Определение № 460 от 05.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3276/2018 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7110/27.07.2018 г. на Е. Е. В. срещу разпореждане № 125 от 13.07.2018 г. по ч. гр.д. № 2464/2018 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е върната частната й жалба с вх. № 6688/12.07.2018г., подадена по пощата на 11.07.2018 г. против определение № 286 от 06.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2464/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което се потвърждава друго определение № 143/10.05.2018 г. по ч.гр.д. № 538/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което е върната нейна частна жалба против определение, постановено по реда на чл.288 ГПК и не е допуснато касационно обжалване на решение № 76/07.03.2017 г. по гр.д. № 108/2017 г. на Окръжен съд Враца. В частната жалба се поддържа, че разпореждането за връщане на частната жалба не е съобразено със закона и е неправилно, тъй като правният спор е трудов и подлежи на триинстанционен съдебен контрол. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че обжалваното разпореждане е преграждащо и постановено от друг състав на Върховния касационен съд, поради което подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд ( чл.274, ал.2, изр.2 ГПК ). Частната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, с оглед на което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Определенията на Върховния касационен съд по реда на чл.288 ГПК не подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, тъй като не са преграждащи по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК (с тях съдът се е произнесъл само по въпроса дали е налице някоя от предпоставките в чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване) и не е предвидено изрично обжалването им в закона (чл.274, ал.1, т.2 ГПК). Изключени от последващ инстанционен контрол са и определенията на Върховния касационен съд, с които се потвърждава прекратяване на производството от друг състав на ВКС поради недопустимост на подадената касационната жалба, тъй като с него се изчерпва реда за обжалване на определенията, съгласно по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. В случая, състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. е приел, че се обжалва съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което е потвърдил определението за връщане на частната жалба на Е. Е. В., на основание чл.275, ал.2, вр. с чл.262, ал.2, т.1 ГПК, срещу определение на ВКС, ІV г.о., потвърждаващо оставянето без разглеждане на касационната жалба на Е. Е. В. и недопускането й до касационно обжалване на въззивното решение в друга част на касационната жалба. Предвид изложените съображения, следва да се приеме, че определение №286/06.07.2018 г. по ч.гр.д. №2464/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. е окончателно и не подлежи на обжалване. Това обстоятелство е констатирано и от съдебния състав на Върховния касационен съд постановил връщане на частната жалба. Изложените в частната жалба доводи са по съществото на правния спор и не подлежат на преценка в настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение