Определение № 365 от 27.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 985/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 31.03.2016 г. по гр. д. № 4341/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба № 1184/27.01.2016 г. на [фирма] срещу определение № 3416/ 30.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4341/2015 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба -, [фирма],гр. София не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С разпореждане от 31.03.2016 г. по гр. д. № 4341/2015 г., състав на Софийски апелативен съд е върнал частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3416 от 30.11.2015г. по ч. гр.д. №4341/15г на Софийски апелативен съд. За да постанови този резултат е приел, че с оглед указаната му проверка по допустимостта на жалба счита, че постановеното определение не подлежи на обжалване пред ВКС. Частната жалба е основателна. Обжалваното определение е постановено от съставът на Софийски апелативен съд, с оглед указания да извърши преценка за наличие предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК. Съдът не е развил мотиви, свързани с наличието на тези предпоставки. Чл. 286 ГПК, лимитивно очертава хипотезите, при които въззивният съд връща жалбата, а именно – когато тя е подадена след срока на обжалване, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности и когато въззивното решение не подлежи на обжалване съобразно чл.280, ал.2 ГПК. В разглежданият случай нито една от посочените хипотези не е налице – жалбата е подадена в срок, съдът не е провеждал производството по чл.285, ал.2 ГПК за отстраняване от частния касатор на констатирани нередовности. Не е налице и нито една от хипотезите на чл.280, ал.2 ГПК, доколкото предявеният иск е с правно основание чл.517, ал.3 ГПК. Следователно, постановеното разпореждане е неправилно като несъответстващо на нито една от посочените хипотези и обективира незаконосъобразно връщане на частната касационна жалба. С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено а делото върнато на същият съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на постъпилата частна касационна жалба, подадена от настоящия жалбоподател против определение № 3416 от 30.11.2015г. по ч. гр.д. №4341/15г на САС.