Определение № 532 от 20.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4261/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1558/08.07.13г., постановено по т.д.№ 2030/12г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 624/02.04.12г. по т.д.№ 783/10г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 41694.02 лв., представлява стойност на СМР по договор за строителство от 10.09.08г. и допълнителни работи, както и сумата от 4300 лв. – неустойка за забава и са отхвърлени насрещните искове за заплащане на неустойки, връщане на дадено възнаграждение по договора при начална липса на основание и обезщетение за пропуснати ползи. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение относно сключения договор за изработка, изпълнение на работата и приемането и одобрението й от възложителя. Въззивният съд е обсъдил оплакванията във въззивната жалба, като е изложил съображения по всички въведени възражения и доводи на въззивника. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът е формулирал седем въпроса, като всички са обединени около твърдението му за извършени нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото: настъпва ли преклузия за страните при липса на доклад, следва ли въззивният съд да изготви доклад, какви са правомощията му при неточен или непълен доклад, допустимо ли е представянето на доказателства пред въззивната инстанция, длъжен ли съдът служебно да събере доказателства, допустимо ли е изследването на нови въпроси без да се даде възможност на страните да вземат становище. Касаторът е мотивирал основанията за допускане на касационно обжалване, както с практиката на ВКС, на други съдилища и неяснота на правните норми, така и с обстоятелството, че към момента на депозиране на касационната жалба е било образувано тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК, в което са включени всички поставени въпроси. В ТР № 1/09.12.13г. по т.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въведените в делото процесуални въпроси във връзка с доклада на делото и правомощията на въззивната инстанция. Дадените разрешения са в смисъл, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. В случая, във въззивната жалба не е било направено оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, от където следват отговорите на останалите въпроси. Въззивното решение съответства на ТР № 1/13г., поради което касационното обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното Върховният касационен съд