на 20.12.2017 год. и достигнало до адресата на 16.01.2018 год. искане на МРРБ гаранциите да бъдат подновени, като в противен случай договорът ще се счита за развален е било извън срока по чл.87 ал.5 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че ответниците по делото не са необходими другари, защитното възражение на „Пътстрой-92”АД за изтекла погасителна давност не се простира по отношение на „Софстрой”АД. Съставът на САС е бил сезиран с въззивната жалба на МРРБ в частта с която исковете му срещу „Пътстрой-92”АД са били отхвърлени и с жалбата на „Софстрой”АД в частта с която СГС е уважил исковете срещу него. За да приеме, че въззивната жалба на МРРБ е основателна, мнозинството на съдебния състав (решението е постановено с особено мнение на докладчика) е приел, че изявлението по чл.87 ал.2 ЗЗД е произвело правно действие и договорите са прекратени, тъй като изпълнението им е станало невъзможно. Доколкото ЗОП е специален по отношение на ЗЗД, право на възложителя на обществени поръчки е да въведе специални изисквания спрямо изпълнителите, което е сторил. Задължението е за поддържане на регистрация в ЦПРС и на двамата участника в сдружението с което са сключени договорите и при отпадане на това качество за единия от тях, изпълнението е станало невъзможно. В изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и на двамата касатори сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Двете изложенията са напълно сходни по съдържание на въпросите, които са поставени и аргументацията по тях. Сходни са и депозираните по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмени отговори на ответника по касация Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и двамата касатори свързва с въпроса: „Длъжна ли е въззивната инстанция в мотивите към постановеното решение да даде конкретен и обоснован отговор на всички изтъкнати във въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение?”. Това основание не е налице. За касатора „Пътстрой-92”АД този въпрос е неотносим, доколкото в производството пред САС той не е имал качеството на въззивник. Въззивна жалба е депозирал „Софстрой”АД, но настоящият съдебен състав счита, че по отношение на този въпрос не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Преди всичко, въпросът е поставен общо и намира отговор в закона – чл.273 вр.чл.236 ал.2 ГПК. В случая, доводът по въззивната жалба на „Софстрой”АД е за неправилна преценка относно вида на другарството между ответниците по иска. Основният му довод е, че се касае за необходимо, а не за обикновено другарство и поради това може да се ползва от възражението на „Пътстрой-92”АД за изтекла погасителна давност по чл.87 ал.5 ЗЗД. Вторият довод е, че дори и при обикновено другарство, той може да се ползва от възраженията, които „Пътстрой-92”АД е направил с отговора по чл.131 ГПК и поради това ги е въвел от свое име за пръв път във въззивното производство. Въззивният съд се е произнесъл по довода на „Софстрой”АД за наличието на другарство между ответниците в процеса, а ако произнасянето му е неправилно, това би било основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Както бе посочено по-горе, въпросите по прилагането на чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставени от двамата касатори са сходни и касаят правното значение на вписването в Централния професионален регистър на строителите. Както бе посочено по-горе, договорите са сключени в резултат на проведена процедура за обществена поръчка по реда на ЗОП (2004 год.- отм.). Няма спор, че при провеждане на процедурата, едно от условията на възложителя към изпълнителите е било наличието на актуална регистрация в ЦПРС. Няма спор, че към онзи момент изпълнителите са отговаряли на това изискване, както към приключване на процедурата, така и към датата на сключване на договорите. Безспорно е също така, че това качество е отпаднало спрямо „Софстрой”АД и той не е бил вписан в регистъра към момента на изявлението за разваляне на договорите. Тези обстоятелства са обусловили поставянето на въпросите, свеждащи се до следното: 1./ Поставеното от възложителя на обществена поръчка изискване за актуална регистрация в ЦПРС, представлява ли елемент от съдържанието на възложените договори за строителство и има ли значение това, че не е включено като изрична клауза в договорите? 2./ Може ли сдружение „Трудовец“ да престара годен строителен продукт поради липса на регистрация в ЦПРС на единия участник в сдружението и може ли тази липса да обуслови развалянето на договорите?; 3./ За изпълнение на строителството, възложено с процесиите договори, абсолютно необходимо ли е и двамата участници в сдружение „Трудовец“ да бъдат вписани в ЦПРС или е достатъчно само единият участник в сдружението да бъде вписан в този регистър предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗКС? 4./ Съществува ли нормативна връзка между изискването за вписване в ЦПРС по отношение на строителите, които самостоятелно извършват СМР от категорията на тези, посочени в чл.3 ал.2 от ЗКС, от една страна, и законността на осъщественото строителство по смисъла на чл.225 ал.2 ЗУТ - от друга? Извършено строителство в случаите по чл. 3, ал. 2 ЗКС от строител, който не е вписан в ЦПРС, подлежи ли на събаряне като незаконно по смисъла на чл.225 ал.2 ЗУТ?; 5./ Нарушението на чл.3 ал.2 ЗКС поражда ли гражданскоправни последици, респ. право за разваляне на договорите на основание чл. 87 ЗЗД по вина на строителя?; 6./ Кой е приложимият материален закон относно въпросите за изпълнението - ЗОП (отм.), ЗЗД и ТЗ, ЗКС или ЗУТ? Становището на настоящия съдебен състав е, че по отношение на поставените въпроси основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в случая не е налице. Първите четири въпроса, макар и свързани със спора по делото, нямат отношение към становището, обусловило крайния извод на САС, а то е, че право на възложителя на обществена поръчка е да въведе специални изисквания към участниците в нея. Т.е. сключването на договор е обусловено от наличието на това изискване спрямо евентуалния изпълнител/изпълнители. Изискването предхожда договора и е предпоставка за сключването му. Участниците процедурата са кандидатствали общо в качеството на сдружение под формата на консорциум, без разграничения на задълженията помежду им, поради което и са приели изискването за съответствие със заложени в поръчката критерии общо спрямо двамата участника. Поради това, въпросите за съдържанието на договорните клаузи и дали наличието на вписване в ЦПРС има отношение към изпълнението на договора и качеството на извършеното строителство биха били релевантни, ако изводът на САС би бил свързан с неизпълнението или некачественото изпълнение на СМР, а не с качества на самия изпълнител. Поради същите мотиви, съдебният състав счита, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по отношение на въпроса по п.5. С т.4 на ТР № 1/2010 год. Общото събрание на двете колегии на ВКС е разяснило понятието произнасянето по какви правни въпроси би довело до точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът е поставен общо, но би покрил критериите на тълкувателното решение, ако би бил обуславящ изхода на спора. Общо е поставен и последният от посочените въпроси. Кой е приложимият материален закон при изпълнение на договор, сключен в резултат на проведена процедура по ЗОП е в зависимост от предмета на поръчката. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК на ответника по касация ще следва да бъде присъдено възнаграждение за представителството на юрк.З. И. по 100 лв. за всеки един от отговорите на касационните жалби. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.