Определение № 60745 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2631/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. К. Х. и Р. И. Х., двамата чрез адвокат А. Б. от АК-Благоевград, срещу решение № 48/17.02.2021 г. по в.гр.д.№ 1266/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се потвърждава решение № 4538/10.06.2020 г. по гр.д.№ 2384/2017 г. на Районен съд Благоевград, с което са уважени предявените искове на С. С. Б. против И. К. Х. и Р. И. Х. на основание чл.135 ЗЗД. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1.„Има ли правно значение наличието на знание за увреждането у надарен низходящ при иск по чл.135 ЗЗД?“ и 2.„Подлежи ли на доказване факта надареният низходящ да е знаел за увреждането и длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди събраните в първа инстанция гласни доказателства?“.. Според касаторите, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация С. С. Б. чрез адвокат С. П. от АК-Благоевград не взема становище. За да уважи предявения иск на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е възприел крайните изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е установил качеството си кредитор на първия ответник, срещу когото са били образувани няколко изпълнителни дела след 2009 г. за общо 153 744 лева. Вземанията не са погасени, поради което съдът приема, че длъжникът е бил наясно, че с договора от 13.09.2012 г. в нот.акт № 102, том І, рег.№ 3321, дело № 95/2012 г. на нотариус с рег.№ *** от регистъра на Нотариалната камара, с което длъжникът дарява на дъщеря си свое имущество, се намаляват правните възможности на кредитора да се удовлетвори от това имущество. Възприето е становището, че всеки правен и фактически акт, с който се засягат правата на кредитора води до неговото увреждане, доколкото цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори (чл.133 ЗЗД). В производството по чл.135 ЗЗД е без значение дали длъжникът притежава друго имущество, от което да се удовлетвори кредитора, след като разпоредителната сделка намалява общото обезпечение на дълга. Според мотивите на въззивния съд, когато прехвърлянето е безвъзмездно и в полза на лице измежду посочените в чл.135, ал.2 ЗЗД не е необходимо да се изследва дали приобретателят е наясно с увреждащия характер на сделката, тъй като знанието се предполага. При проверка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради следните съображения: Първият въпрос обуславя изхода на делото, но не дава основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие със съдебната практика на ВКС в цитираното решение № 19/14.02.2018 г. по гр.д. № 1766/ 2017 г., III г.о., в което съдът е преценил процесуалната допустимост на решението, с което се обявява за относителна недействителна спрямо кредитора, разпоредителната сделка с имот семейна имуществена общност за 1/2 ид.част от имота на съпруга, който е лично задължен, тъй като другият съпруг не е нито необходим, нито задължителен другар. В случая, изводите на съда по правнорелевантни факти не могат да служат като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК поради различната преценка на доказателствата, въз основа на които решаващия състав е установил, че презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД не се опровергава при условията на пълно и главно доказване. Нормата на чл.135 ЗЗД е ясна, а приложението ѝ в практиката на ВКС не е противоречиво – знанието на приобретателя за увреждане на кредитора по атакуваната сделка е предпоставка за уважаване на отменителния иск само когато действието е възмездно. Когато увреждащото действие се изразява в извършено от длъжника дарение в полза на негов низходящ, доколкото същото е безвъзмездно и освен това е в полза на лице по чл.135, ал.2 ЗЗД, то не е нужно да се доказва наличието на знание у приобретателя. Длъжникът винаги знае за увреждането, ако разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, като при безвъзмездно разпореждане е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него /решение № 18/04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г., IV г.о., решение № 195/31.12.2020 г. по гр.д. № 622/2020 г., IV г.о. и решение № 68/27.07.2020 г. по гр.д. № 2077/ 2019 г., III г.о./. Предвид даденото разрешение на въпроса относно правното значение на знанието на надарения за увреждащия характер на сделката, въпросът за задължението на въззивния съд да изследва този факт като разгледа и обсъди събраните за това доказателства също не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, доколкото това не е било необходимо за правилното решаване на конкретния спор. След като поставените въпроси не са разрешени в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС и липсват аргументи за нейното осъвременяване или изменение, не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.4. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение