Определение № 319 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2011/2014 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение от 19.07.2013 г. по гр. д. № 12519/2012 г. на Софийския градски съд е обезсилено решението от 05.04.2012 г. по гр. д. № 46258/2009 г. на Софийския районен съд, с което е уважен предявен от С. Т. Л., заместен от процесуалните си правоприемници М.С. С. и В. С. Л., и от Л. А. П., срещу И. Д. Т. иск за нищожност на саморъчно завещание от А. Т. С., на основание чл. 42, б. „б” ГПК, и е постановено да се образува първоинстанционно производство пред Софийския градски съд. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците, които поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. От ответника по иска не е постъпил писмен отговор. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: С обжалваното решение въззивният съд приел, че искът за установяване нищожност на завещателното разпореждане, съставляващо завет, който съдържа описание на имотите и сумите, е оценяем. Цената на иска се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК от стойността на договора, а ако има за предмет вещни права - от данъчната оценка. Според представените по делото писмени доказателства цената на иска е 181 543.59 лева и приложима е разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК, според която на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни искове по граждански дела с цена на иска над 25 000 лева. Въззивният съд приел и, че определението на Софийския апелативен съд по чл. 121 ГПК не го обвързва, защото е длъжен да упражни контрол за допустимост на обжалваното първоинстанционно решение съгласно чл. 269, изр. 1 ГПК, а въпросът за родовата подсъдност може да се разглежда до приключване на делото във втората инстанция - чл. 119 ГПК. По тези съображения постановеното прървоинстанционно решение е обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК и е постановено делото да се изпрати за разглеждане от Софийския градски съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба /поправена/, касаторите са поставили въпросите: 1. дали влязлото в сила определение на горестоящия съд по въпроса за родовата подсъдност на иска за нищожност на завета е задължително за долустоящия съд и следва да бъде зачетено от него съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК и 2. дали искът за нищожност на завещателно разпореждане е оценяем. Като основания за допускане на касационно обжалване се позовават на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК и представят съдебни актове. Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., касационно обжалване следва да се допусне по втория въпрос, защото той е формирал решаващия извод на съда и в този смисъл е от значение за делото, поради което е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като представеното определение № 402 от 26.06.2012 г. по ч. т. д. № 350/2012 г. на ВКС, І-во т. о., има за предмет отрицателния установителен иск, предявен по реда на чл. 464 ГПК. Въпросът, обаче, е от значение за точното прилагане на закона и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.