Определение № 725 от 30.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 371/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал .2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.Т. К., особен представител на Т. Т. К., против разпореждане на Пловдивски окръжен съд от 09.03.2012 год., с което е оставена без уважение молбата й за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на страната пред въззивната инстанция. Жалбоподателката оспорва правилността на разпореждането, цитирайки съдебна практика в подкрепа на тезата си за дължимо възнаграждение, в качеството й на особен представител, за всяка инстанция, аналогично на процесуалното представителство, основано на договор между страните. Ответната страна не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. С разпореждане от 13.09.2011 год. на Пловдивски районен съд, по гр.д.№ 1267 / 2011 год. адв.Т. К. е назначена за особен представител на ответника Т. К., при определено възнаграждение в размер на 100 лева, вносимо от ищеца ЗАД [фирма] ,съгласно чл.47 ал.6 ГПК и платено. При въззивното обжалване особеният представител е предявил искане за определяне на дължимо за въззивна инстанция възнаграждение, оставено без уважение с атакуваното определение от 09.03.2012 год.. Съдът е мотивирал отказа си, като е приел, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение от 100 лева / при цена на иска 897,81 лева / е за осъществявано процесуално представителство във всички инстанции, до приключване на делото. Частната жалба е подадена в едноседмичен срок от уведомяване на особения представител адв.К. - на 20.03.12 год., но изпращането й на ВКС е разпоредено едва на 8 май 2012 год., при това сред постановяване на решение по делото - № 722 / 04.05.2012 год. по гр.д.№ 706 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение. Същото е влязло в сила с постановяването му, като окончателно, на основание чл.280 ал.2 ГПК. Жалбата е основателна. Съгласно чл.47 ал.6 ГПК особеният представител се назначава на разноски на ищеца, като разпоредбите на глава VІІ от Закона за правната помощ – „ Заплащане на правната помощ „, респ. тези на Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл.37 от ЗПП, не се прилагат / чл.2 и чл.4 ЗПП /. Компетентен да определи възнаграждението на особения представител на ответника е съдът, при условията на Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждение на особения представител се дължи за всяка инстанция, съгласно раздел ІІІ на Наредбата. В този смисъл и цитираното от жалбоподателя опр. № 656 / 23.11.2010 год. по ч.гр.д.№ 342 / 2010 год., постановено по реда на ГПК, в сила от 01.03.2008 година. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 7 ал.2 т.1 от същата и предвид цената на иска - под 1000 лева, минималното възнаграждение възлиза на 89,78 лв. и е дължимо за една инстанция. Определеното от съда, в размер на 100 лева, се явява съразмерно и справедливо определено за една инстанция и очевидно непокриващо, дори с оглед минималния задължителен размер от 40 лв., дължимото съгласно Наредбата възнаграждение. Следователно и като е отказал определяне и присъждане на такова за въззивна инстанция, Пловдивски окръжен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Предвид междувременното влизане в сила на решение по делото и изхода по същото - в полза на ищеца, липсва основание дължимото за особения представител на ответника възнаграждение да бъде вменено в тежест на ищеца / чл.78 ал.7 предл. второ ГПК и арг. от пар.3 ПЗР на ЗПП /. Последното предпоставя след отмяна на отказа на въззивния съд да определи възнаграждение на особения представител за въззивна инстанция, делото да се върне на същия съд, за произнасяне по реда на чл.248 ГПК - допълване на постановеното решение в частта, относно дължими от ответника разноски за процесуалното му представителство от особен представител, след определяне на размера на същото, в съответствие с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Такъв процесуален резултат би се постигнал и ако съдът, в съответствие с навременно депозираната частна жалба на особения представител, бе изпратил същата за инстанционен контрол преди постановяване на решението си. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение