Определение № 240 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 468/2012 г.

Производството е по чл.280 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от Е. Б. А. и С. К. А. касационна жалба вх.№309/30.01.2012г. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 12.12.2011г. по гр.д.№1029/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено в отношенията между С. С. А.,Е. Б. А. и С. К. А.,че Е. Б. А. и С. К. А. не са собственици на 137/525 ид.части от поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място],адрес-гр.Б., [улица] за тези идеални части е отменен н.а.№*,том *,рег.№*,дело №*/2010г. на нотариус М. К. по реда на чл.537,ал.2 ГПК. Така подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане,тъй като постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела.В настоящия случай е предявен иск за установяване,че правото на собственост върху идеална част от поземлен имот не принадлежи на касаторите. Видно от удостоверение за данъчна оценка №Д-4946/22.11.2010г. /лист 11 от гр.д.№3667/2010г. на Благоевградски районен съд/, данъчната оценка за целия имот /земя-дворно място без жилищната сграда,която не е предмет на спора/ е 8862лв., т.е. цената на иска с оглед заявения за защита по реда на чл.124 ГПК обем от права /135/525 ид.части от дворното място/ е под установения в чл.280, ал.2 ГПК размер /същата възлиза на 3368.38лв.,както е посочено и в исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д.№3667/2010г./. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение