Определение № 829 от 03.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 618/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. М. К. срещу определение № 87 от 29.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 36/2024 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 11 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 454/2023 г. на Девински районен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на К. за освобождаване от заплащане на държавна такса. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Допускането на касационно обжалване се обосновава с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в производството, но е недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. В настоящия случай се касае до искове на потребител, като според правилото на чл. 113 ГПК образуваното по тях дело се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес. Ищцата, която е направила искане за освобождаване от дължимата по делото държавна такса, е предявила срещу „Неткредит“ ООД, [населено място] при условията на обективно съединяване на искове: 1. иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит от 21.09.2020 г., сключен между К. и „Неткредит“ ООД, по силата на който на ищцата е предоставен кредит от 1500 лв., с цена на иска съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК в размер на 1 500 лв. /размера на уговорения кредит, съотв. стойността на договора/; 2. иск за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена по договора за потребителски кредит възнаградителна лихва, с цена на иска според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК в размер на 50 лв. и 3. иск за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена сума във връзка с договор за гаранция към договора за потребителски кредит, с цена на иска според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК в размер на 50 лв. С исковата молба е предявен и иск срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД, [населено място] за прогласяване нищожността на акцесорен договор за гаранция от 21.09.2020 г. към договор за потребителски кредит от 21.09.2020 г. с посочена цена на иска в размер на 800 лв. Цените на предявените искове са под минималния праг за достъп до касация за граждански дела – 5 000 лв. и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение за потвърждаване на акта на първоинстанционния съд за оставяне без уважение на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса е процесуално недопустима. По изложените съображения частната касационна жалба срещу определението на Смолянски окръжен съд следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение