Определение № 413 от 10.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2395/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на синдика на „Мулти фейс“ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК] срещу решение №1831 от 18.07.2019 г., постановено от САС,ТО-9 с-в по т.д. №4721/2018 г.,В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 784 от 17.04.2018 г. на СГС, VІ-12 по т.д. № 7415/2016 г., с което са отхвърлени като неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ и чл. 108 ЗС против двамата ответници „Мулти фейс“-ЕООД /Н/ и „Рамзистрой“-ООД за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на договорите по н.а с дв.вх.рег.№58779/18.12.2012 г. и н.а. с дв. вх.рег.№ 58860/18.12.2012 г., с които „Мулти фейс“-ЕООД /Н/ е продал на „Рамзистрой“- ООД недвижими имоти, подробно описани в тези актове, както и исковете по чл.108 ЗС да бъде осъден „Рамзистрой“-ООД да предаде владението на недвижимите имоти. С ЧКЖ е обжалвано същото въззивно решение В ЧАСТТА, с която е потвърдено Определение №3690 от 12.07.2018 г., с което на осн. чл.248 ГПК, първоинстанционният съд е допълнил решението в частта за разноските, като е осъдил „Мулти фейс“-ЕООД /н/ да заплати на „Рамзистрой“-ООД сумата 13 037,16 лв. разноски по делото. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и ал.2 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба „РАМЗИСТРОЙ“ЕООД е изпратен писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност и се претендира присъждане на разноските пред настоящата инстанция в размер на 4 345,72 лева-адв.възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените обективносъединени искове, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: С решение № 1944/07.10.2015 г., обявено в ТР на 12.10.2015 г., САС е обявил неплатежоспособността на ответника „Мулти фейс“-ЕООД с начална дата 31.12.2010 г. и е открил производство по несъстоятелност, предмет на т.д. № 4353/2013 г. по описа на СГС. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност била подадена на 10.07.2013 г. от кредитора „ТИ БИ АИ БАНК“-ЕАД. Видно от договор за изработка от 06.04.2009 г. „Мулти фейс“-ЕООД в качеството си на възложител възложило, а „Рамзистрой“-ЕООД - в качеството си на изпълнител - приело да извърши изпълнение на вътрешни мазилки и гипсови шпакловки в новостроящи се сгради, собственост на възложителя, находящи се в [населено място],[жк], УПИ №1640, 1641 и № УПИ III 1521, 1563 и 2335. С оглед изпълнението на договора, страните подписали протоколи за извършена от изпълнителя и приета от възложителя работа на стойност 219 000 лв. (с вкл. ДДС). На 01.12.2009 г. между „Мулти фейс“-ЕООД и „Рамзистрой“-ЕООД бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с площ от 63,45 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4091.5677.1.10, находящ се в [населено място], ж.к. „Младост-2 ”, представляващ апартамент В12, като самостоятелния обект се намира в жилищна сграда с магазини, ателиета, и подземни гаражи, разположена в ПИ с идентификатор 68134.4091.5677, заедно с принадлежащото му СКЛАД-МАЗЕ С 16 В, с площ от 2,65 кв.м., при продажна цена 125 000 лв. и МАГАЗИН М7 с площ от 12,50 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4091.5678.1.64, находят се в [населено място],[жк],блок 283, вход 2, находящ се в жилищна сграда с магазини, ателиета и подземни гаражи - сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4091.5678. и с предназначение: „за търговска дейност“, при продажна цена 23 000 лв. Предмет на предварителния договор е прехвърлянето на собствеността и върху още един обект, съставляващ Гараж № Г7, при продажна цена от 22 000 лева, който обаче не е предмет на настоящото производство. С договор за прихващане на насрещни задължения от 04.12.2009 г. страните постигнали съгласие за извършване на прихващане между задълженията на „Мулти фейс“-ЕООД по договора за изработка от 06.04.2009 г. в размер на 219 000 лева и задълженията на „Рамзистрой“-ЕООД по предварителния договор в размер на 170 000 лева /в тази цена е включена и цената на гаража в размер на 22 000 лева, който не е предмет на делото/. С н.а. №153 от 18.12.2012 г. /л.12/ с вх. рег.№ 58779/18.12.2012 г., ответникът „Мулти фейс“-ЕООД продал на ответника „Рамзистрой“-ЕООД ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с площ от 63,45 кв.м., подробно описан в НА, с посочена продажна цена 54 600 лева а данъчната му оценка била в размер на 54 514 лева.. С н.а. №154 от 18.12.2012 г. /л.14/ вх. per. № 58860/18.12.2012 г. ответникът „Мулти фейс“-ЕООД продал на ответника „Рамзистрой“-ЕООД МАГАЗИН М7 с площ от 12,50 кв.м, подробно описан в НА, с посочена продажна цена 14 100 лв., с данъчна оценка в размер на 14 067лева. Съгласно приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ допълнително заключение, отчело състоянието на имота при наличие на замазка и шпакловка, каквато между страните не се спори, че е имало, пазарната стойност на имотите към момента на прехвърляне на собствеността е: 68 600 лв. за апартамента и 14 800 лв. за магазина. На база така изложените факти, решаващите правни изводи на съда са следните: Атакуваните от синдика договори за покупко-продажба, обективирани в нот.актове №153 от 18.12.2012 г. и №154 от 18.12.2012 г. са сключени в изпълнение на предварителния договор от 01.12.2009 г. Именно, с оглед обвързаността на страните по този предварителен договор за покупко- продажба и с оглед неговите клаузи, на 04.12.2009 г. между двете дружества е сключен и договора за прихващане на насрещни дългове. Плащането на цената е станало частично чрез прихващането като правопогасяващ способ. Към 04.12.2009 г. „Рамзистрой“-ЕООД е имало ликвидно и изискуемо вземане в размер на 219 000 лева към „Мулти Фейс“-ЕООД, дължимо по договор от 06.04.2009 г. относно изпълнение на вътрешни мазилки и гипсови шпакловки в новостроящи се сгради, собственост на „Мулти Фейс“ ЕООД. От своя страна „Мулти Фейс“-ЕООД /Н/ има ликвидно и изискуемо вземане към „Рамзистрой“-ЕООД в размер на 170 000 лева по предварителен договор от 01.12.2009 г.. Следователно са налице регламентираните законови предпоставки по чл.103 ЗЗД за извършване на валидно прихващане на двете насрещни, изискуеми и ликвидни задължения. Наред с това, за извършеното прихващане са налице писмени изявления и на двете дружества, за което свидетелства договора за прихващане на насрещни дългове от 04.12.2009 г., както и протокол от заседание на ЕСК на „Рамзистрой“ ЕООД от 03.12.2009 г./л.67/ и протокол за вземане на решение на едноличния собственик на капитала на „Мулти Фейс“ЕООД от 03.12.2009 г./л.68/. Страните са уговорили в предварителния договор, че плащането може да се извърши преди сключване на окончателния договор, като погашението може да се осъществи и посредством прихващане. След извършеното прихващане с този договор и съгласно чл.104, ал.2 ЗЗД, „Мулти Фейс“ЕООД остава да дължи на „Рамзистрой“ЕООД сумата от 49 000 лева, която сума се покрива от цената по извършените продажби. За да счете за неоснователен иска по чл.647 ал.1,т.3 ТЗ съдът на основание изложените съображения е счел ,че „Мулти Фейс“ ЕООД не е получило по-малко от пазарната цена на продадените на „Рамзистрой“ЕООД недвижими имоти. Неоснователността на главния иск е преценена като причина за неоснователността на обусловения иск за връщане на даденото. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора не се сочат правни въпроси, а вместо това се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон-чл.206 ал.1 ЗЗД относно това какво означавало значително превишаване на продажната цена, и на нарушение на съдопроизводствените правила, по отношение обхвата на удостоверените, при нотариалното изповядване на покупко-продажба, факти. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо, не е налице първата предпоставка за допускане до касация: формулиран от страната обуславящ изхода на спора правен въпрос, който да се постави на преценка по допълнителните критерии за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК. По отношение на позоваването на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира за установено следното: За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава по отношение на горепосочените оплаквания, доколкото последните изискват допълнителна преценка на фактическия и доказателствен материал и на смисъла на съдържанието на съответните правни разпоредби и следователно не се съотнасят към очевидност на твърдяната неправилност. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване. По отношение на ЧКЖ срещу въззивното решение В ЧАСТТА, с която е потвърдено Определение №3690 от 12.07.2018 г., с което на осн. чл.248 ГПК, първоинстанционният съд е допълнил решението в частта за разноските, като е осъдил „Мулти фейс“-ЕООД /Н/ да заплати на „Рамзистрой“-ООД сумата 13 037,16 лв. разноски по делото: За да постанови обжалваното решение в тази част, имаща характер на въззивно определение ,съставът на САС се е позовал на следното: С обжалваното пред последния определение, постановено на основание чл.248 ТПК, първоинстанционният съд е допълнил решението в частта за разноските, като е осъдил „Мулти фейс“- ЕООД /Н/ да заплати на „Рамзистрой“-ООД сумата 13 037,16 лв. разноски по делото. По силата на чл.78,ал.3 от ГПК, ответникът също има право на разноски в производството съобразно отхвърлената част от иска. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК правилно съдът е присъдил разноски и е възложил в масата на несъстоятелността направените от „Рамзистрой“-ЕООД разноски в размер на 13 037,16 лева, за които е представен списък по чл.80 от ГПК. Искането за присъждане на разноски в полза на „Рамзистрой“‘-ЕООД е направено още с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК, като с него е представен договор за правна помощ. Представено е и банково бордеро за заплатено адвокатско възнаграждение./л.206,207,209/. Направеното от ищеца възражение за неприсъждане на разноски в полза на „Рамзистрой“-ЕООД в подадената жалба е несвоевременно. Последният е имал възможността да оспори адвокатското възнаграждение в съдебно заседание, проведено на 26.01.2018 г/,в което са приключили устните състезания, но представения списък с разноски по чл.80 от ГПК от страна на „Рамзистрой‘"-ЕООД не е оспорен от ищеца. Искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност ищецът също е направил едва в писмената си защита, а такова същият може да направи до приключване на съдебното заседание, в което е представен списъка. След съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, възражението за прекомерност на присъдените разноски вече е преклудирано. При произнасянето си, съставът на САС се е позовал на константната съдебна практика като Опр.№36 от 26.01.2015 г. по ч.гр.д.5936/2014 г. - 1 г.о. на ВКС, постановено по реда на ч.274,ал.3,т.2 ГПК; Опр.№13 от 17.01.2013 г. по гр.д.№ 1161/2012 г. на IV г.о.; Опр.№ 205 от 19.03.2014 г. по ч.т.д.№ 723/2014 г. на II т.о. и др. В ЧКЖ касаторът се позовава на очевидна неправилност на обжалваното определение, в насока недоказаност на присъдената в полза на „Рамзистрой‘"-ЕООД, като разноски, сума, представляваща адв.възнаграждение, както и на твърдението, че спорът по делото не представлявал такъв с висока фактическа и правна сложност във връзка с възражението за прекомерност. Така наведените оплаквания за неправилност не могат да се квалифицират като очевидни по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК по същите съображения, посочени по-горе по отношение на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. По искането за разноски пред ВКС: Ответникът по касация „РАМЗИСТРОЙ“ЕООД е представил платежен документ за заплащане на уговореното възнаграждение за процесуално представителство от негова страна, както и договор за правна защита и съдействие и пълномощно.. Ето защо тази претенция е доказана по своето основание и размер-ТР №6/13 на ОСГТК. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което