Определение № 1076 от 17.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2520/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. М. К. срещу решение № 750 от 25.05.2022г. по в.гр.д. № 1026/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено решение № 266952 от 15.12.2021г. по гр.д. № 14177/2020г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ЗАД „Алианц България““ АД осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие от 20.06.2020г. над размера от 25 000 лева до пълните претендирани от касатора 40 000 лева. В останалата част, с която е било потвърдено решението на Софийски градски съд за заплащане на Л. М. К. на обезщетение в размер съответно над 20 000 лева до 25 000 лева, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на чл. 52 от ЗЗД. Решаващият съд не е взел под внимание и не е обсъдил в достатъчна степен всички обективни обстоятелства, които обуславят претърпените неимуществени вреди, както и тяхното значение за размера на вредите. Не са обсъдени характерът и тежестта на травматичните увреждания. Не е взета под внимание възрастта на ищцата (41г.) и че в тази възраст поставянето й в зависимост от друг човек води до негативни емоционални последици. Не са взети предвид и обстоятелствата, при които са настъпили уврежданията – нанасянето на телесни увреждания от автомобил по време на правомерно пресичане на пешеходец на пешеходна пътека. Внезапността и невъзможността да се предвиди злополуката допълнително са засилили негативните психически преживявания. Съдът е посочил, че е съобразил стандарта на живот в страната и конкретните икономически условия, но е определил обезщетение в размер, определян за сходни увреждания в периода 2015г. – 2017г. Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като се присъдят допълнително 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортното произшествие, със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2020г. до окончателното изплащане. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните от касатора въпроси са: 1.) Съобразено ли е присъденото от въззивния съд застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца телесни увреждания със задължителната практика на ВС относно размера на справедливото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен иск срещу застрахователя? 2.) Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Относно въпросите касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в противоречие с ППВС № 4/68г., както и с решение № 178 от 18.10.2013г. по т.д. № 89/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. От насрещната страна по жалбата „ЗАД „Алианц България““ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Според застрахователното дружество не са налице предпоставките за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Формулираните въпроси не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Първият въпрос е относим към преценката за правилност на въззивното решение, а вторият въпрос не кореспондира с твърдяното противоречие на решаващата воля на съда с практиката на ВКС. Не е налице посоченият селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По същество жалбата се оспорва като неоснователна. От въззивния съд са взети предвид всички обстоятелства от значение за определянето на обезщетение за действително причинените и реално доказани неимуществени вреди. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното: За да отмени първоинстанционното решение в уважителната част, съставът на Апелативен съд – София е приел, че към 20.06.2020г. „ЗАД „Алианц България““ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Субару“, модел „Т.“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 14.00 часа, при управление на автомобила в [населено място], в района на кръстовището на [улица]с [улица], при маневра завой в ляво А. Д. А., застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - непропускане на пешеходец), е блъснал пресичащата пешеходната пътека по булеварда Л. М. К., тогава на 41 години. Пешеходната пътека е била сигнализирана с пътен знак Д-17 и хоризонтална пътна маркировка М8.1. При скорост на движение на автомобила от 15 км/ч, водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходката и да спре преди мястото на удара. На ищцата е било причинено открито (с наличие на рана) счупване на двете кости на лявата подбедрица, наложило оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон, както и последваща хоспитализация след два месеца – за отстраняване на единия фиксиращ винт. Междувременно е била проведена антикоагулантна профилактика, спазване на щадящ режим по отношение на травмираната област и раздвижване с две помощни средства. Претърпените от ищцата физически болки са били с продължителност 7-8 месеца, от които 3 месеца с по-голям интензитет. При ищцата няма затруднения в движението, тъй като лечебният период е минал гладко. Изводите на съда са били направени въз основа на заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, като във въззивното производство между страните не е било и спорно, че застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговоря пред ищцата за причинените й вреди от ПТП, причинено от водач, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За справедлив размер на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД за случая от въззивния съд е била приета сумата от 25 000 лева. Съобразени са били физическите увреждания, претърпените две операции, възстановителният период, претърпените болки, необходимостта на помощ в ежедневието в периода на обездвижване на крайника, но и настъпилото възстановяване при ищцата. Също съгласно въззивното решение такова обезщетение съответства на стандарта на живот в страната и икономическите условия, намерили израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. При тези обстоятелства първият поставен от касатора въпрос не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпрос, част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като съдържа конкретно запитване относно това дали определеното от въззивния съд обезщетение съответства на закона, съгласно дадената при тълкуването му съдебна практика, т.е. въпросът е по правилността на въззивното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Вторият въпрос на касатора относно това как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, е въпрос от значение за изхода на конкретното дело, тъй като такива са били обстоятелствата, с които касаторът е обосновал исковата си претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди и по тези обстоятелства въззивният съд е дължал произнасяне. Въпросът е свързан с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства, които обуславят претърпените неимуществени вреди, както и тяхното значение за размера на вредите. Касационно обжалване следва да бъде допуснато с оглед въведения във връзка с въпроса допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за преценка на съответствието на въззивното решение с приетото по Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) – че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на неимуществените вреди. Съобразимо е още посоченото от касатора решение № 178 от 18.10.2013г. по т.д. № 89/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с присъдено обезщетение за сходни увреждания, съответно служебно известното на съда решение № 60137 от 17.05.2022г. по т.д. № 889/2020г. на ВКС, ТК, І т.о. Касаторът е освободен от заплащане на държавни такси по делото по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, при което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Воден от горното съдът