Определение № 108 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1993/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Ц. С. Я.-И. и А. С. Я., чрез пълномощника им адвокат К. М., против решение от 12.11.2013 г., постановено по гр.д. № 9175 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав с което е оставено в сила решение № І-4-93/29.06.2009 г. по гр.д. № 3787/2002 г. на Софийски районен съд, 41 състав за уважаване на предявения от И. С. Д. и В. Т. Д. против Ц. С. Я.-И. и А. С. Я. ревандикационен иск по отношение на УПИ ІV-1529 от кв.25 по плана на [населено място], [населено място] от 1986 г., с площ от 1000 кв.м. Ответниците по касационната жалба за навели възражение, че същата е процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК, евентуално – че е неоснователна. И. С. Д. претендира възстановяване на направените по подаване на отговор на касационната жалба разноски. Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В конкретния случай касационната жалба е подадена на 19.12.2013 г., поради което по аргумент от § 25 ПЗР ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената й редакция. Цената на исковете за собственост се определя според процесуалния закон, действал към момента на предявяването им. Съдебното производство е образувано на 21.02.2002 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. при искове за собственост цената на иска се определя от ¼ от данъчната оценка на имота, а в случай, че такава липсва – от пазарната му стойност. Според чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. В случая данъчната оценка на процесния имот е 9570.00 лв. /лист девети от първоинстанционното дело/ или цената на иска определена съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. е 2392.50 лв., а посочената в исковата молба цена е 1492.50 лв., като спор за нея не е повдиган по реда на чл.56 ГПК /отм./. След като цената на ревандикационния иск е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а настоящото производство – прекратено. Касаторите следва да възстановят на И. С. Д. сумата 1000.00 лв., представляваща заплатено възнаграждение на адвокат Д. Ц. за подаване на писмен отговор на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение