Определение № 627 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1407/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „АГРО ГРУП” ООД, представлявано от адв. М. М., срещу решение № 54 от 22.02.2023г. по в.т.д. № 609/2023г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 83 от 20.07.2023г. по т.д. № 175/2022г. на Окръжен съд Добрич в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора против ЕТ „БЕЛЧЕВ – 55 – ИВАН БЕЛЧЕВ” искове за реално изпълнение на поето по договор за покупко-продажба № Пф-4-12-140222/14.02.2022г. задължение за доставка на 150 тона пшеница, реколта 2022г., при цена 450 лева/тон или обща стойност 67 500 лева; за заплащане на сумата 20 250 лева, представляваща неустойка по чл.21.1 от договора за забава при доставянето на 150 тона пшеница, реколта 2022г., представляваща 30% от стойността на недоставеното количество при единична договорена цена от 450 лева за тон, и при условията на евентуалност за заплащане на сумата 20 250 лева, представляваща неустойка по чл.21.2 от договора за отказ да се доставят 150 тона пшеница, реколта 2022г., представляваща 30% от стойността на недоставеното количество при единична договорена цена от 450 лева/тон.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, както и неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразност и необоснованост. Довода за недопустимост на въззивното решение обосновава с твърдение за липса на надлежно сезиране на съда от ответника с възражение за недействителност на сключения договор за покупко-продажба и възражение за частично потвърждаване на същия договор с конклудентни действия от ответника само за количество 45 тона. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.2 ГПК поради вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, както и поради наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправен въпроси:

1. Обусловено ли е прилагането на оборимата законова презумпция по чл.301 ТЗ от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД или зависи от противопоставянето от търговеца веднага след узнаването? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 37 от 01.04.2009г. по т.д. № 106/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 202 от 06.02.2012г. по т.д. № 87/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 57 от 07.06.2011г. по т.д. № 463/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. Кога следва да се счита оборена презумпцията по чл.301 ТЗ? Твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 30 от 08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 89 от 12.06.2013г. по т.д. № 431/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 109 от 07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.

3. Потвърждава ли търговецът действия на лице, извършени от негово име без представителна власт, в случай че след узнаване на тези действия веднага не им се е противопоставил? Касаторът намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 51 от 10.02.2012г. по гр.д. № 962/2011г. на ВКС, ГК, II г.о.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на делото? Твърди се произнасяне по въпроса в противоречие с решение № 36 от 24.03.2014г. по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ответникът по касация И. С. Белчев като ЕТ „БЕЛЧЕВ -55- ИВАН БЕЛЧЕВ”, представляван от адв. Е. Т., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като поддържа, че въззивното решение не е очевидно неправилно, както и че въззивният съд се е произнесъл по поставените материалноправни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, а четвъртият процесуалноправен въпрос представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че по делото не се спори относно частичното изпълнение на сключения между страните договор за покупко-продажба на пшеница, реколта 2022г., както и не се твърди изпълнението му за предявената разлика от 150 метрични тона до уговорените в договора общо 600 метрични тона пшеница. Приел е, че от графологическа експертиза, възприета от първата инстанция и неоспорена от страните, се установява, че договорът, от който ищецът черпи основание на исковите си претенции с правно основание чл.79 и чл.92 ЗЗД, не е подписан от представляващия едноличния търговец ЕТ „И. Белчев“ в качеството му на продавач. Поради това е намерил за доказано възражението на ответника, че не е договарял тези условия с представляващия дружеството – купувач „Агро груп” ООД В. В.. Съобразил е, че съгласно актуално към датата на подписване на договора /14.02.2022г./ вписване в търговски регистър по партидата на „Агро груп” ООД, дружеството се представлява от двама управители заедно и поотделно – В. В. и Д. Н., като договорът е бил подписан за ищеца от първия, а ответникът твърди, че е договарял доставката на пшеница устно с втория управител Д. Н.. Отбелязал е, че не се твърди друго, различно неформално правоотношение, възникнало между ответника и „Агро груп” ООД чрез управителя Н., но се твърди изменението на договора с уговорка за доставяне на по-малко количество пшеница при единична цена от 450 лева/тон, и е намерил, че в това твърдение се съдържа и изявление за потвърждаване на договора. Приел е, че при липса на други данни и твърдения /за подписване на договора от оправомощено лице, пълномощник/, договорът е подписан от лице без представителна власт спрямо едноличния търговец.

Въззивният съд е приел, че поканата за изпълнение на „Агро груп” ООД до ответника е получена на 28.07.2022г., но в отговора си ответникът е заявил, че не може да изпълни договора за разликата до уговореното пълно количество пшеница при уговорена цена от 450 лева/тон, като поради това счита същият за изпълнен в обема на доставеното, както и е оспорил договорената цена, въвеждайки възражение за икономическа неизгодност на сделката за разликата поради драстична промяна на обективната икономическа обстановка. Посочил е, че изрично в отговора е цитиран процесният договор, поради което не може да се приеме, че изявлението на ответника касае друго успоредно на процесното договаряне между страните с идентичен предмет. Приел е за установено от изслушаната счетоводна експертиза, че и двете страни са отчели покупко-продажбата по договора от 14.02.2022г. със съответните счетоводни записи: при ищеца на основание на фактура № 324/11.07.2022г. по дебита на сметка 304/200701 стока, пшеница е заприходено количество от 450 тона при цена от 450 лева/тон или общо стоки на стойност от 202 500 лева, и съответно по кредита на сметка 401/48399901 доставчик ЕТ „Белчев 55” е отразена идентична сума от 202 500 лева; на 12.07.2022г. при ищеца по дебита на сметка 401 доставчик ЕТ „Белчев 55” е отразена сума от 150 000 лева срещу кредитиране на сметка 5030 Разплащателна сметка със същата сума, а по сметка 5034 Разпл.сметка при „Райфайзенбанк” е отразена останалата част от платеното в размер на 52 500 лева; възникналите задължения на „Агро груп” ООД към ЕТ „Белчев 55 –И. Белчев” в общ размер от 202 500 лева са напълно погасени, като стоката е била предадена с приемо-предавателен протокол от 16.07.2022г.; при едноличния търговец въз основа на същата фактура № 324/11.07.22г. е отразена по дебита на сметка 411 клиенти, партида „Агро груп” ООД като вземане в размер на 202 500 лева и съответно по кредита на сметка 701 Приходи от продажба на продукция е отразена идентична сума, формирана от 450 тона пшеница при единична цена от 450 лева/тон продажна цена. Въззивният съд е посочил, че издадените във връзка с доставката на пшеница от ответника фактури са били надлежно заплатени от ищеца, както и че фактурите /една от които касае именно процесната частична доставка/ са били издадени по две сделки с пшеница, като в счетоводството на страните липсва отразяване на фактура, издадена от ответника за продажба на пшеница, която да не е платена. Посочил е, че не са установени авансови плащания по двете продажби, както и издадени от ответника фактури, които да не са били платени. Приел е, че между страните по делото има извършени две сделки на обща стойност от 467 000 лева, паричните отношения по които са изцяло уредени, вкл. съобразно счетоводните регистри. Посочил е, че от експертизата се установява разлика в покачване средните изкупни/пазарни цени на продаваната суровина /пшеница/ в периода от сключване на договора през м.02.2022г. към изпълнението му през м.07.2022г., като тези данни се подкрепят и от изготвената и приета икономическа експертиза. Приел е за установено от изслушаната икономическа експертиза, че действително реалните пазарни цени на пшеницата са скочили през м.юли 2022г., макар към момента на договаряне да са били близки до посочената в договора цена от 450 лева/тон. /509 лева/тон/

Въззивният съд е приел, че договорът от 14.02.2022г. е сключен от лице без представителна власт, поради което е непротивопоставим на ответника, освен ако не бъде потвърден от последния, вкл. чрез липса на противопоставяне. Изложил е съображения, че при договор, сключен в хипотезата на чл.42 ЗЗД /чл.301 ТЗ/ от лице без представителна власт, мнимият представител е формирал и изявил поначало валидна воля от името на представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие. Посочил е, че в хипотезата на чл. 301 ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговеца, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването, като противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Въззивният съд е приел за установено от счетоводната експертиза и приложените по делото писмени доказателства, че ответникът е узнал за договора от 14.02.2022г. най-рано към момента на издаване на фактура № 324/11.07.2022г. за покупко-продажбата на 450 метрични тона пшеница, като поканата за изпълнение на договора е връчена на длъжника /ответник/ едва на 28.07.22г. и с отговора си същият се е противопоставил на изпълнението му за цялото уговорено по договора количество от 600 метрични тона пшеница при единична цена от 450 лева/тон. Намерил е, че с предприемане изпълнение по договора ответникът очевидно се е съгласил с договора до размера на фактурираното и предадено на купувача количество пшеница съгласно чл.301 ТЗ, но е изтъкнал, че извършените от ответника правни и фактически действия – осчетоводяване на покупко-продажбата за част от предмета, издаване на фактура и доставката на съответното количество стока – следва да бъдат ценени, ведно с направеното оспорване изпълнението на договора за пълното уговорено количество - за остатъка от 150 метрични тона пшеница, което е сторено в отговор на изпратената покана за изпълнение. Достигнал е до извод, че поведението на ответника, тълкувано в съгласие с изявленията му, сочат, че същият се е противопоставил на постигнатите уговорки за количеството над 450 тона до уговорените 600 метрични тона и в този смисъл - че посредством действията си ответникът е опровергал презумпцията на чл.301 ТЗ за потвърждаване на договорното правоотношение изцяло. Добавил е, че фактическите отношения на страните отразяват именно това възражение на ответника, поддържано и в процеса относно претенцията за реално изпълнение на недоставеното количество пшеница. Намерил е, че след като сделката, сключена от мним представител, може да бъде потвърдена изцяло, то същата може да бъде потвърдена и изпълнена за част от предмета per argumentum a fortiori.

Въззивният съд е приел за безспорно, че договор № Пф-4-2-140222/14.02.2022г. за покупко-продажба на пшеница реколта 2022г. е бил изпълнен в по-голямата си част, като ответникът е доставил на купувача „Агро груп“ ООД 450 тона пшеница при единична цена 450 лева/тон. Посочил е, че съгласно изслушаната счетоводна експертиза в качеството си на продавач ЕТ „Белчев 55 И. Белчев“ е издал фактура № 324/11.07.2022г. с обща стойност от 202 500 лева без ДДС, представляващи цената на 450 тона пшеница, реколта 2022г., с единична цена от 450 лева/тон. Намерил е, че възникналите в изпълнение на издадената фактура задължения за ищеца „Агро груп“ ООД са били изцяло погасени и въз основа на това стоката е била предадена съгласно приемо-предавателен протокол от 16.07.2022г. на купувача и е била заплатена чрез две преводни нареждания на ищеца. Посочил е, че стопанската операция е намерила съответно отразяване при двете страни по спора. Намерил е, че в случая са предприети всички правни и фактически действия от ответника за изпълнение на част от договора, като същевременно е налице изрично противопоставяне относно изпълнението му за разликата /изцяло/. Пояснил е, че способите, по които ненадлежно представлявания търговец узнава за сделката, не са законово регламентирани, но в непротиворечивата практика на ВКС по приложение на чл.301 ТЗ се приема, че това са: отразяване на съответните правни действия и/или на последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомяване на търговеца от ненадлежния му пълномощник или от трети лица; при предприемане на действия по реализиране на права или изпълнение на задължения по търговската сделка от мнимо представлявания търговец и др. Съобразил е, че съгласно практиката на ВКС е необходимо съдът да разграничава извършените процесуални действия от страната, в чиято правна сфера са рефлектирали извършените без представителна власт действия, от оспорване на формалната доказателствена сила на документ, обективиращ съответна търговска сделка; оспорването на автентичността на документа, обективиращ действия на ненадлежен пълномощник на търговеца, не съставлява основание за изключване на презумпцията по чл.301 ТЗ. Приел е, че с оглед изричните изявления на ответника и събраните доказателства безспорно се установява, че ЕТ е потвърдил сключената без представителна власт сделка за покупко-продажба на пшеница, като е изпълнил част от нея – фактурирал и доставил на купувача 450 от 600 метрични тона пшеница, реколта 2022г., при цена от 450 лева/тон, но същевременно е отказал да изпълни договора в останалата част за разликата от 150 метрични тона пшеница поради икономическа неадекватност на цената спрямо пазара на пшеница, променен драстично поради различни независещи от страните обстоятелства. Достигнал е до извод, че ответникът е бил обвързан единствено от потвърдената част на договора за продажба на пшеница, за която не се спори, че е била надлежно изпълнена, а в останалата част договорът не може да го обвърже, като създаде задължения, каквито очевидно не е поел. Поради това е приел, че предявеният главен иск за реално изпълнение на договора с доставяне на 150 метрични тона пшеница реколта 2022г., основан на договора от 14.02.2022г., е неоснователен, като е неоснователен поради липсата на правоотношение за разликата и искът за заплащане на мораторна неустойка в размер на 30% от стойността на недоставеното количество пшеница съгласно т.21.1 от договора.

По евентуалния иск за заплащане на неустойката, предвидена в чл.21.2 от договора, в размер на 30% от неизпълнената част въззивният съд е изложил съображения, че поради приетата липса на потвърждаване на договора за разликата над доставеното реално количество пшеница до уговорените по договора 600 метрични тона, този иск също се явява неоснователен.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Не е налице твърдяната в изложението вероятна недопустимост на въззивното решение. Съгласно постоянната практика на ВКС съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията за решаване на делото по същество; когато решението е постановено при липса на право на иск или ако правото на иск не е упражнено надлежно; когато съдът е бил десезиран от спора; при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск. В случая твърдения за наличие на някое от посочените основания за недопустимост на въззивното решение не се излагат, а доводът за недопустимост е обоснован с твърдение за произнасяне на въззивния съд по възражения, с каквито не е бил надлежно сезиран - обстоятелство, които няма отношение към допустимостта на постановеното въззивно решение, а евентуално би представлявало допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

Първите три материалноправни въпроса, отнасящи се до приложението на уредената в чл.301 ТЗ презумпция, са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По приложението на чл.301 ТЗ е формирана постоянна практика на ВКС, включително посочените от касатора решение № 37 от 01.04.2009г. по т.д. № 106/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 202 от 06.02.2012г. по т.д. № 87/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 57 от 07.06.2011г. по т.д. № 463/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 89 от 12.06.2013г. по т.д. № 431/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 109 от 07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 51 от 10.02.2012г. по гр.д. № 962/2011г. на ВКС, ГК, II г.о. Съгласно така формираната практика прилагането на установената от закона презумпция по чл.301 ТЗ е обусловено не от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД, а от противопоставянето на търговеца на тези действия, което следва да се извърши веднага след узнаването. Прието е, че за разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /чл.42, ал.2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец в съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на falsus procurator – мним представител или при условие на excessus mandati – превишаване пределите на представителната власт. Посочено е, че законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт сделка с момента на узнаването й. Приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл.301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Предвид така формираната практика и съобразявайки мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка за съоветствието му с постоянната практика на ВКС по приложението на уредената в чл.301 ТЗ презумпция.

Последният процесуалноправен въпрос, формулиран в изложението, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях, е релевантен. По приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая, противно на твърденията на касатора, въззивният съд е обсъдил наведените от страните твърдения и възражения и събраните доказателства и е изложил самостоятелни съображения във връзка с тях, а несъгласието на касатора с изводите на съда представлява оплакване за неправилност, по което касационната инстанция ще се произнесе в решението си.

По правилността на обжалваното решение настоящата инстанция ще се произнесе в решението си по чл.290 ГПК, поради което не следва да се обсъжда наличието на соченото основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът „АГРО ГРУП” ООД следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 1755 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение