Определение № 82 от 16.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2081/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №722/28.06.2021г. по в.гр.д.№2919/20г. Софийски апелативен съд е:

1.отменил решение №2474/09.04.20г. по гр.д.№9147/17г. на Софийски градски съд в частта, с която „Дженерали застраховане“АД е осъдено да заплати на В. С. Г. ,чрез постоянния й настойник С. С. Г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ сумата 50 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в условията на ексцес от ПТП, настъпило на 07.01.2014г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2015г., от които 40 000 лв. за установена на 09.10.2015г. деформация на лумбалните прешлени и 10 000 лв. за претърпени оперативни интервенции в лява челно-слепоочна област, извършени на 02.10.2015г. и вместо това до този размер исковете са отхвърлени, като е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която тези искове са отхвърлени за разликите до предявените размери от 200 000 лв. и 50 000 лв. съответно;

2.отменил решение №2474/09.04.20г. по гр.д.№9147/17г. на Софийски градски съд в частта, с която „Дженерали застраховане“АД е осъдено да заплати на В. С. Г. ,чрез постоянния й настойник С. С. Г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ сумата 18 443,27 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2015г., представляваща разходи за оперативни интервенции, прегледи, изследвания, медицински консумативи и услуги, лекарства, транспорт и други, заплатени на болница „Гювен“ [населено място] Турция и вместо това искът е отхвърлен до този размер, като е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 20 457,40 лв.;

3. потвърдил решение №2474/09.04.20г. по гр.д.№9147/17г. на Софийски градски съд в частта, с която „Дженерали застраховане“АД е осъдено да заплати на В. С. Г. ,чрез постоянния й настойник С. С. Г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ сумата 60 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва, представляваща разходи за болногледач - по 1800 лв. месечно за периода от 01.04.2014г. до 01.09.2014г., и за периода от 01.01.2015г. до 17.07.2017г., както и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 83 000 лв.;

4.потвърдил решение №2474/09.04.20г. по гр.д.№9147/17г. на Софийски градски съд в частта, с която „Дженерали застраховане“АД е осъдено да заплати на В. С. Г. ,чрез постоянния й настойник С. С. Г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ сумата от 1800 лв. - месечно обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, представляващи разходи за болногледач, за периода от 18.07.2017г. до 02.09.2017г. и от 01.09.2019г. до настъпване на основание за прекратяване или изменение на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяко вземане, считано от първо число на месеца, следващ този, за който е дължима сумата до изплащането на съответното вземане, както и в частта, с която искът за периодични плащания е отхвърлен за разликата до предявения размер от 2500 лв. месечно;

5. произнесъл се е по разноските, съобразно изхода на делото пред въззивната нстанция.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни, които са подали в законоустановения срок касационни жалби срещу съответните му части.

Ищцата В. Г. обжалва въззивното решение в частта, с която исковете й за неимуществени вреди са намерени за изцяло неоснователни в рамките на предявените от нея размери от 200 000 лв. и 50 000 лв., в частта, с която е отхвърлен искът й за имуществени вреди в размер на 18 443,27 лв., представляваща разходи за оперативни интервенции, прегледи, изследвания, медицински консумативи и услуги, лекарства, транспорт и други, заплатени на болница „Гювен“ [населено място] Турция и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иска за периодични плащания на обезщетение за имуществени вреди /за болногледач/ за разликата над 1800 лв. до 2500 лв. месечно. Направеният от въззивния състав извод за липса на ексцес по отношение на иска за неимуществени вреди, на базата на който тези искове са отхвърлени изцяло, е оспорен от касатора като нелогичен, необоснован и изначално неправилен..Сочи,че както вредите, представляващи констатирана с доказателствата деформация на лумбалните прешлени, така и извършените оперативни интервенции, не са били предмет на исковете за обезщетяване в първоначално воденото производство по чл.226 ал.1 КЗ/отм./, нито са били съобразявани в решението по това дело, поради което претенцията й не се явява преклудирана, както е приел съставът на апелативния съд. Като неоснован на доказателствата по делото касаторът счита и извода за недължимост на обезщетението за имуществени вреди,представляващи направени във връзка с прегледите, изследванията, транспортирането и оперативните интервенции, извършени в турската болница в размер на 18 443,27 лв., доколкото при формирането му САС не е съобразил факта,че тези операции и свързаните с тях предварителни прегледи и изследвания, могат да бъдат извършени само след заплащането на съответната им стойност, както и,че в приетата по делото експертиза е направен анализ на разходите. Необсъдено от съда, според касатора-ищец, е останало заключението на съдебно-счетоводната експертиза, сочещо на необходими 2500 лв. месечно за осъществяване на болногледачески функции, както и установените по делото обстоятелства,свързани с необходимостта от денонощни и ежеминутни грижи за ищцата, с оглед напълно безпомощното й състояние. Присъждането на периодично обезщетение в занижен размер, според касатора, се дължи и на несъобразяването на съда с инфлационните процеси в страната и нарастването на цената на труда, които критерии не са намерили никакво отражение в мотивите на съда. По тези съображения, подробно изложени в касационната жалба, касаторът – ищец моли за отмяна на въззивното решение в атакуваните му части и уважаване на исковете в предявения им размер. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуалния му представител по реда на чл.38 ЗАдв.

В приложеното към касацонната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК този касатор развива доводи,че решението в частта по исковете за неимуществени вреди, вследствие настъпил ексцес, противоречи на задължителната съдебна практика по т.4 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС, както и по т.10 от ППВС №4/30.10.1975г., според които след присъждането на обезщетение от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за вреди от влошаване на състоянието му, което е в причинна връзка с увреждането и не е било съобразено при присъждането на първоначалното обезщетение. Изложени са пространни доводи,че в случая тези предпоставки са налице, поради което изводът на съда,че вредите са могли да бъдат релевирани в предходното производство и, тъй като това не е сторено, претенцията е преклудирана, е неправилен. Във връзка с обжалването на решението по иска за имуществени вреди, считани от него за доказани в размер на 18 443,27 лв., касаторът се позовава на очевидната му неправилност /основание по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК/, за обосноваването на която излага доводи за игнориране от страна на въззивния състав на заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, в която подробно са описани извършените оперативни интервенции и е констатирано,че разходите за тях са реално извършени, като сумите са заплатени на частната болница, както са игнорирани и приетите по делото писмени доказателства – 6 бр. фактури, издадени от това лечебно заведение. По отношение на обжалваната част от решението по иска за периодични платежи в изложението са наведени съображения,аналогични на вече изложените в касационната жалба, допълнени с твърденето,че в тази му част, определяйки обезщетение в размер на 1800 лв. месечно,вместо в претендирания му размер от 2500 лв., въззвиният съд се е произнесъл в противоречие с т.4 на ППВС №4/30.10.1975г.

Ответникът „Дженерали застраховане“АД, в писмен отговор на касационната жалба, е оспорил наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваните от ищцата части, а по същество е изложил съображения за неоснователност на наведените в нея оплаквания за незаконосъобразност и направени искания за отмяна и уважаване на предявените искове.

В депозираната от него касационна жалба ответникът „Дженерали застраховане“АД оспорва решението на Софийски апелативен съд в частта,с която съдът е осъдил дружеството да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 60 300 лв., представляваща разходи за болногледач - по 1800 лв. месечно за периода от 01.04.2014г. до 01.09.2014г., и за периода от 01.01.2015г. до 17.07.2017г. Счита решението в тази му част за неправилно, като постановено без да бъдат обсъдени възраженията му за липса на реално понесени разходи за заплащане на болногледач за процесните периоди и без да са съобразени свидетелските показания, според които всички членове на семейството на пострадалата са полагали грижи за нея според обстоятелствата, без някой от тях да се е лишавал от доходи поради това. Навеждат се доводи от този касатор за наличие на законово и морално задължение на родителите да се грижат за своето дете до навършването на пълнолетието му, поради което, според него, липсва основание да се претендира за този период обезщетение за ежедневните им грижи за ищцата. Претендира се отмяна на въззивното решение в частта по този иск и отхвърлянето му с присъждане на съответната част от разноските за двете съдебни инстанции.

В писменото си изложение този касатор сочи като предпоставка за селектиране на жалбата му хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, която намира за осъществена по въпросите 1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи в мотивите си собствените си фактически и правни изводи на базата на всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и съпостави установените факти от всяко едно доказателство с останалите доказателства и посочи кои от фактите приема за установени и въз основа на кои доказателства и кои от фактите приема за неустановени и защо? /противоречие с ППВС №7/1965г., ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК, решение №59/14.04.2015г. по гр.д.№4190/14г. на четвърто г.о. на ВКДС и решение №27/28.06.17г. по гр.д.№2430/15г. на първо т.о. на ВКС/; 2.Следвало ли е въззивният съд да приложи в случая т.4 от ППВС №4/20.10.1975г. при положение,че по делото не се установява за обгрижването на пострадалата за минал период преди предявяване на иска тя да е заплатила за обслужването й на трето лице или да е била гледана от свой близък, който поради тази причина не е получавал трудово възнаграждение? /противоречие с ППВС №4/30.10.1975г./ и 3.Длъжен ли е съдът да приложи последиците на недоказването, съгласно общото правило за разпределение на доказателствената тежест /противоречие с решение №269/19.12.13г. по гр.д.№654/12г. на ВКС и решение №80/03.05.18г. по гр.д.№2560/17г. на четвърто г.о на ВКС/. С доводи за липса на задължителна съдебна практика относно неизясненото съотношение между задължението на родителя да полага грижи за ненавършилото пълнолетие дете и правото да получи обезщетение за полагането на такива грижи, касаторът обосновава приложимост на предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса 4.Налице ли е противоречие с представите на обществото за добрите нрави и морала на претенция на ненавършилото пълнолетие лице за присъждане на обезщетение за имуществени вреди вследствие на полагане на грижи за нея от страна на родителите й преди навършването на пълнолетие и при положение,че по делото не се установява намаляването на имуществото или осуетяване на възможността родителите да реализират доходи в този период?

Ответната по тази касационна жалба страна - В. С. Г., чрез постоянния й настойник С. С. Г., не се е възползвала от правото си на отговор срещу нея.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, Софийският апелативен съд е приел за установено от събраните по делото доказателства настъпването на 07.01.2014г. на ПТП по вина на водач, застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и,че в пряка причинна връзка от произшествието са настъпили за ищцата тежки телесни увреждания, за които е била обезщетена със сумата 750 000 лв., присъдени й, ведно със законната лихва от 07.01.2014г. с влязло в сила на 20.06.2016г. съдебно решение по гр.д.№4004/2014г. на Софийски градски съд. За да отхвърли исковете за неимуществени вреди от последващо влошаване на здравословното състояние на ищцата, съдът се е обосновал с това,че тези вреди са настъпили в началото на м.октомври 2015г. и преди 23.10.2015г. – датата,на която е било проведено последното заседание по делото във въззивната инстанция при разглеждането на първоначалния иск за неимуществени вреди, до когато ищцата е била в състояние да посочи тези нововъзникнали обстоятелства и да представи всички свързани с установяването им доказателства, а същевременно при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди с решението по гр.д.№4004/14г. на СГС е било отчетено възможното настъпване на последващи хронични увреждания на сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната, отделителната и други системи на организма на ищцата вследствие персистиращото й хронично вегетативно състояние.На базата на тези разсъждения съдът е формирал извод, че твърдените вреди не представляват ексцес и поради това не подлежат на обезщетяване. По отношение на претенцията за имуществени вреди,представляващи разходи за лечението и престоя на ищцата в здравното заведение – болница „Гювен“ в Турция, съдът е приел,че представените за доказване извършването им две проформа фактури не представляват платежни документи,а доказателства за плащане на сумите по банков път, както е посочено във фактурите и че доставчикът на услугата е отчел плащанията, не са представени по делото.По тези съображения и този иск е намерен за неоснователен. При произнасянето по исковете за имуществени вреди, представляващи разходи за болногледач,съответно за миналите периоди и за следващия подаването на исковата молба бъдещ период до настъпването на обстоятелства, налагащи промяна, съдът е отчел обстоятелството,че през исковия период /от 01.04.2014г. до 01.09.2014г. и от 01.01.2015г. до 17.07.2017г./ ищцата се е намирала първоначално в коматозно състояние, налагащо постоянното й обгрижване, което, според заключението на вещите лица от тройната комплексна медицинска експертиза, с течение на времето бележи само леко подобрение с прояви на минимално съзнателно състояние – минимални,но забележими признаци за поведение и реакции при външни стимули. Отчетено е и обстоятелството, че с решение на ТЕЛК от 29.08.2016г. на ищцата е призната 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ.Съобразено е заключението на допуснатата и назначена в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, според което се установява,че за денонощие престой в хоспис стойността на предоставяната от болногледач услуга е 90 лв., а в домашни условия – между 50 и 70 лв.За да приеме,че тези искове за имуществени вреди са доказани по основанието си съдът се е позовал на т.4 от ППВС №4/30.10.1975г., с което се приема,че ако здравословното състояние на пострадалия от непозволено увреждане налага неговото обслужване от друго лице /факт, по който в случая страните не са спорили/,се дължи на пострадалия обезщетение в размер не само на заплатеното на това лице, но и когато той не е заплащал,а е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не е получавал трудовото си възнаграждение, като размерът на обезщетението в последния случай се равнява на необходимото за получените грижи възнаграждение.Отчитайки минималната промяна в здравословното състояние на ищцата, настъпила през периода, за който се претендира обезщетението, както и факта,че същата е обгрижвана в домашни условия, а не в хоспис, съдът е определил като справедливо обезщетение за полаганите за нея грижи сума в размер на 60 лв. дневно, на базата на която е изчислил и дължимото помесечно и за миналите периоди обезщетение.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касаторите предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваните им от тях части до касационен контрол.

Във връзка с твърдяното в приложеното към касационната жалба на ищцата В. С. Г. ,чрез постоянния й настойник С. С. Г., изложение по чл.284 ГПК наличие на противоречие в мотивите на въззивното решение със задължителните разяснения в т.10 от ППВС №4/1975г. и ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС /по исковете за неимуществени вреди/, както и с т.4 на ППВС №4/1975г. /по исковете за имуществени вреди за разходи за болногледач/ липсва формулиран правен въпрос по смисъла на разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на поставен от касатора конкретен въпрос, по който съдът да се е произнесъл и който да е обусловил правните му изводи, така че да се явява от значение за изхода на делото, е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато, тъй като касационната инстанция няма нито правото, нито задължение да извежда такъв от съдържанието на касационната жалба и изложението, съгласно задължителните указания в посоченото тълкувателно решение. От друга страна, видно от мотивите на обжалваното решение, при произнасянето си по исковете за имуществени вреди, съдът е извел аргументите си именно при съобразяване на т.4 от ППВС №4/1975г. Доколкото не е пренебрегнал практиката на ВС, не може да бъде формиран извод,че разрешенията му не са съобразени с нея и й противоречат и поради това не може да бъде споделена тезата за наличие на допълнителната предпоставка за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Не е налице и предпоставката на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК за уважаване на искането за допускане на решението в частта по иска за имуществени вреди, представляващи направени от ищцата разходи за лечението й в Република Турция. За да е очевидно неправилно по смисъла на посочената разпоредба, съдебното решение следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи, тъй като такава преценка е присъща само за същинската контролна дейност на касационната инстанция, извършвана в производство по вече допуснато касационно обжалване. Очевидно неправилно решението би могло да бъде само когато неправилността е обективно и явно установима - например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др.под. Подобни хипотези касаторът не сочи да са налице, а аргументите му се свеждат до излагане на съображения,които са относими единствено към фазата по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт.

Поради това настоящият състав е препятстван да направи извод за допускане на касационния контрол на въззивното решение в обжалваните му от ищцата негови части.

Не са налице и сочените от касатора „Дженерали застраховане“АД предпоставки за извършване на селекцията по отношение на решенето на апелативния съд по иска за имуществени вреди – разходи за болногледач, уважен в размер на 60 300 лв. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не са такива въпросите, свързани с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства. От формулираните от този касатор четири въпроса вторият е фактически,тъй като отговорът му налага произнасяне по конкретните факти на базата на събраните доказателства,а освен това съдържа твърдение за недоказаност на определен факт, което подлежи на проверка по същество. По въпроса не би могъл да бъде даден общоважим за други случаи отговор, каквато е целта на произнасянето на касационната инстанция при условията на чл.290 ГПК. Третият въпрос не е бил разрешаван от въззивния съд, поради което не може да бъде счетен за обуславящ по смисъла на горните разяснения. Останалите два въпроса са от процесуален характер и са обвързани с оплакването на касатора за липса на обсъждане от страна на въззивния съд на свидетелските показания на св.Г. - брат на бащата на ищцата, установяващи, че през исковия период за ищцата са се грижели всички лица от семейния й кръг и неустановяващи някой от тях да е пропуснал да реализира през този период трудови доходи. Първото от тези две обстоятелства е безспорно и съобразено от съда, поради което необсъждането на свидетелските показания в тази им част от съда не може да бъде квалифицирано като процесуално нарушение, обуславящо крайния изход на спора. Доказването на отрицателния факт – неполучаването на трудови доходи за определен период от време принципно не подлежи на възлагане в тежест на страната,срещу която този факт се противопоставя, а страната, която твърди обратното следва да установи това си твърдение. Поради това не може да бъде формиран извод за приложимост на общата предпоставка за допустимост и по отношение на процесуално-правните въпроси, поставени от „Дженерали застраховане“АД. От друга страна въззивното решение по този иск е основано изцяло на задължителната практика на ВС, обективирана в относимата към случая т.4 на ППВС №4/1975г., доразвита и в последващата служебно известна на настоящия състав практика на ВКС, постановена по сходни случаи /р.№307/01.08.2014г. по гр.д.№773/12г. на четвърто г.о. на ВКС, р.№127/29.10.2015г. по т.д.№1882/14г. на второ т.о. на ВКС, р.№163/31.10.2013г. по т.д.№82/12г. на второ т.о. на ВКС, р.№197/02.02.2015г. по т.д.№869/12г. на второ т.о. на ВКС и др./, според която при липса на доказателства за реално извършени разходи за заплащане на придружител на увреденото лице, размерът на вредите, подлежащи на репарация, се определя чрез експертиза, установяваща стойността на обичайно необходимите средства за заплащане на такава услуга, щом по делото е доказана необходимостта от полагането на такива грижи за увредения с оглед характера на увреждането му, а за уважаване на иска е достатъчно да липсват данни за получавано през това време от грижещия се за пострадалия негов близък трудово възнаграждение.

Горното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане до касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в обжалваните му от касаторите части.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение