Определение № 50210 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Я. К. срещу решение № 244/21г., постановено по в.гр.д. 1374/21г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен искът му, предявен на основание чл. 439, ал.1 ГПК, за установяване, че не дължи на „Айкарт“АД следните суми: 25000лв. главница, ведно със законната лихва от 05.05.2011г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 1672,24лв., за които суми са издадени два изпълнителни листа още през 2013г., и които са предмет на изпълнително дело № 654/19г. на ЧСИ К. П., поради изтекла погасителна давонст. В изложението се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поставени са следните въпроси: Действия, които прекъсват давността по правило, но са извършени след перемция, прекъсват ли давността? Какво е значението за прекъсването на давността, искането за провеждане на определен изпълнителен способ, прекратяването на изпълнителното дело, и образуването на ново изпълнително дело? Правният спор между страните е възникнал по твърдения на ищеца И. Я. К., че взискателят „Айкарт“АД се е снабдил с два изпълнителни листа през 2013г. срещу него, но изпълнителното дело било образувано през 2014г. пред ЧСИ К.П., след което било прекратено през 2019г. поради перемция, и въз основа на същите изпълнителни листове през 2019г. било образувано настоящото изпълнително дело по описа на ЧСИ К.П.. Според ищеца, давността за вземането по процесните изпълнителни листове е започнала да тече през 2013г. и е изтекла през 2018г., тъй като не е била прекъсната, поради което е предявил отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, за установяване, че не дължи сумите от 25000лв., заедно със законната лихва от 05.05.2011г. до окончателното плащане и сумата от 1672,24лв.- присъдени разноски, поради изтекла 5- годишна давност, които вземания са предмет на изп.д. 654/19г. на ЧСИ К. П., с рег.№824, с район на действие Пловдивски окръжен съд, поради изтекла давност. В срока за отговор ответникът е възразил, че с влязло в сила решение през м.09.2013г. на СРС, на основание чл. 422 ГПК е установено, че ищецът дължи сумата от 25000лв., заедно със законната лихва от 05.05.2011г. и разноски 1672,24лв.. Издадени са му два изпълнителни листа по делото и въз основа на тях е образувал изп.д. 1535/14г. на ЧСИ К.П. срещу ищеца. С молбата от 02.06.2014г. за образуване на изпълнително дело е поискал запор на трудово възнаграждение и върху банкови сметки на длъжника. През м.06.2016г. са наложени запори на дружествени дялове на длъжника, и запори върху банкови сметки, а през м.06.2016г. е поискано изпълнение върху движими вещи на длъжника. Изпълнителното дело от 2014г. е прекратено по искане на взискателя, но на същата дата е образувано ново изпълнително дело №654/11.03.19г. със същия предмет, а с молбата за образуването му са поискани нови изпълнителни способи и са наложени запори върху банкови сметки на длъжника. Въззивният съд е приел, че давността е била прекъсната с молбата от 02.06.2014г. за образуване на изпълнителното дело от 2014г., тъй като с нея е поискано да се насочи изпълнението върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху банковите му сметки. След като е прекратено изпълнителното дело от 2014г., с молба от 11.03.2019г. дружеството е поискало образуване на ново изпълнително дело, с предмет същите изпълнителни листове, и с молбата е поискало изпълнение върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху банковите му сметки. Според въззивния съд, между двете дати- 02.06.14г. и 11.03.19г., не е изтекла 5- годишната давност. В касационната жалба, подадена от ищеца, са посочени следните касационни основания: давността не е била прекъсната, тъй като поисканите изпълнителни действия не са били осъществени; давността е запознала да тече на 15.07.13г. (влизане в сила на решението по чл. 422 ГПК) и е изтекла на 15.07.2018г.. В изложението към жалбата са поставени следните въпроси: Действия, които прекъсват давността по правило, но са извършени след перемция, прекъсват ли давността? Какво е значението, за прекъсването на давността, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, прекратяването на изпълнителното дело и образуването на ново изпълнително дело? Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси, които са свързани със значението на перемцията за действията, които прекъсват давността, са без значение за изхода на делото, поради следните съображения: С приетото ТР по т.д. 3/20г. на ОСГТК се постанови, че погасителна давност за вземането, предмет на изпълнителното дело, не тече до 26.06.2015г., заради действието на ППВС 3/80г.. В случая първото изпълнително дело е образувано през 2014г. и погасителна давност не е текла до 26.06.2015г. съгласно ППВС 3/80г., а след това от 26.06.2015г. до 11.03.2019г.- датата, на която е образувано новото изпълнително дело, не би могло да изтече 5- годишната погасителна давност за вземания, установени с влязло в сила съдебно решение. При това положение установяването на перемция на първото изпълнително дело е без значение за правния спор. При този изход на спора, в полза на „Айкарт“ АД следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 997,63лв. съгласно представения списък и доказателства за извършването им. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО