Определение № 2682 от 30.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1807/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Ситово“ ООД, [населено място], [община], област Силистра чрез процесуален представител адвокат В. П. срещу решение № 64 от 07.05.2026 г. по в. гр. дело № 485/2025 г. на Окръжен съд – Силистра. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касация „Грийн Фючър“ ООД, [населено място], [община], област, Стара Загора /ищец в първоинстанционното производство/, чрез процесуален представител адвокат А. К. оспорва касационната жалба, поддържа становище за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното решение с оглед цената на предявените искове и излага евентуални доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С посочената императивна разпоредба е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. /с равностойност 2 556,46 евро/ – за граждански дела, и до 20 000 лв. /с равностойност 10 225,84 евро/ – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предявените искове са с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 12 306,04 лв., представляваща неплатена част от възнаграждението по договор за доставка и инсталиране на фотоволтаична система с мощност 15 kW, и на сумата 2 513,63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2023 г. до 10.10.2024 г., заедно със заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2024 г. до окончателното плащане. Обжалваното решение е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционното решение и са уважени иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД в останалата част и частично иска по чл. 309а, ал. 1 ТЗ. Делото е търговско, тъй като претендираните с исковата молба суми произтичат от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за доставка и инсталиране на фотоволтаична система с мощност 15 kW, сключен между „Грийн Фючър“ ООД като изпълнител и „Ситово“ ООД като възложител. Предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване 20 000 лв. /с равностойност 10 225,84 евро/, въззивното решение е постановено на 07.05.2026 г., поради което същото е влязло в сила като необжалваемо. Следователно въззивното решение не подлежи на касационен контрол и касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 912 евро, представляваща направени разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение