Определение № 16 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Д. Х. Г. против решение № 367 / 08.10.2012 год. по гр.д.№ 829 / 2012 год. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е отменено отхвърлителното решение № 434 / 19.04.2012 год. по гр.д.№ 5454 / 2011 год. на Великотърновски районен съд, по иска на Е. Т. Е. против Д. Х. Г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.417 ал.1 т. 9 предл. първо ГПК и вместо това е прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5 800 лева, на основание запис на заповед от 02.05.2007 год., ведно със законната лихва върху същата от датата на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното й изплащане. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването, но е процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК, предвид следното: Предмет на иска е установяване съществуването на задължение по абсолютна търговска сделка. Същият обуславя характеристика на образуваното дело като търговско, на основание чл. 1 ал.1 т.8 предл. второ вр. с чл. 286 ал.2 ТЗ. Понятието „ търговско дело „ действително е по - широко от понятието „ търговски спор „, по смисъла на чл.365 от ГПК, като последните не изчерпват предмета на търговските дела. Посочените в чл.365 ГПК спорове, обаче, между които по характеристика попада и настоящият спор / чл. 365 т.1 от ГПК /, безспорно обуславят търговски характер на образуваното дело. Цената на иска - под 10 000 лева, с оглед търговския характер на делото, предпоставя недопустимост на касационното обжалване, на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение