Определение № 478 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 206/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на областния управител на Област Хасково, приподписана от гл. юрк. Виденова, срещу определение № 8461 от 09.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1835/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се обяви за нищожен оспорения административен акт. Ответникът – Общински съвет Минерални бани не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран със заповед № АК-04-8/01.12.2025 г. на областния управител на Област Хасково, обективираща оспорване на решение № 368 по протокол № 31 от 11.11.2025 г. на Общински съвет – Минерални бани, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА във вр. с чл. 124а, ал. 1, чл.124б, ал. 1 ЗУТ и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ се одобрява задание и се разрешава изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – план за улична регулация (ПУП-ПУР) в определен териториален обхват. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане като недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното решение представлява акт по чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, който предвид разпоредбата на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ е изключен от съдебен контрол. Обосновава извод, че по силата на ЗУТ като специален закон спрямо ЗМСМА актовете на общинските съвети, с които се разрешава изработване на проект за ПУП и се одобрява задание към него, не подлежат на обжалване от областния управител, поради което е налице изключение, изрично предвидено в закон съгласно чл. 45, ал. 4 ЗМСМА. Като се аргументира с разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК, излага съображения, че оспореното решение не може да бъде предмет на отделна съдебна проверка, тъй като е част от процедурата по издаване на крайния административен акт за одобряване на подробен устройствен план, което подлежи на обжалване пред съда по реда на чл. 215 ЗУТ. Определението е правилно като резултат по следните съображения: Правилно е прието, че заповед № АК-04-8/01.12.2025 г. на областния управител на Област Хасково, издадена на основание чл. 32 ал. 2 ЗА, замества жалбата и има сезиращо съда действие, поради което изискванията за нейната допустимост следва да се преценяват съобразно ЗУТ като специален закон. Настоящият състав не споделя извода на първата инстанция, че оспореното решение представлява акт по чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, съответно не подлежи на съдебен контрол по силата на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ. Посочените правни норми се отнасят до даването на разрешение за изработване на проект за първоначален ПУП, а в случая, независимо от цитираните в него разпоредби, от предметното му съдържание е видно, че се касае за акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с който се допуска изработването на проект за изменение на ПУП – ПУР по предложение на кмета на община Минерални бани. С решението се одобрява задание и се разрешава изработването на проектна документация за изменение на ПУП - ПУР в североизточната зона на с. Сърница, с обхват о.т. 7, о.т. 8, о.т. 9, о.т. 10, о.т. 11, о.т. 16, о.т. 17, о.т. 18, о.т. 19, о.т. 20, о.т. 21, о.т. 22, о.т. 23, о.т. 24 и о.т. 25, с който да се коригират трасетата на улиците съгласно съществуващото им местоположение на терена; допълване на нова улична отсечка в рамките на кв. 2 по плана на с. Сърница в съответствие със съществуващото на терен трасе, както и разделянето на квартал 2 на два самостоятелни квартала с нови номера – кв. 38 и кв. 39 по плана на с. Сърница, община Минерални бани. Съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ актовете, с които се допуска изработването на проект за изменение на ПУП, спират прилагането на действащия план в частите, за които се отнасят. Тъй като по този начин се засягат права и законни интереси на заинтересованите лица, за тези актове законът не изключва изрично съдебния контрол така, както е предвидено в чл. 124б, ал. 4 ЗУТ за актовете по чл. 124а ЗУТ, отнасящи се до изработване на проект за първоначален ПУП. Следователно, доколкото в случая оспореният административен акт поставя началото на процедура по изменение на действащ ПУП, а не за одобряване на първоначален такъв, чл. 124б, ал. 4 ЗУТ е неприложим. С него се дава разрешение по реда на чл. 135 ЗУТ, което е самостоятелен административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ и подлежи на самостоятелен съдебен контрол, в каквато насока е и трайната практика на Върховния административен съд, а не представлява акт, който е част от производството по издаване на краен акт съгласно чл. 21, ал. 5 АПК. Касае се за особено двуфазно производство, предвидено в специалния ЗУТ, като на първо място се провежда производство по разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, развиващо се по реда на чл. 135 ЗУТ и завършващо с акт, с който се разрешава или се отказва да се разреши изработването на проект за изменение на действащ план, който акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол от заинтересованите лица. При положителен акт се пристъпва към втората фаза на производството, при която се одобрява изменение на ПУП въз основа на някое от основанията, предвидени в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Втората фаза също приключва с отделен административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Предвид изложеното изводът на съда за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 1 АПК е незаконосъобразен. Независимо от горното, подаденото оспорване правилно е оставено без разглеждане, тъй като е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК - липса на правен интерес на областния управител да обжалва решението на Общински съвет Минерални бани. Кръгът на лицата с правен интерес да оспорят акт по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ се определя съобразно чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ, но при съобразяването на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, като се ограничава до собствениците и носителите на ограничени вещни права върху засегнатите от изменението имоти, за които се спира прилагането на действащите устройствени планове. В случая така очертаната активна процесуална легитимация за областния управител на област Хасково не е налице. Същият не твърди държавата, чийто права упражнява, да е собственик или носител на ограничени вещни права върху имоти, включени в предметния обхват на разработката. Неприложимо е ТР № 5/2007 г. на ООС на ВАС, според което областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 ЗА. Допустимостта на обжалването на решението на общинския съвет следва да се прецени с оглед разпоредбата на чл. 131 ЗУТ, която е специална и изключва приложението на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА. Доколкото оспореното пред съда решение на Общински съвет Минерални бани представлява разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП - ПУР, то подлежи на съдебен контрол по жалба, но само от заинтересованите лица, сред които частният жалбоподател не е. Дали административният орган е компетентен да издаде това разрешение е въпрос по съществото на спора, което предполага допустимост на оспорването, каквото в случая не е налице. В тази връзка наведените в частната жалба доводи за нарушение на изискването за кворум при вземане на оспореното решение, съответно възражението за неговата нищожност не следва да се разглеждат. Предвид изложеното крайният извод на съда за недопустимост на оспорването е законосъобразен. Определението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,