Определение № 2891 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 796/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. П. против решение №171 от 20.11.2022 г., постановено по в. гр.д. № 184 по описа за 2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 41 от 4.03.2022 г. по гр. д. № 522 по описа за 2021 г. на Ловешкия окръжен съд. С първоинстанционното решение е оставена без уважение молбата на Р. Д. П. за разкриване на информация за произхода на осиновения по реда на чл.105 от СК.

Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила–основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Тайната на осиновяването поставя ли в риск осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои близки биологични родственици, които попадат под забраната на чл.7, ал.2 от СК?

2. Как се изгражда индивидуалната идентичност на осиновеното дете, ако не знае своя произход и представлява ли това важно обстоятелство по смисъла на чл.105 от СК?

3. В производството по чл.105 от СК от какъв характер е становището на биологичните родители за съда-има ли задължителен характер или не?

4. В състояние ли е осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си, живота и здравето на поколението си, ако не познава биологичния си роднински кръг и неговата медицинска история и това важно обстоятелство ли е по смисъла на чл.105 от СК?

5. В състояние ли е осиновеният да установи генетичната предразположеност към заболявания и да вземе мерки за ранна превенция срещу тях, ако не познава своя произход и биологичните си роднини?

6. Създаването или рискът от създаване на поколение между осиновен и/или негови низходящи и техните биологични роднини важно обстоятелство ли е по смисъла на чл.105 от СК?

Прокуратурата на Република България не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Р. Д. П. е изложила в молбата си, че знае за своето осиновяване и има морални и сантиментални съображения да узнае истината за своя биологичен произход. Желае да се запознае с биологичните си роднини, за да може да изгради собствената си идентичност. Освен това има поколение и непознаването на биологичния род може да доведе до кръвосмешение, поради което счита за свое задължение да предпази поколението си от възможността от незнание да осъществи такива връзки. Реално не знае дали има заболявания в рода, които е наследила и счита за важно обстоятелство установяването на генетичната предразположеност към някои заболявания, тъй като това дава възможност за профилактика. Ето защо е поискала да и бъде предоставена информация за биологичния и произход на основание чл.105 от СК.

Ловешкият окръжен съд е констатирал, че не са открити данни за биологичната майка на молителката, а рожденният баща е неизвестен, поради което не е възможно да се изпълни процедурата по чл.105, ал.1, изречение последно от СК за изслушване на рожденните родители. Затова е приел, че не е възможно да се съберат актуални данни за биологичните родители, съответно-роднини на молителката. Освен това е счел, че молителката не е обосновала наличие на важни обстоятелства по смисъла на чл.105 от СК. Не се сочат и не се представят доказателства за конкретни факти, които да налагат разкриване на биологичния произход. Не са ангажирани доказателства молителката да има заболявания или здравословни проблеми, които да се дължат на генетична или наследствена обремененост и да налагат изследването на биологичния и произход и наследственост. Невъзможността да се установят биологичните и родители на практика осуетява извършването на каквито и да е генетични изследвания и проследяване на предаването на заболявания по генетичен път. Възможността в бъдеще низходящите на молителката да се обвържат със свой биологичен роднина и да създадат семейство представлява едно бъдещо несигурно събитие, което не може да се приеме за конкретен факт, обосноваващ приложението на процедурата по чл.105 от СК. Желанието на молителката да установи биологичните си роднини не попада в категорията на важно обстоятелство до степен да обоснове разкриването на тайната на осиновяването. С тези съображения първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за предоставяне на информация за биологичния и произход.

Великотърновският апелативен съд е потвърдил решението на Ловешкия окръжен съд. Приел е, че в молбата на Р. П. не се посочва нито един конкретен факт, който да бъде установен в производството чрез доказване с подходящи доказателствени средства, след което да се квалифицира като важно обстоятелство по смисъла на чл.105 от СК. Доводите на молителката, че искането и е във връзка с личния и семейния и живот, а именно-за установяване на собствена идентичност, за предотвратяване на възможността от обвързване или сключване на брак с биологични родственици, както и за изясняване дали има генетична или фамилна обремененост с цел превенция, не представляват конкретни факти от действителността, а са правни квалификации, описание на общите белези на юридическите факти от хипотезата на правната норма. За да се стигне до правна квалификация обаче, преди това в молбата е необходимо да се съдържат твърдения и да бъдат доказани конкретни факти, за да може след това съдът да тълкува и приложи правната норма. В този смисъл съдът се е позовал на практиката на ВКС, съдържаща се в определения № 432 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 278/21 г. на III ГО и № 236 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 3609/2020 г. на III ГО.

От така изложеното съдържание на обжалваното решение не се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението не следва да се допуска.

Поставените от касатора въпроси, с изключение на третия от тях, се свеждат до това кои са важните обстоятелства по смисъла на чл.105 от СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице. Подробно разрешение на проблема се съдържа в решение № 161 от 19.01.2021 г. по гр. д. №1179 по описа за 2020 год. на IV ГО на ВКС, което е известно на касатора и е послужило при формулиране на молбата за разкриване на произхода на осиновения. Въззивното решение обаче не влиза в противоречие с принципните постановки в практиката на ВКС относно важните причини по смисъла на чл.105 от СК. Великотърновският апелативен съд не е отрекъл, че изграждането на идентичността на осиновения, необходимостта от познаването на биологичния род с цел да не се допусне кръвосмешение и с цел профилактика на генетични заболявания може да представляват важни причини за разкриване на произхода на осиновения. Затова не е налице противоречие с практиката на ВКС, която е актуална и съобразена със съществуващите обществено-икономически условия. Причината за отказа да бъде уважена молбата е друга-вместо да посочи и да докаже конкретни факти, молителката е възпроизвела тълкуването на закона, съдържащо се в горецитираното решение на ВКС. Важните обстоятелства по смисъла на чл.105 от СК обаче трябва да са конкретни и доказани, в противен случай се касае за немотивирано желание тайната на осиновяването да бъде разкрита. Затова непосочването в молбата на конкретни факти и недоказването им са основание молбата да бъде оставена без уважение. Такава е практиката на ВКС, която се съдържа освен в цитираните от въззивния съд определения и в определения № 50923 от 8.12.2022 г. по гр. д. № 816/2022 г. и № 567 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 230/2022 г. на III ГО на ВКС.

Не може да се допусне касационно обжалване и по третия въпрос на касатора, който е формулиран в противоречие с конкретните обстоятелства по делото. Съдът не е отхвърлил молбата, съобразявайки се с отрицателното становище на рожденната майка, а защото тя не е била открита. Установяването на рожденните родители на осиновеното лице е възведено от законодателя в необходима предпоставка за разглеждане на молбата за разкриване на тайната на осиновяването по същество. Целта е да се даде възможност тази категория правни субекти да бъдат изслушани и да заявят своето становище, за да може да бъде изследван и преценен балансът между трите защитими групи лични права и интереси – на осиновения, на осиновителите и на рожденните родители /в този смисъл мотивите на решение № 161 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 1179/2020 г. на ІV ГО/. При неустановяването въобще на рожденните родители, респ. на рожденната майка, горепосочената преценка не може да бъде извършена и това е достатъчно основание да бъде оставена без уважение молбата по чл. 105, ал. 1 СК. За молителката не съществува законова пречка да подаде нова молба по чл. 105, ал. 1 СК, в случай че се снабди с допълнителни доказателства за биологичния си произход/ определение № 404 от 14.03.2023 г. по гр. д. № 3518/2022 г. на III ГО на ВКС/.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение