Определение № 478 от 04.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1990/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 42 от 24.02.2020г. постановено по гр.д. № 260/2019г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е отменено решение № 24 от 21.03.2018г. по гр.д. № 2/2018г. на Районен съд Ардино и вместо това е отхвърлен предявения от Н. С. Ч. и О. И. Ч. против Й. Х., С. С. Ф., С. С. Х., Н. С. Х., М. Й. и Община Ардино иск за установяване правото на собственост върху нива в местн. “Д. я.” с площ 0,890 дка, представляваща имот с № *, образуван от имот с № * по картата на землището на [населено място], при граници: имот № * - пасище с храсти на Община Ардино и имот № * - нива на С. Ф. Х., съгласно приложената към исковата молба скица-проект на имота, изготвена от “Инж. Тачо Чакъров” ООД. Касационната жалба е подадена от ищците Н. С. Ч. и О. И. Ч. чрез пълномощника адв. Х.. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос. Ответниците не са представили писмени отговори. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по установителен иск за собственост, като спорът се разглежда от въззивната инстанция за втори път. С решение № 167 от 22.10.2019г. по гр.д. № 4432/2018г. на Върховния касационен съд, I г.о., е отменено предходно въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане. Дадени са указания за допускане на техническа експертиза с конкретна задача, а именно за изясняване границите на имотите на ищците и на ответниците по първоначалните актове за собственост - решенията на Общинска служба “Земеделие и гори” - Ардино, и за обозначаване на скица на местоположението на дървената ограда, на оврага и на двата орехови дънера. Посочено е, че въз основа на експертизата съдът следва да мотивира какви са били границите на имота на праводателите на ищците съгласно решението на ОСЗГ-Ардино, а не съгласно посоченото в картата на възстановената собственост. Въззивният съд е изпълнил дадените указания, след което е решил спора. Ищците основават правото си на собственост на нотариален акт за покупко-продажба от 19.06.2007г. Сочат, че собственици на съседния имот от северозападната страна с № * са ответниците - физически лица, като и двата имота са възстановени на наследниците на Р. М. И.. През лятото на 2016 год. първите двама ответници извършили трасиране на собствения си имот и установили, че почти половината от имота на ищците попада в техния. Тогава по искане на ищците било извършено заснемане на имота им от лицензирана фирма „Инж.Тачо Чакъров” ООД като била изготвена скица-проект, съгласно която част от имота им с площ 0,426 дка попада в имота с № *, собственост на ответниците физически лица, а друга част с площ 0,022 дка попада в имот с № * - пасище с храсти на Община Ардино и трета част - с площ 0,040 дка попада в имот с № * - пасище с храсти на Община Ардино. Ищците твърдят, че са владеят и ползват имота още преди закупуването му през 2007г., без никой да е предявявал собственически претенции до 2016 год. Евентуално, считат, че са придобили собствеността по давностно владение, тъй като заедно с присъединеното владение на праводателите им, са владяли имота повече от 10 години, а след придобиването на имота с нотариален акт са го владяли повече от 5 години. Ответниците Й. Х., С. С. Ф., С. С. Х., Н. С. Х. оспорват иска; твърдят, че границите на имота им реално очертани и отразяват общата му площ от 1,403 дка; считат, че няма изместване на границите, тъй като имотите на останалите съседи са правилно очертани. Ответникът М. Й. не оспорва предявения иск като сочи, че процесният имот бил собственост на неговия баща Р. И. и през 2007 г. е продаден на ищците. Ответникът Община Ардино не взема становище по предявения иск. Установено е, че с Решение от 26.07.2005 год. на Общинска служба „Земеделие и гори” - Ардино на наследниците на Р. М. И. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 1,403 дка, находяща се в местността „Д.”, представляваща имот № * по картата на землището при граници: имот № * - пасище с храсти на Община Ардино, имот № * - нива на наследниците на Р. И., имот № * - нива на Община Ардино и имот № * - полски път на Община Ардино, като решението е придружено със скица на имота. През 2005г. наследниците продават на С. Ф. Х. 5/6 ид. ч. от имота. След смъртта му, през 2013г. част от наследниците му продават 3/12 ид.ч. от имота на С. Ф. и 3/12 ид.ч. на Й. Х., като приобретателите също са наследници на С. Х.. Установено е също така, че на наследниците на Р. И. е възстановено с Решение от 2007г. на ОСЗГ-Ардино правото на собственост върху нива от 0,890 дка, находяща се в местността „Д. я.”, представляваща имот № * по картата на землището, при съседи: имот № * - пасище с храсти на Община Ардино, имот № * - нива на наследниците на Р. М. И., имот № *- пасище с храсти на Община Ардино и имот № * - нива на С. Ф. Х.. Този имот същата година е продаден на ищцата Н. С. Ч., като в нотариалния акт е отразено, че имотът е образуван от имот с кад. № * по картата на землището. Представена е скица-проект, изготвена от “Инж. Тачо Чакъров” ООД, на която е изобразено ново местоположение на ПИ *, с посочване на имотите, които се засягат. Събраните свидетелски показания сочат, че ищците ползват имота си от закупуването му и той граничи с път, дере и ограда. Свидетелите на ответниците сочат, че те също ползвали своя имот необезпокоявано, т.е. спорове между страните не е имало. Техническата експертиза дава заключение, че съгласно приложената скица-проект претендираният от ищцата имота включва 0,402 дка от поземлен имот № *, 0,426 дка от имот № *, както и 0,022 дка от имот № * и 0,040 дка от имот № *. От огледа на место вещото лице установява стара реална граница по югоизточната граница на процесния имот, като не констатира извършени подобрения в имота. Приетата пред въззивния съд експертиза на същото вещо лице установява, че към датата на издаване на Решението на ОСЗ от 2005 год. за възстановяване на собствеността върху имот № * този имот граничи с имот № *, който е с площ 21.0 дка и се стопанисва от Община Ардино на основание чл.19 ЗСПЗЗ. По-късно от този имот са образувани няколко нови имота, като новообразуваният имот № * е възстановен на наследниците на Р. И. през 2007г. и след това е закупен от ищцата Н. Ч.. В изготвената комбинирана скица вещото лице е взело данни от картата на възстановената собственост и от решенията на ОСЗ със скиците. В устните си обяснения вещото лице заявява, че ищцата, която не говори български език, не можела да посочи точни граници на собствения си имот, както и че на място няма материализирани граници. Според експерта имотът, който е закупила ищцата, не съвпада с този, за който претендира. Обяснява, че при по-късно заявено възстановяване на собствеността, след изготвяне на КВС, ОСЗГ възстановява собствеността като отделя от стопанисваните от общината земеделски земи - така е процедирано с имот № *, който е бил образуван от имот № * и закупен впоследствие от ищцата. Вещото лице обяснява, че двата дънера от орехови дървета, отразени в комбинираната скица, не могат да се приемат за граница на стария имот, тъй като същите са на различни места и не са в някаква права линия помежду си; също така, отразената в комбинираната скица „ограда” представлява колчета, забити в земята, с тел и дъски между тях, като дължината й е около 15 метра. При тези данни въззивният съд е намерил предявения иск за неоснователен. Изтъкнал е, че предмет на иска е установяване на правото на собственост на ищците върху недвижим имот с № *, представляващ нива с площ 0,890 дка, находящ се в землището на А., местността „Д. я.”, за който в исковата молба се твърди, че е с местоположение в пространството, различно от това на същия имот по картата на възстановената собственост за землището, както и се твърди, че части от него попадат в съседни имоти, собственост на ответниците, а именно: 0,426 дка попадат в имот № *, собственост на ответниците Й. Х., С. Ф., С. Х., Н. Х. и М. Й.; 0,022 дка попадат в имот № * собственост на Община Ардино и 0,040 дка попадат в имот № *, собственост също на Община Ардино. Имотът е идентифициран по този начин в приложена скица-проект, като според нея имотът е с видимо изместено местоположение в сравнение със скицата на същия имот по картата на възстановената собственост. Твърденията на ищците са, че имотът е купен през 2007г. именно в тези граници и оттогава е владян и ползван необезпокоявяно, вкл. и до настоящия момент. Съдът е приел, че с решенията на ОСЗ и в резултат на извършените сделки ищците се легитимират като собственици на ПИ № *, а ответниците - физически лица на ПИ № *, които са съседни. Спорът е за точното местоположение и граници на имотите и по-точно за границите на имота на ищците. Позовавайки се на разрешенията в Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК на ВКС, съдът е счел, че този спор следва да се реши въз основа на границите, посочени в актовете за собственост. В хипотеза на реституция по административен ред, като тази по ЗСПЗЗ юридическият акт, който определя границите на имота, така че те да могат да бъдат установени, е административният акт за реституция. В случая за ищците това е Решение № 01208/23.04.2007г. на ОСЗ, което заедно със скицата на имота, представляваща неразделна част от решението, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт. Съответно, административният акт за реституция на имота на праводателите на ответниците-физически лица е Решение № 01263/26.07.2005г. на ОСЗ, заедно със скицата на имота. Именно тези юридически актове са взети предвид от вещото лице в допълнителната техническа експертиза и комбинираната скица, според които границите на имотите на ищците и на ответниците-физически лица към момента на възстановяване на правото на собственост, съвпадат с отразените в картата на възстановената собственост. Следователно, с извършените сделки и двете страни са придобили вещните права върху тези имоти в обемите, притежавани от праводателите им, вкл. и по отношение на площта, категорията земеделска земя, местоположението и границите на тези имоти, така както са отразени в съответните решения и скици към тях. Ето защо, ищците не са придобили собствеността върху имот № * в границите му, посочени в приложената скица-проект въз основа на договора за покупко-продажба; те не придобили този имот /в тези граници/ и на евентуално заявеното основание - придобивна давност, тъй като от доказателствата не се установява ищците да са осъществявали въобще владение върху имот № * в границите му, посочени в приложената скица-проект, в т.ч. и в частите му, попадащи според в имотите на ответниците. Свидетелите заявяват, че ищците са ползвали закупения имот необезпокоявано от придобиването му, без да са имали имуществени спорове с ответниците, които пък ползвали необезпокоявано придобития от тях имот. Показанията на С. К. и на Ш. Ч., които сочат граници на закупения имот /първата свидетелка сочи дере, ограда и път, а втората - път, дере и общинска земя/, не установяват с необходимите точност и конкретност в какви точно граници е съществявано това ползване, вкл. и дали съвпадат с тези, посочени в скицата-проект. Владението на ищците в границите по скицата-проект не се установява и от констатациите на техническата експертиза. Съдът е посочил, че скицата-проект, изработена от „Инж.Тачо Чакъров” ООД не установява правото на собственост върху очертания с нея имот, като при това не е ясно въз основа на какви данни е изготвена същата, по какъв повод и в каква точно процедура. Кредитирал е изцяло и двете заключения на вещото лице Я., както и изнесеното от вещото лице в съдебно заседание, че на място няма материализирани някакви граници на имотите с колчета или очертани по друг начин, които да съответстват на границите по скицата-проект. Въз основа на изложеното съдът е отхвърлил иска. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Нито в жалбата, нито в изложението, представено от касаторите, е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е разрешен в обжалвания акт и да е от решаващо значение за изхода на спора. А липсата на такъв въпрос е достатъчно основание, за да бъде отказано допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Наведени са единствено оплаквания срещу изводите на съда, произтичащи от преценката на доказателствата - че съдът неправилно е ценил свидетелските показания, които установяват владение на имота в претендираните граници. Наред с това се твърди в изложението, че до 2016г. и ищците, и ответниците са владяли имотите си в границите, посочени от общия им праводател и никой не е имал претенции за тези граници, тъй като никой не е знаел до този момент, че границите са изместени. В изложението е направено позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без никаква обосновка. Визираната разпоредба касае разрешаване на правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Необходимо е не само посочването на въпрос, но и обосноваване на някоя от проявните форми на това основание, така както са разяснени в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК, т.4, а именно: създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, липса на практика по тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна уредба, необходимост от осъвременяване на практиката поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството. На основание горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.